„Хиляда и една нощ“: историята на една голяма измама Втора част

10/09/19 / КУЛТУРА
Когато четем превод, знаем ли всъщност какво четем… понякога






Игор МОЛД

СЪКРОВИЩНИЦАТА НА МЮСЮЛМАНСКИЯ ИЗТОК
Изобщо да се смята „Хиляда и една нощ“ за паметник само на арабската литература, е просто невярно. Този сборник е еволюция на персийската книга „Хезар Афсане“ („Хиляда приказки“) и Шехерезада е тъкмо ирански персонаж. За западния човек вероятно няма разлика, но персийскоезичната и персиокултурната литература е напълно самодостатъчна и добре развита; тя не е просто „разновидност“ на арабската, макар да има връзка с нея.
Преводът на „Хезар Афсане“ е направен още през Х в. в Багдад и там, покрай персийските и индийски сюжети в оригиналния текст, е бил обогатен и с местни приказки, включително за приключенията на почитания в Багдад халиф Харун ал Рашид. Добавят се нови приказки със същата цел, с която това се прави при европейците – читателите искали все нови и нови издания, все повече истории. Когато почват да продават сборника в арабския Египет, той отново се разраства с нови сюжети, този път характерно египетски. Така постепенно се съзижда класическата арабска версия на сборника – „Хиляда и една нощ“. Спират да го изменят и дописват вероятно след завоюването на Египет от турците.
По приказките в сборника (разбира се, ако вземем по-точните от галановските преводи) можем да съдим за особеностите на жителите на мюсюлманския свят до XVI в. Не е трудно да се забележи, че, макар в приказките да действат представители на най-различни социални слоеве, най-често сюжетите се въртят около търговци – тъкмо търговецът е героят на своето време тогава (а по-точно – поне няколко епохи в мюсюлманските страни); едва след търговците идват халифите, султаните и техните синове. Голяма част от историите в сборника се въртят около измамата като главна завръзка и в половината от случаите измамата се оказва добро дело, защото помага на героя да се измъкне от заплетена ситуация или дори да си спаси живота. Измамата, която разрешава конфликт и води до мир – ето го неспирния сюжет на „Хиляда и една нощ“.

Още една особеност на историите от сборника е удивителната фаталистичност и у героите, и у разказвачите (не само на Шехерезада). Всичко, което се случва, е предначертано и от него няма измъкване. Често спасението не е плод на постъпка на героя, а на щастлива или нещастна случайност. Изобщо – всичко е по волята на Аллах и съвсем малко – по силите на човека.
В оригиналния сборник има много стихове, което е характерно за арабската литература. За съвременния европеец тези поетични „втулки“ изглеждат напъхани едва ли не насила, но за арабина от време оно цитирането или съчиняването на стихове е обичайно дело, както за нас днес е обичайно да цитираме чужди афоризми и да каламбурим.

ПРЕВОДЪТ НА ОТ: ОТЛИКИ ОТ ПОЗНАТИТЕ НИ ВЕРСИИ
Кой не помни началото на „Хиляда и една нощ“! Един цар разбира, че жена му е невярна. Убива я и отива на гости при своя брат, също цар. Там те откриват, че и жената на брата му изневерява. Тогава братята се отправят на пътешествие и скоро се натъкват на джин, чиято жена ги принуждава на съгрешат с нея в присъствието на спящия й мъж. Тя се и хвали, че преди тях двамата е имала сто любовника.
Един от братята, Шахрияр, след това преживяване губи ума си. Той се връща у дома и там всяка вечер взима за жена нова девойка, цяла нощ се развлича с нея, а на зазоряване я убива. Това продължава дотогава, докато той взема за жена умната и красива дъщеря на своя везир, Шехерезада. Тя всяка нощ, когато е допускана (мюсюлманките не всяка нощ спели в ложето на съпруга си), му разказвала истории и когато запасите на паметта й се изчерпват, се оказва, че тя и царят имат трима сина. Шахрияр не я убива и сякаш му олеква. Той вече не смята, че всички жени за изменници.

Във версията, представена от Клаудия От, няма двама братя царе. Някакъв индийски цар бил толкова красив, че не преставал да се любува на себе си в огледалото и да пита поданиците си има ли на света по-прекрасен от него (познато, нали?). Така продължило, докато веднъж един старец не разказал на царя за прекрасен юноша, син на търговец от Хорасан. Царят подлъгал с дарове юношата да дойде при него, но младежът от Хорасан по пътя загубил своята красота – понеже тъкмо преди тръгване открил, че неговата млада жена му изневерява. В Индия обаче юношата става свидетел на прелюбодеянието на царската наложница и от радост, че не само той e такъв несретник и глупак, разкрива на царя истината за наложницата му.
Нататък фабулата се връща към онова, което знаем, но Шехерезада не започва наниза си с историята на Синдбад. Изобщо част от приказките в превода на Клаудия От може да ни се сторят непознати, част – развалени: те са с други акценти и други подробности. Ако От наистина се е постарала да преведе сборника максимално близко до оригинала по смисъл и форма, то Галан наистина е излъгал Европа много повече, отколкото бихме могли да си представим, и ние имаме съвършено отделен паметник на литературата – европейският сборник „Хиляда и една нощ“, който ни разкрива как европейците са гледали (защото така са искали да го видят) мюсюлманския Изток.
Превод: Г. ВЕНИН

Бел.пр. Всъщност Ангуан Галан е приложил основното послание, което пронизва оригиналния сборник: хитростта и умението да мамиш винаги се възнаграждават. Явно, не само на Изток…
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.