CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

„Градинарят на Варна“

10/16/20 / ВАРНА
Как чешкият паркострител Антонин Новак вгради името си в безсмъртието на нашия град





culturespace.bg

Освобождението заварва Варна като ориенталски град с криви и тесни улици. По времето на временното руско управление през 1879 г. полякът Едвин Варшановски съставя първия план на Варна. Първите градски архитекти са чужденци. До 1900 г. в държавните служби като архитекти и окръжни инженери не са работили българи.
Много скоро след Освобождението Варна започва да се европеизира. Тя е един от бързоразвиващите се градове в новоосвободената България и постепенно ориенталският й вид е сменен с модерна европейска премяна.
Първият градски архитект е Сава Димитриевич. Като архитект и началник на техническия отдел през периода 1893 – 1900 г. работи и арх. А. И. Пиер. Красиви сгради проектират италианският архитект Валентино, австрийският архитект Румпел Маер, швейцарският архитект Херман. Изградените в края на XIX и началото на ХХ век обществени и жилищни сгради по проекти на западни архитекти поставят началото на европейското влияние в градската архитектура.
Но Варна е морски град и варненци обичат морето, разходките, слънцето, хоризонта. Само че брегът е див, с непроходими гъсталаци, на места – открит, стръмен и опасен… Предизвикателство за всеки ландшафтен архитект, особено в края на XIX век.
Княз Фердинанд, известен с интересите си към естествените науки, продължава традицията на Александър I Батенберг за създаване на градини и паркове, чиито планове и строеж лично е наблюдавал. По негово настояване и с препоръката на известните археолози братя Шкорпил, в България през 1892 г. пристига градинарят Антон Новак.
Младият чех (роден е на 7 декември 1860 г. във „Винорж“, квартал на Прага) пристига в нова България със солидни знания. Завършил е професионалната гимназия по градинарство в Прага, специалност „Овощарство“, и е специализирал градинска архитектура, работа с водоизточници, проектиране, архитектура и дизайн на зелени пространства в парковете при дворците „Шьонбрун“ и „Белведере“. Като пристига в България, първоначално Антон Новак е назначен за „учител-градинар-декоратор“ при Търновската община със задача „да създаде общински градини и разсадници за залесяване на стръмните и скалисти склонове около града и уреждане на градина-парк във връзка със сватбата на княз Фердинанд I, която ще се състои в старопрестолния град“. Така през същата тази 1892 г. един от първите паркостроители в България полага началото на Търновската градска градина (на мястото на днешния Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“), както и на общински разсадник. Създадената градина е толкова красива, че се превръща в една от забележителностите на града. Тя била изградена с широки алеи, симетрично разположени, които разделяли зацветените площи, покрити с уникални храсти и дървета. В центъра бил разположен красив шадраван, който създавал прохлада и бил любимо място за търновци в летните горещини. Паркът разполагал и със собствена оранжерия, в която се продавали както саксийни растения, така и много рязан цвят, и всеки можел да си купи цвете, отгледано от десетимата щатни градинари, които работели по поддръжката на градината. За това колко забележителна била Градската градина говори и фактът, че при сватбеното посещение на цар Фердинанд с княгиня Мария-Луиза през 1893 г. във Велико Търново талантливият декоратор Антон Новак е награден лично от царя с „Народен орден за гражданска заслуга“ – четвърта степен, за „сполучливо изграждане на парка“.
Тригодишният престой на младия Новак в старата столица се оказва много полезен. Той натрупва опит на българска земя и става толкова известен като паркостроител в страната ни, че през 1895 г. Варненската община го ангажира за уреждане на парковете и градините в морската ни столица. През 1895 г. братята Карел и Херман Шкорпил са вече във Варна, където работят като учители в Мъжката и Девическата гимназии. Отново по тяхна препоръка Варненската община предлага на Антон Новак да бъде назначен за управител на общинските градини. През март 1895 г. той е вече общински градинар на града. От този момент Новак посвещава на Варна целия си живот. Година след назначаването му във Варна, през 1896 г. Княз Фердинанд иска Антон Новак за управител-градинар в двореца „Евксиноград“, в желанието си да го превърне в представителна дворцова резиденция. Защитавайки интересите на морската столица, Общинският съвет и кметът Янко Славчев, който е много добре запознат с професионализма на Новак, отклоняват предложението на княза. По-късно е отхвърлена и поканата на Софийския градски общински съвет.

