Графоманична експертиза,

10/18/18 / КУЛТУРА
или Послеслов към един литературен конкурс





 
Георги ВЕНИН


С нехайно закъснение, преди няколко месеца, с изумление попаднах на тази потресаваща новина: В Четвъртия литературен конкурс „Горчиво вино 2017“, проведен от Народното читалище „Братя Миладинови 1914“ – Петрич, третата награда е кацнала на раменцето на гладкобузестия мело- и графоман Иван Кръстев от Варна за стихотворението му „Остани“.
Председател на журито през всите четири години е Пламен Тотев; в състава неизменно е и секретарката на читалището, която разбира от поезия, колкото къртица – от електрическо осветление. Според регламента спечелилият голямата награда получава издаване на своя книга. Вечният председател на журито в Петрич, който е и издател, едва ли ще остави на друг да издаде книгата, която той лично е „осенил“ с вота си.
Но темата ми е друга.
Преди седем години Иван Кръстев цъфна в рекламата агенция „Contour“ – Варна, със стотина свои стихоплетива и се договори за тяхното издаване, което включваше: отсяване, редактиране, коригиране и съставителство на бъдещата сбирка; художествено оформление на художник – за цветна корица и четири графики в книжното тяло; и сетне – предпечатна подготовка и печат. Уговорени бяха сумите за всеки етап от подготовката на поетичното изделие. Аз като редактор със зор отбрах 60 по-читави стихотворения (плюс десетина за запас), преобразих ги до неузнаваемост; разпределих ги в три раздела, наименувах разделите и книгата; осигурих художник (Николай Русев), който свърши прекрасна работа, като дори наложи свой шрифт за заглавната корица.
Всичко това бе хвърлено в компютъра на Кръстев, който черпи главните виновници за оформянето на стихосбирката с вносно кафе в шикозния си апартамент и дори се похвали, че притежава оригинална икона на Андрей Рубльов (което, за потрес на художника, се оказа вярно).
След което великият и очебийно заможен пианист, овършал Испания, Италия, Франция, Люксембург и къде ли не, самият той – добре охранен и напарфюмиран… изчезна. Не отговаряше на скайп позивите, изключи двата си джиесема, не вдигаше слушалката на домашния си телефон.
И защо?
За да не плати на редактора (200 лв.) и на художника (250 лв.). И то – добре осведомен, че и двамата в онзи момент бяхме безработни.
Преди около две години дон Кръстев се появи отново във Варна. „Забравил“, „разсеян“, с някаква наивничка до себе си и с мерак пак да издава стихосбирка. И най-вероятно – пак без да се раздели с жалките за дълбокия му джоб сумици.
Не знам коя е възлюбената, към която вопие в стихотворението си „Остани“, но ако й е предложил пръстен, съветвам я да поиска подписване на предбрачен договор. Защото когато работиш или се омъжваш за негодяй, „Остани“ звучи като „Остани с пръст в устата“.
Добре е журито в Петрич да знае това.
Добре е да го знаят и издателите на поредната му, трета, стихосбирка, която вече е готова за печат.





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.