Легендата на балканската музика Горан Брегович започва от Варна есенно българско турне. Гастролът е по покана на Продуцентската компания АРТ БГ. Брегович ще стартира на 4 октомври в Зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта, където ще пристигне с емблематичните музиканти от своя „Оркестър за сватби и погребения“.
Програмата, която Брегович и оркестъра са подготвили за българските маниаци на балканската музика, е the Best of Goran Bregovic – най-отбраната селекция от вечни негови хитове като „Месечинка“, „Калашников“, „Буба Мара“, „Аризонска мечта“ и много други.
След Варна звездата ще отпътува на 5 октомври за Велико Търново, а на 6 октомври е финалът на турнето в Зала 1 на НДК в София.
И още нещо...
Горан Брегович използва столицата на Босна, често наричана „Йерусалим на Балканите“, като вдъхновение за последния си албум „Три писма от Сараево“. Песните са написани за три напълно различни начина на свирене на цигулка – първият инструмент на Брегович: „класическият“ начин, свирен в християнството, клезмер в юдаизма и „ориенталската“ техника в исляма. Те отбелязват трите религии, сред които Брегович е израснал в родния си град Сараево в бивша Югославия, сега Босна и Херцеговина. Неговият баща е хърватин, а майка му – етническа сръбкиня, и тъй като е израснал в мюсюлманско Сараево, той често използва босненската столица като вдъхновение.
Ето какво споделя легендата пред www. Oslobodjenje.ba за времето, в което живеем, по повод представянето на албума му във Вашингтон през октомври 2018 г.:
– Преди малко прочетох една история. Става дума за журналистка, която е чула, че някой евреин в Йерусалим се моли пред Стената на Плача два пъти на ден в продължение на 60 години и е решила да направи документален филм за него. И така, отива до Стената и вижда стария евреин да се моли. Тя го чака да завърши молитвата си, а когато той приключва, тя се представя: „Чух, че се молиш пред тази стена много дълго“. „60 години“ – отговаря евреинът. „Шестдесет години говориш с Бога? Невероятно. За какво говориш?“ Евреинът отговаря: „Опитвам се да говоря с Бога, за да му кажа,че трябва да има мир между евреите, мюсюлманите и християните, за да се сложи край на омразата между тях“. Журналистката: „Е?“ Старецът отговаря: „Имам чувството, че говоря на стената“.
В нашия език нямаме дума за „толерантност“, така че трябва да използваме чужда дума. Научих, че Бог не е предвидил да знаем как да живеем един с другиго, това е нещо, което трябва да научим за себе си. Използвах Сараево тук като метафора. Сараево вече не е името на град или политически термин за мен; това е метафора за времето, в което живеем днес: можем да бъдем добри съседи и на следващия ден можем да започнем да се стреляме един другиго. Друга метафора е цигулката, първият ми инструмент. Цигулка, на която се свири по три основни начина – „класическият“ начин, преподаван от християнството, „клезмерът“, както го свирят евреите, и ориенталският начин, който е съвсем различна техника, така свирят мюсюлманите в Ориента.
|