Истината за един търг: Втора част

08/02/18 / ИЗКУСТВО
Защо 450 милиона долара платени за картина, приписана на Леонардо да Винчи тревожат историците на изкуство?





 Мария ГЕНЧЕВА

Когато през една ноемврийска сряда на 2017 г. в Christie`s картината, приписана на Леонардо да Винчи е продадена за $450 милиона на – естествено! – неразкрит частен купувач, изведнъж спорът около автентичността на картината (местонахождението й през последните няколко века и многократните възстановявания) се превърна в проблем, разнищван безмилостно от историци и критици. Все пак Кристи’с се е справила с аукционните показатели и е приела да посредничи с обявяването на предната сума за продавача –доверителния фонд на руския милиардер Дмитрий Риболовлев, който я купил през 2013 г. за 127,5 млн. долара от швейцарски търговец на картини.
Изкуствоведът Джери Солц изразява известни съмнения в есе за „New York magazine“, като нарича портрета на Христос „мъртъв” и „застинал”, което предполага, че произведението – за което се очакваше да донесе само $100 милиона не е на Леонардо. Така написа Солц. Той не е нито историк, нито експерт по изкуството на старите майстори, но продължава да предполага, че „никой музей на Земята не може да си позволи такава картина на тези цени”. И не е само той.
„Дълбоко шокиран” от цената е и Стивън Кембъл, професор по история на изкуствата в университета „Джон Хопкинс”, който е специалист по изкуството на Възраждането. Безпокойството на професора произтича, отчасти, от мрачната история на картината. Независимо от безкрайните анализи, проучвания с рентгенови лъчи и инфрачервена рефлектография и мненията на много експерти, потвърдили приписването на картината на Леонардо, проф. Кембъл казва: „В картината, която беше видяна вчера, се вижда много малко Леонардо”.Той изчислява, че само 20 процента от повърхността на живописта е представена в италианския семинар на Леонардо от 16-ти век. Останалите са реставрирани от д-р Модестини. Но и тези 20 процента може да са изпълнени от добре обучените ученици на Леонардо. „Повечето картини след 1500 г. са хибриди“, казва Кембъл. Което значи, че „когато историците на изкуството казват Леонардо, те говорят за категория. Това е „ефект на Леонардо”.
Още по-категоричен е проф. Франк Золнер – директор на Института по история на изкуствата в Лайпцигския университет, специалист по изкуството на Италия (скулптура и живопис)от XIV до XVII век. Защитил дисертация в Университета в Марбург на тема „Изразяване и движение у Леонардо да Винчи”.
На първо място той критикува работата на аукционната къща, която в каталога за автор на „Salvator Mundi“ е написала: „Леонардо да Винчи и работилница” с въпросителен знак – защо?
Той дава отговор на въпроса: Какво показва, че картината не е направена само от Леонардо да Винчи?
„Спасителят на света“ не се споменава в съвременните източници, за разлика от всички други картини на Леонардо от 1500г. нататък. Живописта е силно реставрирана, така че картината е и на реставратора. Освен това „Спасителят…“ не се вписва в хронологията. Природата на светло-тъмната живопис предполага по-късна датировка.

Как се правят различните оценки от експерти и аукционни къщи? И тук проф.Золнер търси отговори. Той подчертава: Става въпрос за много пари. Приблизително $20 милиона биха били необходими за добра работа, за да може да се оцени една творба на Леонардо (като единствен автор) за $200 милиона. Освен това картината е повече от изкуство.
Цената, която се плати за „Salvator Mundi“ е символ на изключителното неравномерно разпределение на парите в света.
За културните институции с ограничени бюджети премията позволява на частните купувачи данаддават на търг, оставяйки културните тенденции в ръцете на ултрабогатите.
Тазгодишният доклад за глобалното богатство, потвърди, че 1% от световното население притежава половината от общото богатство на домакинствата в света. Точно както парите имат властта да оформят демокрацията, така и заплашват да се пренапише историята на изкуството. Ако сеизмичната цена се превърне в по-мощен индикатор за шедьовърите, отколкото научният консенсус, произходът и автентичността, продажбата създава ужасяващ прецедент.
„Повечето хора не осъзнават, че приписването е мнение и,значи, не е задължително“, заяви Маурицио Серацини, художествен диагностик, който е работил много с творби на Леонардо. „Въпреки това, инвеститорите изкупуват изкуство на невероятни цени, базирани само на мнения! Не е чудно защо производството на фалшификати се развива в международен мащаб!"
Култът към Леонардо продължава. Той се превърна в митично проявление на интердисциплинарен гений, свръхчовешка амалгама на артистичен талант, научна проницателност и необуздано любопитство. Ако имаше художник, който да достигне тази астрономическа цена посмъртно, това е тъкмо Леонардо.
Въпреки това, ако стойностите продължават да се надуват,балонът на арт пазара ще продължи да служи като прославена банка за 1% от населението на Земята.
И така „Спасителят на света“ е продадена. Платени са $450 милиона, Кристи’с си прибраха своите $50 милиона. Азагадъчният Христос с мрачно изражение пак потъна в частното небитие за следващите 100, 200... или повече години. Заедно с въпросите, които така и не получиха еднозначен отговор...Отговорите да търсят нашите потомци.

П.П. В епохата на светкавичните комуникации тази история не може да завърши така. Само двадесетина дни следтърга в. „Ню Йорк таймс” съобщи, като се позовава на получени в редакцията документи, че картината на Леонардо да Винчи „Спасителят на света“(„SalvatorMundi“) е била закупена от саудитския принци Бадcр бед Абдула бен Мохамед ал Сауд. От Кристи'с не коментираха самоличността на купувача, а самият принц не отговори на въпрос от вестника.
Но... има място за оптимизъм, щом арабски принц плаща баснословна сума за картината на Леонардо, на която е изобразен Христос като спасител на света (сделката се е решила в рамките на двадесет минути, което говори за неистово желание за притежание), за да се изложи в арабски музей, където си дават среща над шестстотин прозведения на изкуството от всички цивилизации на планетата. Този музей се казва „Лувър” (името е закупено от музея „Лувър” в Париж за тридесет години и шест месеца срещу$525 милиона). Значи не всичко е загубено. Може би това е първата стъпка към действителното спасяване на този размирен свят.






Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.