CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Гутенберг изважда Европа от Средновековието

11/18/21 / ИСТОРИЯ
… и дава мощен тласък на човешкия прогрес





Библията на Гутенберг: Днес са оцелели само 49 копияБиблията на Гутенберг: Днес са оцелели само 49 копияb>
През XV век едно нововъведение (пет века преди социалните мрежи) позволява на хората да споделят знания по-бързо, на огромна територия и на големи разстояния. Оттогава Цивилизацията никога не е вече същата.
На немския златар Йоханес Гутенберг се приписва изобретяването на печатната преса около 1436 г., въпреки че той далеч не е първият, който автоматизира процеса на отпечатване на книги. Печатът с дървени блокове в Китай датира от IX век, а корейските книжовници са печатали с подвижен метален шрифт век преди Гутенберг. Но повечето историци смятат, че адаптацията на Гутенберг, която използва винтова преса за вино, за да притисне равномерно хартията върху намастилената метална плоча, е повратен момент. С новооткритата способност за евтино масово производство на книги на различни теми, революционните идеи и безценните древни знания вече са поставени в ръцете на всеки грамотен европеец – мощен стимул за разпространението на грамотността сред безпросветната маса.

Първата печатна преса на Йоханес Гутенберг.

Печатната преса помага на Европа да излезе от Средновековието и ускорява човешкия прогрес. Гутенберг не доживява да види огромното въздействие на своето изобретение. Най-голямото му постижение е първият тираж на Библията на латински, който му отнема три години. Отпечатват се около 200 екземпляра, удивително бързо постижение във времето на ръчно копираните ръкописи. Но както обяснява историкът Ада Палмър, изобретението на Гутенберг не е било печелившо, преди да има мрежа за разпространение на книгите. Палмър, професор по ранна модерна европейска история в Чикагския университет, сравнява търсенето на ранните печатни книги, като Библията на Гутенберг, с това как електронните книги се борят да намерят пазар, преди Amazon да представи Kindle. „Поздравления, отпечатахте 200 копия от Библията; във вашия град има около трима души, които могат да четат Библията на латински“, казва Палмър. „Какво ще правите с останалите 197 копия?“.


Средновековна печатница

Гутенберг умира без пари, а пресите му са конфискувани от кредиторите му. Други немски печатници се захващат да търсят пласмент на книгите си и стигат до Венеция, която в края на XV век е централният корабен хъб на Средиземно море. „Ако отпечатате 200 копия на книга във Венеция, бихте могли да продадете по пет на капитана на всеки кораб, напускащ пристанището“, казва Палмър; така се създава първият механизъм за масово разпространение на печатни книги. Корабите напускат Венеция, натоварени с религиозни текстове и литература, но и с извънредни новини от целия познат свят. Печатниците във Венеция продават брошури с новини от четири страници на моряците и когато корабите им пристигат в далечни пристанища, местните печатници копират брошурите и ги предават на конници, които ги разнасят, препускайки до десетки градове. Тъй като равнището на грамотност все още е много ниско през 90-те години на XV век, местните жители се събират в кръчмата, за да чуят платен четец да рецитира последните новини, които са почти като днешните – от непристойни скандали до военни доклади, които успешно заемат мястото на днешните политически новини. „Това радикално променя потреблението на новини“, казва Палмър. „Така, както сега е нормално да проверявам новините всеки ден“.
Ренесансът дава мощен тласък на развитието на печатарството. Един от главните проекти на ранния Ренесанс е търсенето на отдавна изгубени произведения на личности като Платон и Аристотел и възможността да се публикуват и разпространяват в голям тираж. Богати покровители финансират скъпи експедиции през Алпите в търсене на изолирани манастири и достъп до богатото им книжовно наследство. Италианските емисари прекарват години в Османската империя и научават достатъчно древногръцки и арабски, за да превеждат и копират редки текстове на латински. Една ръчно копирана книга през XIV век струва толкова, колкото къща, а библиотека – цяло състояние. Най-голямата европейска библиотека през 1300 г. е университетската библиотека в Париж, която има общо 300 ръкописа. Печатната преса не поставя началото на Ренесанса, но значително ускорява преоткриването и споделянето на знания. „Изведнъж това, което е било възможност да се образоват само неколцина от най-богатия елит в това общество, сега може да се намери в библиотеката във всеки средно голям град и дори в библиотеката в къщата на всяко сравнително богато търговско семейство“, казва Палмър . Мартин Лутер забива своите 95 тезиса на вратата на църквата в замъка „Витенберг“. Има известен цитат, приписван на германския религиозен реформатор, който обобщава ролята на печатарската преса в протестантската реформация: „Печатането е върховният дар на Бог и най-великият“. Лутер не е първият теолог, който постави под въпрос Църквата, но е първият, който широко публикува своето послание. Други „еретици“ виждат, че движенията им бързо са отменени от църковните власти и малкото копия от техните писания лесно са унищожени. Но времето на кръстоносния поход на Лутер срещу продажбата на индулгенции съвпада с експлозията на печатарските преси в цяла Европа. Палмър казва, че копия на документа на Лутер са били отпечатани в Лондон само 17 дни, след като той ги провесва на портата на замъка.

