Има ли Бог? Доказателствата на науката

Курт Фридрих Гьодел culturespace.bg Поредните петима… 1. ФОРМУЛА НА ОЙЛЕР Леонхард Ойлер (15 април 1707 г. – 18 септември 1783 г.) е швейцарски математик и физик, един от първите, които правят важни открития в областта на безкрайно малкия анализ и теорията на графите. Ойлер също така създава голяма част от съвременната математическа терминология и понятиен апарат, по-специално за математическия анализ, като концепцията за математическа функция. Той е известен с работата си в областта на механиката, динамиката на флуидите, оптиката и астрономията. Прекарва по-голямата част от живота си в Санкт Петербург, Русия, и Берлин, Прусия. За религиозните вярвания на Ойлер може да се съди от писмото му до германска принцеса и от една по-ранна работа – „Защита на божественото откровение срещу възраженията на дисидентите“. Тези документи показват, че Ойлер е бил благочестив християнин, който вярвал, че Библията има благотворен ефект върху хората. Според една добре известна легенда, Ойлер намира аргументи за съществуването на Бог, когато обсъжда темата със светски философи. По това време той живее в Санкт Петербург, а френският философ Дени Дидро е на посещение в Русия по покана на Екатерина Велика. Императрицата е разтревожена от доводите на французина в полза на атеизма – те биха могли да имат лош ефект върху двора ѝ, така че тя моли Ойлер да влезе в спор с Дидро. Дидро научава, че известен математик е намерил доказателства за съществуването на Бог и се съгласява да ги разгледа. Ойлер се доближава до Дидро на срещата и заявява следното: „Сър, \frac{a+b^n}{n}=x, следователно Бог съществува!“. Спорът се сторва на Дидро, който не разбира нищо от математика, пълна небивалица, затова той стои с отворена уста, докато свидетелите на тази сцена вече тайно се кикотят. Смутен, той се обръща към императрицата с молба да напусне Русия и тя му позволява. 2. МАТЕМАТИК РАЗРАБОТВА БОЖИЯТА ТЕОРЕМА Курт Фридрих Гьодел е австрийски и по-късно американски логик, математик и философ. Той, заедно с Аристотел и Фреге, се смята за един от най-значимите логици в човешката история. Гьодел има огромен принос за развитието на научното и философското мислене през ХХ век. През 1931 г., когато е на 25 години, Гьодел публикува две теореми за непълнота. Година по-рано получава докторска степен от Виенския университет. За да докаже първата теорема, Гьодел разработва техника, известна сега като „номериране на Гьодел“, която преобразува формалните изрази в естествени числа. Гьодел също доказа, че нито аксиомата за избор, нито хипотезата за континуума могат да бъдат опровергани от приетите аксиоми на теорията на множествата, тъй като тези аксиоми се съгласуват. Благодарение на това математиците успяват да изследват аксиомата на избора в своите доказателства. Той има важен принос и към теорията на доказателството, като изяснява връзката между класическата логика, интуиционистката логика и модалната логика. След смъртта на Гьодел през 1978 г. остава теория, основана на принципите на модалната логика – вид формална логика, която плътно включва използването на изразите „необходимо“ и „евентуално“. Теоремата гласи, че Бог, или върховното същество, е нещо, което не можем да разберем. Но Бог съществува в разбирането. Ако Бог съществува в разбирането, може да се приеме, че той съществува в реалността. Следователно Бог (би трябвало да) съществува. 3. УЧЕНИЯТ, КОЙТО НЕ ВИЖДА КОНФЛИКТ МЕЖДУ НАУКАТА И РЕЛИГИЯТА По време на интервю за CNN през април 2007 г. в Роквил, Мериленд, Франсис С. Колинс, директор на проекта за човешкия геном, за пореден път заяви, че информацията, вградена в ДНК, доказва съществуването на Бог. Като вярващ, д-р Колинс вижда ДНК-молекулата, присъстваща във всички живи същества, която съдържа цялата информация за видовете, като език на Бога, а елегантността и сложността на органите и останалата част от природата – като отражение на Божия план. Колинс не винаги е мислил така. През 1970 г., когато е аспирант в катедрата по теоретична химия, той е атеист и не намира причина да постулира съществуването на някакви истини извън математиката, физиката и химията. След това постъпва в медицинско училище и се сблъсква с проблема за живота и смъртта на пациентите. Един от пациентите го попитал: „В какво вярвате, докторе?“ и Колинс започнал да търси отговори. Колинс признава, че науката, която той толкова обича, е безсилна да отговори на следните въпроси: „Какъв е смисълът на живота?“, „Защо съм тук?“, „Защо математиката работи по този начин, а не по друг?“, „Ако Вселената е имала начало, тогава кой е положил основата за това?“, „Защо физическите константи на Вселената са настроени толкова фино, че се допуска възможността за възникване на сложни форми на живот?