Големите руски писатели по време на пандемия

culturespace.bg „От ума си тегли“ През април 1818 г. Александър Грибоедов е назначен за секретар на руската мисия в Персия. Оттогава той започва да пътува – живее и работи в Тифлис, Техеран и Табриз. А неговите спътници са епидемии от коремен тиф, холера, чума, които непрекъснато пламват по фронтовете на Кавказката война. През 1819 г. Грибоедов е поставен под карантина в крепостта Ананури. Живее в „странна колиба“, на студено, без дърва за огън. Накрая „се появява дребен, глупавичък лекар, с камшик, пристъпва на единия крак, който ни съобщава, че сме в „политическа болница“. Грибоедов започва работа по най-известната си комедия през 1822 г. в Тифлис, когато става чиновник в дипломатическата мисия на генерал Алексей Ермолов. Вечер размишлява над героите, написва първите два акта на пиесата. Но в края на годината отново бушува епидемия. През февруари 1823 г. Грибоедов получава отпуск и напуска Тифлис за Москва. От юли до септември в имението на приятеля си Степан Бегичев в провинция Тула той дописва първата версия на комедията. Завършеният вид и заглавие „Горе уму“ (на български заглавието е „От ума си тегли“) придобива композицията му през 1824 г. Въпреки забраните за постановка на пиесата в театрите на Москва и Санкт Петербург, писателят я вижда на сцената приживе. През октомври 1827 г. служители на Кавказкия корпус представят пиесата „От ума си тегли“ в чест на превземането на Ереванската крепост. Пет месеца преди трагичната си смърт през януари 1828 г. Грибоедов боледува тежко от малария – поредната епидемия, която почти осуетява брака му с Нина Чавчадзе. „Евгений Онегин“ Александър Пушкин работи върху романа си в стихове повече от седем години: той го започва, когато е в изгнание в Кишинев (по-точно е Кишинеу) през 1823 г. и завършва „сбирката от разноцветни глави“ по време на епидемията от холера. На 31 август 1830 г., след като получава дългоочакваното съгласие на Наталия Гончарова да стане негова съпруга, Пушкин отива в семейното имение на Болдино. Там той трябва да подготви правата за собственост на село Кистенево – подарък от баща му за сватбата: работа за три седмици. Но в близост се появява холера и Пушкин остава в Болдино три месеца. На 18 септември Александър Пушкин завършва осмата глава на „Евгений Онегин“, а на 25 септември – деветата. Наталия Гончарова рядко и пестеливо отговаря на писмата му, защото подозира, че поетът остава в имението заради принцеса Голицина. Обхванат от отчаяние и безнадеждност, на 19 октомври Пушкин изгаря десетата глава на „Онегин“. Романът в стихове достига до нас в преработена форма. Пушкин се завръща в Москва едва на 5 декември, но със сноп изписани листове, които влизат в историята на руската литература като плодове от първата есен на Болдино. „Със сила преминах през карантината – напущах Болдино два пъти и се връщах. <...> Ще ви кажа (тайно), че съм писал в Болдино тъй, както не бях писал отдавна. Ето какво донесох тук: последните 2 глави на „Онегин“, 8-ма и 9-та, всички готови за печат“. Александър Пушкин до Петър Плетньов, 9 декември 1830 г. „Мъртви души“ „Започнах да пиша „Мъртви души“. Сюжетът обхваща най-важното и романът, изглежда, ще е много забавен“, пише Николай Гогол в писмо до Пушкин на 7 октомври 1835 г. Работата върху поемата, както писателят очертава жанра на произведението, наистина се влачи – до първата публикация през май 1842 г. Гогол се занимава с писане главно в чужбина, където прекарва с прекъсвания около 12 години. През юни 1836 г. писателят пътува с лодка до германския Любек. Оттам през Хамбург, Аахен, Майнц, Франкфурт и Баден-Баден се премества в Швейцария, където прекарва цялата есен. „Есента във Вевей най-накрая пристигна красива, почти лятна. Стаята ми стана топла и аз започнах да работя върху „Мъртвите души“, които бях започнал в Петербург. Преработих всичко, като започнах отново, обмислих целия план и сега върви спокойно, като хроника. <...> Всяка сутрин, освен закуска, пиша три страници от поемата си, а смехът от тези страници е достатъчен, за да подсладя самотния си ден.“ Николай Гогол до Василий Жуковски, 12 ноември 1836 г. Гогол планира да се премести в Италия за зимата, но холерата бушува там – „карантините я покриват като скакалци“, а италианците „от страх ходят навсякъде с маски“. Посоката трябва да се смени – през ноември 1836 г. Гогол се премества в Париж с намерение на всяка цена да стигне до Италия следващия февруари. „Париж не е толкова лош, колкото си представях… <...> „Мъртвите“ текат живи, свежи и по-енергични, отколкото във Вевей, и ми се струва, сякаш съм в Русия: пред мен са всички наши хазяи, нашите служители, нашите офицери, нашите мъже, нашите колиби, с една дума – цяла православна Русия. Дори ми е смешно да мисля, че пиша „Мъртви души“ в Париж.“ Николай Гогол до Василий Жуковски, 12 ноември 1836 г. От март до юни 1837 г. Гогол все пак живее в Рим. През лятото той отива отново в Баден-Баден за лечебната вода. И когато иска да се върне в Италия, холерата отново избухва там. Допускат го в Рим едва в средата на октомври. Оттогава и с кратки прекъсвания до 1842 г. Гогол пише „Мъртви души“ в къщата на улица „Систина“ 125: подготвя първия том „за перфектно почистване“ и разработва продължението на книгата. Източник: culture.ru Превод със съкращения: М. ВЕСЕЛИНОВА