Морската градина във Варна - минало

Така стръмният, див и обрасъл с всякаква растителност варненски бряг се превръща в съдба на младия паркостроител, който му посвещава следващите четиридесет години, за да превърне него и неговите дерета, върбалаци и шубраци, тръни и бурени в приказна градина, в най-големия на Балканския полуостров приморски парк.
Новак хвърля огромен труд и свършва огромна работа. Обикаля с волски каруци Южна България и Странджа, откъдето донася и насажда в градината ценни дървесни видове. От цяла Европа му изпращат редки растения, няколко десетилетия озеленява улици, площади, църковни дворове, квартални градинки. Към 1912 г., благодарение на Новак, Градската градина добива най-после завършен вид на площ от 30 декара. През 1915 г., освен всичко останало, му възлагат управлението на лозовия разсадник и парка на детския санаториум недалеч от манастира „Св. Константин“, а през 1922 г., с помощта на младежите от спортен клуб „Юпитер“, той превръща заблатеното сметище накрая на града в парк, известен като Ботевата градинка.
От 1925 до 1935 г. Антон Новак кореспондира активно с цветарски фирми от Холандия, Германия и Чехословакия, откъдето получава интересни и редки видове дръвчета от чер бор, манастирска хвойна, юка, кедър, които още може да се видят в Приморската градина. През 30-те години Новак създава разсадници, цветарници в местността Чайка и в района на курорта „Св. Константин“, а в местността Шокъра създава разсадник за производство на иглолистни дръвчета и храсти на площ от 12 декара.
След 1935 г. по настояване на Антон Новак Общинският съвет заделя достатъчно пари, за да се прекара вода в почти всички части на Приморската градина. Пак по това време той проектира преустройството на двете дерета между първата част на градината и Аквариума, прави и двата парка – „Аспарухов вал“ и „Владислав Варненчик“, за което получава втора правителствена награда – сребърен кръст „За гражданска заслуга“ – ІІІ степен. В „Аспарухов вал“ Новак култивира 700 декара пустеещи земи в стила на английските паркове и 340 декара от тях засажда с дървета. В парка „Владислав Варненчик“ оформя по особено красив, почти мистичен начин отделни групи от борове, кипариси, туи, лавроцеруси, павлонии, много храсти и, разбира се, цялата площ покрива с трева.

Входът на Морската градина - днес
Дръвчетата, насадени по улиците и булевардите на Варна през 1935 г., били 3537. Пет години по-късно, по проект и с личното участие на Новак, те станали 10 230. Вече цяла Варна го познавала, всички с обич го наричали Градинаря. И Антон Новак заслужва любовта на варненци с неуморния си труд от ранни зари до късна вечер в продължение на толкова години.
Умира във Варна на 85 години.
Морската градина е гордостта на жителите на Варна, любимо място за разходки и почивка, затова името на чешкия „градинар на Варна“ Антон Новак никога няма да се забрави, ще се споменава с обич и възхищение от благодарните варненци.

Паметникът на Антон Новак, дело на скулптора Пламен Братанов

През 1999 г. между Община Варна и Съюзът на българските художници във Варна е сключен договор за изработка на паметник на легендарния паркостроител. Задачата се възлага на варненския скулптор Пламен Братанов, който подготвя няколко проекта, включващи идеята за мащабен и философски израз на стореното от Новак. Пламен Братанов предпочита да изгради паметник с пиедестал от розов гранит с релефен портрет на Новак и раздвижен бронзов листак върху постамента, който да символизира флората и вечната природа. В основата на паметника цъфтят целогодишни цветя. На 25 август 2008 г. общинските съветници вземат решение: площадът пред входа на Морската градина да носи името на Антон Новак.
 
Подбор и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА

Публикацията е финансирана от Община Варна - Фонд "Култура"







Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.