Ирена ДИМИТРОВА
Между 30 май и 20 юни в Градската художествена галерия се проведе пътуващата международна изложба „Eurovision. Crossing Stories and Spaces“/„Евровизия. Пресичащи се истории и пространства“. Един от лайтмотивите на проекта беше въпросът за идентичността. Тъй като тази тема е свързана с автентичнотото, според мен, то намери най-адекватната си реализация в творбите на Невин Аладаг от Турция и на варненката Стефка Георгиева. Работите бяха изработени от текстил и свързани, посредством този традиционен материал, с народното тъкачество и ръкоделие. Във връзка с това ще припомня изложбата на Огняна Серафимова, в която тя също засегна темата за културната идентичност, използвайки в своите инсталации семейни реликви като черги, дрехи и други текстилни изделия – вж. повече в „За паметта на вещите“ | CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика .
Невин Алдаг - "Перкусия" и "Вибрация"
Текстилните пана на Невин Аладаг от серията „Социална фабрика“, напомнящи пачуърк, са направени от парчета ръчно изработени килими, гоблени, черги, както и продукти на масовото производство. Текстилните фрагменти са „затворени“ във формите на кръг, триъгълник, квадрат и т.н. и са обработени с черен кант, което още повече подчертава тяхната строгост, „омекотена“ от цветния орнаментален „пълнеж“ и различните текстилни фактури. Тези ярки колажи се асоциират с абстрактните композиции на Василий Кандински и Казимир Малевич. Така, например названията на паната – „Перкусия“ и „Вибрация“ – могат да се възприемат и като препратка към идеите на Кандински, относно задължителното доближаване на визуалния образ до музикалния. Изразената декоративност на работите на Невин Аладаг ги доближава също до дизайнерския обект. Паната, с „вградените“ парчета килим, върху стената отпращат към близкоизточната традиция на окачване на килими върху стените на домовете (Иран, Азербайджан и други страни от региона). Да припомним и обичая на декориране с гоблени на замъци, дворци и църкви в Европа, който води началото си от XV век.
Работата на Стефка Георгиева „Моли се“ е изключително богата на асоциации. Тя напомня езическо светилище с тотем в центъра. От двете страни на зооантропоморфната фигура, разположена върху стол-трон, има по един стол с фигура на птица върху него. Инсталацията е изработена от прежда и найлон. Авторката пресова найлоновите торбички в нужните й форми, като преди това ги нарязва и усуква. Този трудоемък процес на изработка, както и силно изразеното естетическо начало, са характерни за работите на Стефка Георгиева. Тя споделя, че в „Моли се“ използва различни религиозни символи – езически (при това от неславянска и неевропейска култури) и християнски.
Тотемът с глава на птица еднозначно се асоциира с египетския бог Хор, който според древните египтяни, е божество, въплътено в сокол и закрилящо властта на фараона (вж.: Гор • Большая российская энциклопедия – эл. версия). Ако строго се предържаме към този мит, то двете птици, поставени симетрично до фигурата, трябва да визуализират семантиката и функциите на Хор). Обаче С. Георгиева описва птиците в инсталацията като гарвани – посредници между небесния и подземния свят, пренасящи душите на мъртвите, тоест преосмисля символиката на птиците в рамките на други митологии, където гарванът символизира смъртта, войната и даже любовта (вж. Jack Tressider. The complete dictionary of symbols, 2005). Празните пространства, според художничката, символизират духа, а гарваните – материята.
Върху челото на тотема е извезан т.нар. кръст на Левиатан – окултен символ, свързан с дявола (пак там – Tressider). На тила на „Хор“ има изображение на пентаграм с пет вплетени окръжности. Пентаграмът символизира хармонията, здравето и мистичните сили и е изписван върху дървета, камъни, амулети и т.н., за да защитава от зли сили. Освен това, този символ се свързва с масонството /пак там/. Кръгът, присъстващ чрез петте окръжности около пентаграма, е универсален символ на съвършенството, единството, вечността и т.н.
Червеният пентаграм на гърба на скулптурата образува своеобразна композиция с пет метални пръстена по краищата, свързани с червена нишка. Геометричните фигури – триъгълник и ромбове, образувани от червената нишка, също могат да се разгледат като носители на тайни послания. Това предположение се потвърждава от думите на С. Георгиева, за която геометрията има сакрално значение.
Соня Георгиева - "Моли се"
Разположените от двете страни на пентаграма овални форми, напомнящи стилизирани крила, препращат към изображенията на грифони (символи на властта и слънцето) или на ангели в иконописта. Художничката разполага елементите на инсталацията в триъгълник, символизиращ по нейните думи Светата троица. Формата на двата килима – правоъгълна и кръгла – също е избрана по този принцип. С. Георгиева подчертава, че за нея геометрията има сакрален характер, за разлика от Н. Аладаг, където те изпълняват, според нас, чисто естетическа и пр. функции). Килимите, върху които е поставен тотемът, придават „парадност“ на инсталацията и засилват асоциациите с езическо светилище.
Императивът „Моли се“ изразява същността на посланието на С. Георгиева. Седналият в тържествена поза тотем със зловеща птича глава наистина подтиква зрителя да коленичи и отправи горещи молитви. От „утробата“ на тотема се показва глава, отворила уста за вик. По думите на С. Георгиева, това е олицетворение на „писъка, който излиза от нас докато сме в плътска форма. „Ако не са препятствията и писъците докато сме в материалното, няма да има зов за молитва“.
Замяната на традиционния за бог Хор мъжки торс с женски, „облечен“ в подобие на бюстие, усилва хибридния характер на фигурата, придавайки й гротескно-ироничен (в това число и по отношение към древната митология) и травестиен характер. Той се подсилва от „обеците“ на зърната и корема, свързани с нишки и напомнящи накит. По повод хибридно-цитатния характер на работата ще припомним, че това е един от типичните белези на съвременното визуално изкуство. Редицата разминавания в интерпретацията на художника и автора на този текст говорят за нейния богат асоциативен потенциал.
Във връзка с текстила като знак на културната идентичност, нека си припомним богатството на народните носии, орнаментиката на чипровския килим или други подобни изделия на народния гений по цял свят, които са знаци за принадлежност към даден етнос и носители на определени послания. Не случайно много от нас не искат да се разделят с подобни семейни реликви, създадени от нашите баби и пра-баби.
|
