„Хиляда и една нощ“: историята на една голяма измама Втора част
10/09/19 / КУЛТУРАКогато четем превод, знаем ли всъщност какво четем… понякога
|
|
Игор МОЛД
СЪКРОВИЩНИЦАТА НА МЮСЮЛМАНСКИЯ ИЗТОК
Изобщо да се смята „Хиляда и една нощ“ за паметник само на арабската литература, е просто невярно. Този сборник е еволюция на персийската книга „Хезар Афсане“ („Хиляда приказки“) и Шехерезада е тъкмо ирански персонаж. За западния човек вероятно няма разлика, но персийскоезичната и персиокултурната литература е напълно самодостатъчна и добре развита; тя не е просто „разновидност“ на арабската, макар да има връзка с нея.
Преводът на „Хезар Афсане“ е направен още през Х в. в Багдад и там, покрай персийските и индийски сюжети в оригиналния текст, е бил обогатен и с местни приказки, включително за приключенията на почитания в Багдад халиф Харун ал Рашид. Добавят се нови приказки със същата цел, с която това се прави при европейците – читателите искали все нови и нови издания, все повече истории. Когато почват да продават сборника в арабския Египет, той отново се разраства с нови сюжети, този път характерно египетски. Така постепенно се съзижда класическата арабска версия на сборника – „Хиляда и една нощ“. Спират да го изменят и дописват вероятно след завоюването на Египет от турците.
По приказките в сборника (разбира се, ако вземем по-точните от галановските преводи) можем да съдим за особеностите на жителите на мюсюлманския свят до XVI в. Не е трудно да се забележи, че, макар в приказките да действат представители на най-различни социални слоеве, най-често сюжетите се въртят около търговци – тъкмо търговецът е героят на своето време тогава (а по-точно – поне няколко епохи в мюсюлманските страни); едва след търговците идват халифите, султаните и техните синове. Голяма част от историите в сборника се въртят около измамата като главна завръзка и в половината от случаите измамата се оказва добро дело, защото помага на героя да се измъкне от заплетена ситуация или дори да си спаси живота. Измамата, която разрешава конфликт и води до мир – ето го неспирния сюжет на „Хиляда и една нощ“.
![](/files/ШЕХЕРЕ.jpg)
Още една особеност на историите от сборника е удивителната фаталистичност и у героите, и у разказвачите (не само на Шехерезада). Всичко, което се случва, е предначертано и от него няма измъкване. Често спасението не е плод на постъпка на героя, а на щастлива или нещастна случайност. Изобщо – всичко е по волята на Аллах и съвсем малко – по силите на човека.
В оригиналния сборник има много стихове, което е характерно за арабската литература. За съвременния европеец тези поетични „втулки“ изглеждат напъхани едва ли не насила, но за арабина от време оно цитирането или съчиняването на стихове е обичайно дело, както за нас днес е обичайно да цитираме чужди афоризми и да каламбурим.
ПРЕВОДЪТ НА ОТ: ОТЛИКИ ОТ ПОЗНАТИТЕ НИ ВЕРСИИ
Кой не помни началото на „Хиляда и една нощ“! Един цар разбира, че жена му е невярна. Убива я и отива на гости при своя брат, също цар. Там те откриват, че и жената на брата му изневерява. Тогава братята се отправят на пътешествие и скоро се натъкват на джин, чиято жена ги принуждава на съгрешат с нея в присъствието на спящия й мъж. Тя се и хвали, че преди тях двамата е имала сто любовника.
Един от братята, Шахрияр, след това преживяване губи ума си. Той се връща у дома и там всяка вечер взима за жена нова девойка, цяла нощ се развлича с нея, а на зазоряване я убива. Това продължава дотогава, докато той взема за жена умната и красива дъщеря на своя везир, Шехерезада. Тя всяка нощ, когато е допускана (мюсюлманките не всяка нощ спели в ложето на съпруга си), му разказвала истории и когато запасите на паметта й се изчерпват, се оказва, че тя и царят имат трима сина. Шахрияр не я убива и сякаш му олеква. Той вече не смята, че всички жени за изменници.
![](/files/1001 1(1).jpg)
Във версията, представена от Клаудия От, няма двама братя царе. Някакъв индийски цар бил толкова красив, че не преставал да се любува на себе си в огледалото и да пита поданиците си има ли на света по-прекрасен от него (познато, нали?). Така продължило, докато веднъж един старец не разказал на царя за прекрасен юноша, син на търговец от Хорасан. Царят подлъгал с дарове юношата да дойде при него, но младежът от Хорасан по пътя загубил своята красота – понеже тъкмо преди тръгване открил, че неговата млада жена му изневерява. В Индия обаче юношата става свидетел на прелюбодеянието на царската наложница и от радост, че не само той e такъв несретник и глупак, разкрива на царя истината за наложницата му.
Нататък фабулата се връща към онова, което знаем, но Шехерезада не започва наниза си с историята на Синдбад. Изобщо част от приказките в превода на Клаудия От може да ни се сторят непознати, част – развалени: те са с други акценти и други подробности. Ако От наистина се е постарала да преведе сборника максимално близко до оригинала по смисъл и форма, то Галан наистина е излъгал Европа много повече, отколкото бихме могли да си представим, и ние имаме съвършено отделен паметник на литературата – европейският сборник „Хиляда и една нощ“, който ни разкрива как европейците са гледали (защото така са искали да го видят) мюсюлманския Изток.
Превод: Г. ВЕНИН
Бел.пр. Всъщност Ангуан Галан е приложил основното послание, което пронизва оригиналния сборник: хитростта и умението да мамиш винаги се възнаграждават. Явно, не само на Изток…
|
|