CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Йонагуни: японската „Атлантида”

09/11/20 / МИСТИКА
Пирамиди на 10 000 години под водата на Тихия океан





culturespace.bg

Йонагуни Джима е остров, който се намира в близост до южния край на японския архипелаг Рюкю, на около 75 мили (120 километра) от източния бряг на Тайван.
Местен водолаз забелязва за първи път ваянията Йонагуни през 1986 г., след което носът на острова е неофициално преименуван на Исеки Ханто, или Руинс Пойнт. Инструкторът по гмуркане Кихачиро Аратаке се потопява във водата край бреговете на японския остров и открива невероятна гледка.

Йонагуни - стълбище

На шест метра под повърхността лежи низ от монолити, които изглеждат „терасирани“. Огромните правоъгълни образувания имат поразително точни ъгли от 90 градуса, прави гладки стени, стъпала и колони. През следващите години експерти се спускат при обекта в опит да определят дали конструкцията е естествена или изкуствена. И до днес тя остава голяма неразгадана тайна. Първоначално се предполага, че формацията Йонагуни може да е построена, когато районът е бил над морското равнище преди около 10 000 години. Така че „Атлантида на Япония“ може да е руина от предледникова цивилизация, която в крайна сметка е била залята от океана. Или да е разрушена от земетресение преди 2000 – 3000 години.
В края на следващата година се правят по-сериозни опити за събиране на данни и картографиране на структурата. В този процес има много изненадващи открития: масивна арка или портал от огромни каменни блокове, които, изглежда, се съчетават перфектно, правоъгълни съединения, дърворезби, павирани улици и кръстовища и големи стълбища, които водят до площади, заобиколени с двойки извисяващи се елементи, подобни на пилони.
Когато екипи от експерти-водолази се отклоняват от южното крайбрежие на Окинава, като използват модели за търсене в мрежа, те откриват още пет подводни археологически обекти в близост до три острова. Обектите се намират на дълбочина от 35 до само 6,5 метра от повърхността.
Поддръжниците на становището, че обектите са създадени от човека, посочват характеристики като две кръгли дупки (широки около 60 см) и прав ред по-малки дупки, които сякаш са били опит да се отцепи част от скалата с клинове, както в древните кариери. Професор Масааки Кимура, морски сеизмолог от Университета в Рикюс, посочва множество маркери, като знак плюс и V-форма, които показват, че хората са обработвали камъка с клиновидни инструменти, наречени кусаби.

Йонагуни - руините на града

Някои експерти смятат, че структурите може да са всичко, което е останало от Му, легендарна тихоокеанска цивилизация, за която се говори, че е изчезнала под вълните.
Когато чува за находката, признава професор Кимура, първоначалното му мнение било, че формациите може би са естествени. Но то се променя след първото му гмуркане.
Масааки Кимура се е гмуркал на мястото повече от 100 пъти през последните 20 години, за да измери образуванията, и е убеден, че те са останки на град, потънал поради сеизмични събития. Той е идентифицирал 10 структури край Йонагуни и още пет, свързани структури край главния остров Окинава, като теренът с отломки е с площ 300х150 метра. „Мисля, че е много трудно да се обясни произходът им като чисто естествен поради огромното количество доказателства за влиянието на човека върху структурите“, казва той. „Най-голямата структура изглежда като сложна, монолитна, стъпаловидна пирамида, която се издига от дълбочина 25 метра. Характерите и паметниците на животни във водата, които успях частично да възстановя в лабораторията си, предполагат, че културата идва от азиатския континент. Един пример, който описах като подводен сфинкс, прилича на китайски или древен окинавски цар.“
И добавя: „Който и да е създал града, по-голямата част от него очевидно е потънала заради едно от огромните сеизмични събития, с които е известна тази част на Тихия океан“.

Йонагуни - арките

Въпреки необичайните черти, показани в Йонагуни, остава малка група учени, които са изследвали формацията и които са категорични, че големите блокове са се образували естествено в резултат на тектонично движение и други природни явления. Скептици никога не липсват при големи открития. Геологът Робърт Шок от Бостънския университет е един от учените, които вярват, че структурите са били естествено формирани, като признава, че те може да са били използвани или модифицирани от хората в миналото. Той посочва факта, че мястото се намира в предразположен към земетресения регион и че земетресенията са склонни да разрушават скалите. Това е мнението и на Джон Антъни Уест, който вярва, че т.нар. стени са просто естествени стени „платформи“, които са попаднали в отвесно положение, когато скалата под тях ерозира, а предполагаемите пътища са просто канали в скалата.
Тору Учи, доцент по сеизмология в Университета в Кобе, подкрепя хипотезата на Кимура. Учи казва, че никога не е виждал тектонична активност, която да има такъв ефект върху ландшафта над или под водата. „Гмуркал съм се там и съм изследвал пирамидата“, казва той. „Заключенията на професор Кимура изобщо не са пресилени. Лесно е да се заключи, че тези руини не са причинени от земетресения.“
Професор Кимура не се смущава от критиците и добавя, че новият губернатор на префектура Окинава и служители от Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура са изразили интерес да се проучи мястото. „Най-добрият начин да се получи окончателен отговор за произхода им, е да продължим изследванията, за да се съберат повече доказателства“, продължава той и е категоричен: „Ако не бях имал възможност сам да видя тези структури, може би и аз щях да съм скептичен“.

Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.