Библията на Гутенберг: Днес са оцелели само 49 копия.

Благодарение на печатната преса и съзвучното с времето си силно послание, Лутер става първият автор на бестселъри в света. Преводът на Лутер на Новия завет на немски се продава в 5000 копия само за две седмици. От 1518 до 1525 г. писанията на Лутер представляват една трета от всички книги, продадени в Германия, а неговата немска Библия е преминала през повече от 430 издания. Английският философ Франсис Бейкън, основоположник на емпиризма в науката и създател на индуктивния метод, пише през 1620 г., че трите изобретения, които завинаги променят света, са барутът, морският компас и печатната преса. С новооткритата способност да публикува и споделя научни открития и експериментални данни с широка аудитория, науката прави големи скокове напред през XVI и XVII век. Когато разработва своя хелиоцентричен модел на галактиката в зората на XVI век например, полският астроном Николай Коперник разчита не само на собствените си небесни наблюдения, но и на отпечатани астрономически таблици за движенията на планетите. Необходими са усилия, за да се приеме нова информационна технология, независимо дали става дума за радиолюбител, интернет табло за бюлетини или Instagram. Хората, които са най-склонни да поемат рискове и да полагат усилия да бъдат първите, които прилагат новия процес, са тези, които не са имали глас преди съществуването на тази технология. „В печатната революция това означава радикални ереси, радикални християнски отцепени групи, радикални егалитарни групи, критици на правителството“, казва Палмър. „Протестантската реформация е само един от многото симптоми на печата, които позволяват тези гласове да бъдат чути“.
Тъй като критичните и алтернативни мнения навлизат в обществения дискурс, управляващите се опитват да го цензурират. Преди печатниците цензурата е била лесна. Всичко, което се е изисквало, е „еретикът” да се убие, и да се изгорят няколкото му тетрадки. Но след печатната преса, посочва Палмър, е станало почти невъзможно да се унищожат всички копия на опасна идея. И колкото по-опасна се твърди, че е една книга, толкова повече хората искат да я прочетат. Всеки път, когато Църквата публикува списък със забранени книги, книжарите вече знаят какво точно трябва да отпечатат. По време на ерата на Просвещението философи като Джон Лок, Волтер и Жан-Жак Русо са широко четени сред все по-грамотното население. Разпространението на критичните разсъждения над обичаите и традициите насърчава хората да поставят под въпрос религиозния авторитет и да ценят личната свобода. Нарастващата демократизация на знанието в епохата на Просвещението довежда до развитието на общественото мнение и му дава сила да сваля управляващия елит. Във Франция, преди революцията, Луи-Себастиен Мерсие заявява: „Голяма и значима революция в нашите идеи се случи през последните тридесет години. Общественото мнение сега се превърна в преобладаваща сила в Европа, на която не може да се устои… може да се надяваме, че просветените идеи ще донесат най-голямото благо на Земята и че тирани от всякакъв вид ще треперят пред всеобщия вик, който отеква навсякъде, събуждайки Европа от съня ѝ”.
„[Печатането] е най-красивият подарък от небето“, продължава Мерсие. „Скоро ще промени облика на Вселената… Печатът се роди преди малко, а вече всичко върви към съвършенство… Треперете, следователно, тирани на света! Трепери пред добродетелния писател!“.
Дори неграмотните не могат да устоят на привличането на революционните автори на Просвещението, казва Палмър. Когато Томас Пейн публикува „Здравият разум“ през 1776 г., равнището на грамотност в американските колонии е около 15 процента, но все пак има повече отпечатани и продадени копия от революционния трактат, отколкото е цялото население на колониите. Печатната преса се оказва толкова влиятелна при предизвикването на революции, религиозни катаклизми и развоя на научната мисъл, че Марк Твен по-късно ще напише: „Добър и лош, светът такъв, какъвто е днес, се дължи на Гутенберг“.
 
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.