“, „Откъде се взема моралът при хората?“ и „Какво се случва след смъртта?“. Д-р Колинс бил убеден, че вярата се основава на чисто емоционални и ирационални аргументи. Затова той е удивен, когато открива в ранните писания на оксфордския учен К. С. Луис, и впоследствие – в много други източници, много силни аргументи за правдоподобността на съществуването на Бог, формирани върху чисто рационални основания. Всъщност д-р Колинс казва, че не вижда конфликт между науката и религията. Да, той е съгласен, че произходът от общ прародител чрез еволюция е очевиден. Но твърди, че изследването на ДНК дава сериозни доказателства за връзката ни с всички други живи същества. Според д-р Колинс той е открил, че има чудесна хармония между истините на науката и вярата. Богът от Библията е и Бог на генома. Бог може да бъде намерен както в катедралата, така и в лабораторията. Науката, която изследва величественото и ужасно Божие творение, наистина може да бъде боготворена. 4. ДВАМА ПРОГРАМИСТИ ДОКАЗВАТ, ЧЕ БОГ СЪЩЕСТВУВА През октомври 2013 г. двама учени – Кристоф Бенцмюлер от Свободния университет в Берлин и колегата му Бруно Волсенлогел Палео от Техническия университет във Виена, уж доказаха теоремата за съществуването на Бог, създадена от австрийския математик Курт Гьодел. Използвайки обикновен компютър MacBook за изчисления, те показаха, че доказателството на Гьодел е правилно, поне на математическо равнище, от гледна точка на високата модална логика. В техния доклад „Формализация, механизация и автоматизация: доказателството на Гьодел за съществуването на Бог“ те твърдят, че „онтологичното доказателство на Гьодел е анализирано в първия ден от изследването с изключителна степен на детайлност, чрез теореми от по-висш ред“. Но… Въпреки че изследователите твърдят, че са доказали теоремата на Гьодел, тяхната работа не потвърждава съществуването на Бог, а само какъв напредък може да бъде постигнат в науката с помощта на напреднали технологии. Бенцмюлер и Палео вярват, че работата им може да бъде полезна в области като изкуствен интелект и валидиране на софтуер и хардуер. В крайна сметка е малко вероятно формализирането на онтологичното доказателство на Гьодел да убеди атеистите или да промени нещо в душите на истинските вярващи, които биха могли да твърдят, че идеята за по-висша сила се противопоставя на логиката по дефиниция. Но за математиците, които търсят начини да стигнат до следващото равнище, тази новина може да е отговорът на техните молитви. 5. НЕВРОЛОГ ТВЪРДИ, ЧЕ КЛИНИЧНАТА СМЪРТ СЪЩЕСТВУВА Научните изследвания показват, че клиничната смърт, с всичките ѝ проявления, като сияйна светлина, пътуване през тунел или усещането за напускане на собственото тяло, е преживяване, което е по-ярко и запомнящо се от всяко друго. Белгийският невролог Стивън Лориус, ръководител на Групата за изследване на комата в Университетската болница в Лиеж, Белгия, е интервюирал много пациенти в кома през годините. Те му разказали за своите „пътешествия“ и други преживявания, близки до смъртта. Екипът, съставен от учени от „Изследователската група по коматоза“ и персонал от Университета по когнитивна психология разработват въпросници за прецизиране на сетивните и емоционални детайли в спомените на субектите. След това те сравняват близки до смъртта преживявания с други спомени от реални събития, придружени от силни емоции, както и спомени за приятни сънища и мисли. Учените обаче са изненадани да открият, че преживяването близо до смъртта е много по-драматично от всяко въображаемо или реално събитие, включително раждане и брак. На 10 април 2013 г. д-р Лориус каза пред CNN, че пациентите в интензивно отделение често се страхуват да разкажат своите истории на прага на смъртта от страх, че хората няма да ги приемат насериозно, но тези, които са имали подобни преживявания, често се променят завинаги и вече не изпитват страх от смъртта. Всички те са сигурни, че яркото им преживяване е истинско. Д-р Лориус вярва, че опитът произхожда от човешката физиология. Освен това се оказа, че е достатъчно човек просто да си помисли (може би погрешно), че умира, и най-вероятно ще се появи споменът за преживяването близо до смъртта. Много хора, които са имали такова преживяване не са били физически в смъртна опасност и това косвено доказва, че възприемането на самия риск от смърт изглежда важно по отношение на преживяването, близко до смъртта. Лориус не иска да спекулира за съществуването на Рая или Ада, но според него само малка част от клиничните смъртни случаи са ужасяващи. В повечето случаи те оставят у човека приятен спомен – и вероятно много повече хора летят към Рая, отколкото към Ада… Превод: Георги ВЕНИН