culturespace.bg
Започва годината на Рафаело, известен с върховната грация на своите портрети и мадони, смятан за един от „големите трима“ художници на Възраждането, заедно с Леонардо и Микеланджело. Година, изпълнена с изложби, от които най голямата ще бъде в Рим. В момента в Милано може да се посети голяма мултимедийна изложба “Raffaello 2020”. Изложбата служи като мултимедийно пътешествие в света на Рафаело, неговите проекти, творби и личен живот, като се започне от рождението му в Урбино през 1483 г., та до смъртта му в млада възраст през 1520 г., докато е на служба при папата в Рим. Като част от честванията на годишнината на Рафаело през 2020 г. в Берлин Gemäldegalerie ще направи изложба на мадоните на Рафаело, в която ще покаже пет мадони от колекцията си, и взети назаем от Националната галерия в Лондон и Kupferstichkabinett – Берлин. Инициативите са многобройни…
Рафаело Санцио да Урбино е единствено дете на Джовани Санти и съпругата му Магия ди Батиста Чиарла. Баща му е бил придворен художник на Федерико да Монтефелтро, херцог на Урбино.
Рафаело Санцио
Той помага на сина си при първите му стъпки в рисуването. Родителите на бъдещия гений умират, когато е малък, и официален настойник става единственият му чичо патер Бартоломео, свещеник.
Докато Федерико да Монтефелтро – херцог на Урбино, насърчава развитието на изобразителното изкуство, Урбино се превръща в център на културата тъкмо когато на бял свят се появява Рафаело. Културната среда е стимул за ранното развитие на таланта на Рафаело. За невероятната дарба на младежа говори фактът, че през 1500 г., докато е още юноша, той вече има име на „майстор“ и го канят да помогне при рисуването на олтара на Баронци за църква в Кастело, град близо до Урбино. Завършен до 13 септември 1502 г. , това е първото документирано произведение на Рафаело.
Седемнадесетгодишен, Рафаело отива в Перуджа и става ученик на Пиетро Перуджино, един от признатите художници на Италия. От Перуджино той се учи на „занаят“ и въпреки влиянието му в ранните творби на Рафаело, тези картини притежават и уникалните характеристики, които ги отличават от творбите на неговия ментор. „Бракът на Богородица“ е картината, в която той надминава своя учител. От около 1504 до 1508 г. Рафаело работи в различни градове в Северна Италия, главно във Флоренция. Флоренция отваря нови хоризонти в изкуството за Рафаело. Той изучава творбите на майстори от Възраждането. Съсредоточава вниманието си върху творчеството на Леонардо, Микеланджело и Фра Бартоломео. Но изкуството на Леонардо оказва най-голямо влияние върху творбите на Рафаело от флорентинския период. Рафаело използва и техники, измислени от Леонардо, като хиароскуро (силен контраст между светло и тъмно) и сфумато (фино засенчване, за да произведе меки, незабележими преходи между цветовете и тоновете).
"Мадона"
Към края на 1508 г. Рафаело е повикан от папа Юлий II в Рим, за да нарисува цикъл стенописи в апартаменти на папата във Ватикана. Художникът постига грандиозна последователност в стенописите, които сега се смятат за шедьоври на Високия ренесанс (ренесансов художествен стил, характерен с изключителна художествена продукция в Рим и във Флоренция; много историци на изкуството са на мнение, че Високият ренесанс започва около 1500 г. и завършва през 1520 г. със смъртта на Рафаело). Четирите стаи, стенописани от Рафаело, са известни като „Стаите на Рафаело“, или „Станце“. На стените им са изписани картини, които олицетворяват философия, поезия, теология и право. „Атинската школа“ се смята за най-големия шедьовър на Рафаело.
Докато работи върху Stanza della Segnatura, Рафаело получава поръчка да проектира църква в Рим - Sant'Eligio degli Orefici. Това е първият му архитектурен проект. Рафаело става водещ архитект в Рим и през 1514 г. той е помолен да проектира известната базилика „Свети Петър“ във Ватикана. През 1517 г. Рафаело е назначен за комисар на антиките на Рим, като отговаря за всички художествени проекти на папството в града.
"Атинската школа"
Рафаело е замесен в ожесточено съперничество с Микеланджело. Те се състезават за меценати, а техните творби са сравнявани както от съвременниците, така и хората след тяхното време. Рафаело – вежлив и дружелюбен, е по-предпочитан и до 1513 г. той грабва всички най-добри поръчки. Той става може би най-популярният художник на Ренесанса и дори е наричан „принцът на художниците“. Но ненавременната му смърт дава шанс влиянието на Микеланджело да се разпространи. Той дори заявява: „Всичко, което той (Рафаело) знаеше в изкуството, го е научил от мен“. Не много коректно, защото е след смъртта на Рафаело.
Целият си живот Рафаело прекарва във висшето общество на Рим. Той има добри отношения с папа Юлий II, а след неговата смърт – още по-близки отношения с неговия наследник папа Лъв X. Въпреки че има много привлекателна външност, Рафаело никога не се жени, но цени красотата на дамите. В центъра на многобройните му връзки е любовта му с Маргерита Лути, известна още като La Fornarina, или „дъщерята на пекаря“. Историята на тяхната любов се превръща в архетипната връзка художник-модел съгласно западната традиция. Два известни портрета на Рафаело, изобразяващи Лути, са „La Fornarina“ и „La donna velata“.
Рафаело умира на 37-мия си рожден ден, на Разпети петък, 6 април 1520 г. Причината за смъртта му не е съвсем ясна. Според историка на изкуството Джорджо Вазари, преждевременната смърт на Рафаело е причинена поради бурна любовна нощ с Маргерита Лути, след която той получава треска. Той твърди, че Рафаело не е казал това на лекарите и затова му е дадено погрешно лекарство, водещо до смъртта му. Погребението на Рафаело е изключително грандиозно и присъства голямо множество. Известната му картина „Преображение“ е поставена начело на траурното шествие, а тялото му е погребано в „Пантеона“ в Рим.
Маргерита Лути
През XVIII и XIX век Рафаело е смятан за най-големия ренесансов художник. Изкуството на Рафаело е белязано с яснота на формата, спокойствие, хармония, съвършенство и визуален блясък. Заедно с Леонардо и Микеланджело, той формира триединството на великите майстори на Ренесанса. Въпреки че Рафаело е повлиян и от двамата, неговите идеализирани, естетически приятни изображения се различават от тъмната интензивност на техните творби. За периода от края на XVII до края на XIX век творбите на Рафаело са почитани повече, отколкото на всеки друг художник. И въпреки че оттогава славата на Микеланджело и Леонардо е надминала неговата, Рафаело все още си остава един от най-големите художници на всички времена.
|