Кристина СПАСОВА, историк
Лекуването с грозде – ампелотерапия (от гр. ампелос – грозде, и терапиос – лечение) е метод, познат и практикуван от векове. Много са вариантите, посочени от медици и учени за гроздолечение и всички те дават добри резултати.
Гроздето е един от най-ценните плодове. То съчетава в себе си качества, които определят неговото хранително и лечебно значение. Свежестта на гроздето, вкусовите му и ароматни вещества възбуждат апетита и го правят незаменима добавка към храната, като по този начин внасят в човешкото тяло необходими съставки за уморени и изтощени организми, и най-вече за растящия детски организъм. То е отличен източник на енергия, благодарение на високото съдържание на захар – 12 – 20%, с което заема първо място между плодовете. Гроздето съдържа белтъчини, различни алкални хранителни соли – калций, желязо, магнезий, органични киселини и много витамини. Прието в организма то спомага за по-лесното смилане на храната, изчиства натрупаните отрови, усилва функциите на черния дроб, увеличава отделянето на жлъчка. Приемането на грозде едновременно с храна, която съдържа мазнини и протеинови вещества, причинява затлъстяване, но когато се приема с храни, които съдържат малки количества киселини и протеини, води до отслабване.
Лекуването с грозде се прилага при остри и дълготрайни болести под формата на гроздов сок – при възпаление на червата, бъбречни заболявания, чернодробни и жлъчни страдания, подагра, затлъстяване и др.
През втората половина на XIX век в много курорти в Германия, Франция и Швейцария лекари въвеждат гроздолечението. Световна известност добиват Монтрьо, Веве, Баден-Баден, Мерано, където с успех се прилага тази терапия. Български лекари, завършили в чужбина и продължаващи да следят европейската медицинска литература, преценяват, че у нас има всички условия за създаване на гроздолечебни станции. Те първи стават пропагандатори на гроздолечението, подкрепени от много агрономи и лозари, а не след дълго – и от държавата в лицето на Министерството на земеделието и държавните имоти.
През 1928 г. под редакцията на д-р Кирил Йорданов във Варна започва да излиза списанието „Добро народно здраве“. В края на първата година редакцията издава и раздава безплатно на абонатите си брошурата „Варна какво, как и кога лекува – лечебно-режимен наръчник на всеки курортист“, написана от д-р К. Йорданов. В главата „Гроздолечение“ той пише: „Едно щастливо съчетание е морелечение и гроздолечение. Варна ни дава тази възможност. Мислейки, че пребиваването на морския бряг е полезно само през горещите летни месеци, есента се игнорира, а както по-горе видяхме, морепребиваването е еднакво полезно, както през лятото, така и през есента. Ето защо, нека не напускаме морето тъкмо тогава, когато то ни предлага още един мощен лечебен фактор. Немците наричат този начин на лечение Traubenkur. Тази дума крие в себе си всичката тайна на гроздолечението“. В резултат от натрупания през годините опит от гроздолечебните курорти, на 6 март 1931 г. в Париж се основава Международен съюз на гроздовите курорти. Още същата година и у нас към Министерството на земеделието и държавните имоти се създава Централен комитет за пропагандиране на гроздето и гроздовия сок (ЦК ПГГС). Две години по-късно, на 31 юли 1933 г., на пленарно заседание, комитетът приема програма за дейността си от 21 точки. Точка 19 от тази програма гласи: „ Да се организират гроздолечебни станции по подобие на тези в Мерано, Баден и Монтрьо, като се имат предвид нашите условия…“.
Още през 1929 г. Н. Мънков – директор на Лозарското училище, говори за гроздови курорти в България и че трябва да се използват курорти, които покрай своите природни хубости, съчетават и добри условия за отглеждане на лозата. На първо място между тези курорти е отбелязана Варна.
И така, по инициатива на ЦК ПГГС, неговият секретар Петър Костов обявява решение от 1933 г. Варна да се обяви за гроздова станция, като се открие гроздолечебница при манастира ,,Св. Константин“. Според П. Костов, изборът е подходящ и успехът ще бъде безспорен. Предпоставките за този успех са няколко: прочутият варненски димят, който другаде не може да бъде с такова високо качество, меката и обилна слънчева есен, здравият, възсолен морски ефир, климатически и ред още предимства. Със сигурност може да се каже, че в България по това време няма друга община, която да полага толкова грижи за лозарството, както това прави Варненската градска община. Началото е поставено през 1913 г. със създаването на първия и много години единствен общински лозов разсадник. Непрекъснато се увеличават лозовите насаждения, които към разглеждания период надхвърлят 14 хил. дка. От 1930 г. започва износът на варненски димят в чужбина. Преди началото на гроздобера Общината поправя пътищата и мостовете до лозята и строи нови, за да могат камионите, извозващи гроздето, да се движат свободно. По време на гроздобера във вестниците всекидневно се публикуват цените на варненския и чужди пазари и количеството изнесено грозде.
След обявяването на Варна за гроздова станция, през септември 1933 г. Общинската управа предоставя общинското курортно стопанство „Св. Константин“ за провеждане на гроздолечение. Направено е намаление на цените в хотела и всеки гост получава по 3 кг безплатно грозде и безплатно посещение на баните и плажа. Конституира се Изпълнителен комитет на гроздовата станция.
Подготовката за откриване на гроздолечебна станция продължава няколко години. Планира се с подкрепата и отзивчивостта на управата на Варненската община: в летовището около манастира „Св. Константин“ край Варна се открива първата гроздолечебна станция в България. В едно от най-красивите места на Черноморското крайбрежие, което сбира в себе си условия за използване на слънчеви бани и гроздов режим, станцията обещава в скоро време да се издигне до висотата на първостепенен лечебен институт и търсено място за съвършена почивка.
Петър Арнаудов – собственик на хотел „Лондон“, през лятото на 1932 г. открива вила „Диана“, известна на варненци под името „Асарето“. Там през септември гостите започват да получават безплатно всекидневно по 2 кг грозде и управителят й обявява, че се започва гроздолечение. През следващата година Общината на свои заседания взема решения за пропагандиране на ползата от гроздето и гроздовия сок не само сред населението на общината, но и в чужбина. За ползата от гроздето започват да излизат статии във вестниците, писани от известни варненски лекари и агрономи. Д-р Никола Станчев го описва като „принца на плодовете“, а гроздовия сок като „течно грозде,, или ,,течен хляб“, който измества дори млякото. Д-р Г. Ефремов: „Гроздолечението едновременно храни и лекува, като осъществява принципа на Хипократ – храната да бъде лекарство и лекарството – храна“. Известният лекар д-р П. Скорчев пише няколко статии как да стане разгласата на Варна като гроздово летовище: „… Само миналата 1932 год. е изнесено от Варна около 1 милион кг грозде димят в Немско. Ако това грозде носеше името Варна или Варненка, ние бихме разгласили нашето летовище най-малко между 3-4 милиона немци, които чрез собственото си гърло ще узнаят, че в слънчева Варна зрее чудесно грозде. Гроздето Чауш може да се предлага под името Евксиноград, а Афуз-али – Болярка“.
.jpg)
В началото на октомври 1933 г. ЦК ПГГС организира за първи път Национална гроздова седмица, урежда местни изложби, сказки, позиви и статии във вестниците. Предвижда се в телеграфопощенските станции всички писма да получават клеймо „Яжте грозде!“.
Във Варна също се провежда Гроздова седмица от 24 септември до 1 октомври. Избраният комитет по организирането й прави оригинална пропаганда – по централните улици на града минава кола, придружавана от момичета в селски носии, които поднасят грозде от общинския лозов разсадник в специални книжни кесии по 2 лв. за половин килограм. За сведение – цената на гроздето на пазара във Варна по това време е 6,50 -7,50 лв. за кг.
Общинската курортна управа отпечатва специални есенни гроздолечебни проспекти, които изпраща в Австрия, Чехословакия и Унгария, на международните панаири в Братислава и Виена и които раздава на чуждите летовници при отпътуването им. Резултатите от рекламата не закъсняват. На 2 септември 1934 г. Варна е обявена за първия гроздолечебен курорт на Балканите. На входа на манастира „Св. Константин“ е издигната арка с табелата „Първа гроздолечебна станция „Св. Константин“. Надписите са на български и немски. На арката има надписи на още няколко езика, с които се съобщава, че от 1 септември се открива гроздолечебната станция при манастира, ще има лекар специалист, наемът на стаите е намален с 40% в сравнение с цените през лятото. Стопанството при манастира отпуска на наемателите си безплатно от 1 до 3 кг грозде дневно по предписание на лекаря. Подобна арка е издигната и пред входа на Морската градина в града. На нея има надпис „Слънце, море, грозде“, а под него – „Слънце, море, грозде са извор на здраве, красота и младост“. Самото откриване е особено тържествено. Епископ Андрей отслужва молебен в специално построен аналой с гирлянди от грозде и други плодове, набрани от варненските околности. Кметът Ст.Савов, който има особени заслуги за издигането на лозарството в града, произнася реч, в която изтъква значението на гроздолечебната станция. Присъстват румънският пълномощен министър Стойка, румънският консул Щирба, много общественици и граждани. След официалното откриване гостите на тържеството са поканени на народна трапеза с топли пити хляб, сирене и обилие от грозде. През следващите дни в централния и местния печат се появяват заглавия: „Варна – първият гроздолечебен курорт на Балканите“, „Нова привлекателност на Варна“, „Варна обявена и за гроздолечебен курорт“, „Откриване гроздолечебницата във Варна.Тържеството в манастира „Св. Константин“. Курортът продължава“, „Есенен курорт. Гроздолечение във Варна. Гроздолечебната станция открита при особена тържественост“-
В доклада на директора на Курортното стопанства за 1934 г. в раздел „Гроздолечение“ четем: „Пропагандата на Варна като гроздолечебен център трябва да бъде продължена с най-усилен темп. Не само по отношение на манастира „Св. Константин“, но и за самия град. Гроздолечението да бъде научно обосновано с указания за практическите резултати, добити от хора, подложили се на подобен режим. Гроздолечението за „Св. Константин“ е една навременна и щастлива идея. Още повече при наличието на 80 дка първокласни лозя. То става причина за оживяване на сезона през месец септември“.
Публикацията е финансирана от Община Варна - Фонд "Култура"
|
