Истината за края на Републиката в Рим?

06/30/20 / ИСТОРИЯ
Изригването на вулкан в Аляска през 42 г. пр.Хр. предизвиква природни бедствия, глад, бунтове





culturespace.bg

Смъртта на Цицерон през декември 43 г. пр.Хр. бележи края на Римската република. (Римската република е основана през 509 г. пр.Хр. Последният етруски цар, който управлявал Рим, е свален и следващото правителство на Рим служи като представителна демокрация под формата на република.) Идва времето на първия император на Римската империя Гай Юлий Цезар Октавиан.
Но независимо от всички исторически предпоставки за прехода на Рим от република към империя има странни поличби, с които природата като че ли подпомага събитията. Древните историци разказват за мистериозното „изчезване“ на Слънцето след убийството на Юлий Цезар през 44 г. пр.Хр. А има и мистериозни внезапни промени в климата. По времето на смъртта на Юлий Цезар писмените източници описват период на необичайно студен климат, провалена реколта, глад, болести и вълнения в Средиземноморския район – въздействия, които в крайна сметка са допринесли в един момент за разпадането на Римската република и Птолемейското царство на Египет. Историците отдавна подозират, че причината е вулкан, но не са успели да определят къде или кога е възникнало такова изригване или колко тежко е било то.

Вулкан в Аляска

Като начало, затъмненото небе след убийството на Цезар през март на Иди (сиреч на 15 март по римския календар – бел.ред.) вероятно е причинено от известно малко изригване на връх Етна. Но в началото на следващата година, през януари или февруари, вулканът Окмок в Аляска на Алеутските острови взривява купола си и образува гигантски кратер с ширина 10 километра. Северното местоположение на вулкана означава, че блокиращите слънчевата светлина частици биха могли да се издигнат в ниско разположената арктическа стратосфера, откъдето лесно да се разпространят в Северното полукълбо, съобщават изследователите в ново проучване, публикувано през юни 2020 г. в сборника на Националната академия на науките на Съединените щати. „Твърдо може да кажем, че това вулканично изригване е породило екстремен климат“, казва Джоузеф Макконъл, DRI (Изследователски институт – Рино, Невада, глациолог (геолог, който изучава ледниковите образувания и ерозионните форми), водещ автор на изследването.
„Ако изригването наистина е допринесло за глад и други бедствия, това би могло да помогне на Римската империя да затвърди контрола си“, казва Макконъл. „Краят на републиката се случва през тези две екстремни климатични години“, твърди той. „Възможно е съвпадение, но не изглежда вероятно“.
„Да намерим доказателства, че вулкан от другата страна на Земята изригва и ефективно допринася за гибелта на управлението на римляните и египтяните и възхода на Римската империя, е завладяващо“, добавя Макконъл. „Това със сигурност показва колко взаимосвързан е бил светът дори преди 2000 години“.
Първоначалното откритие е направено миналата година в Ice Core Laboratory (Лаборатория за изследване на ледниковите ядра – бел.ред.) на DRI, когато Макконъл и швейцарският изследовател Михаел Зигъл, доктор на науките от Центъра за изследвания на изменението на климата Ойшгер в университета в Берн при необичайно добре запазен слой от тефра в проба от ледено ядро, което решават да проучат.
Направени са нови измервания на ледени ядра от Гренландия и Русия, някои от които са изследвани през 90-те години и архивирани в САЩ, Дания и Германия. Използвайки тези и по-ранни измервания, те успяват ясно да очертаят две различни изригвания – мощно, но краткотрайно, сравнително локализирано събитие в началото на 45 г. пр.Хр., и много по-голямо и по-широко разпространено събитие в началото на 43 г. пр.Хр.
Учените симулират изригването в климатичен модел (според някои учени е преувеличен охлаждащият ефект от изригванията) и откриват, че аерозолите са можели да охладят Южна Европа и Северна Африка до 7°C. Екипът търси потвърждение за климата в три архива на дървесни пръстени, които се простират във времето далеч назад. Онези от Скандинавия и Северна Америка показват ясно охлаждане през 43 и 42 г. пр.Хр. Но този от Алпите показва тенденция на охлаждане, започнала 10 години преди изригването, като 45 г. пр.Хр. е най-хладната му година, казва Кевин Анчукайтис, палеоклиматолог, дендрохронолог и географ на земните системи, доцент в Университета в Тусон, Аризона.

Древен Рим 3D

Съществуват исторически документи. Писма от Цицерон – римския държавник, чиято смърт през 42 г. пр.Хр. се смята за символичен край на републиката, споменават студа около времето на изригването. Други източници документират глад в Северна Италия през този април, а в Северна Гърция – следващата година. Плутарх, известният римски биограф, пише, че мъжете от армията на Марк Антоний са изправени пред ужасен глад през април на 43 г. пр.Хр. и трябва да ядат диви плодове, корени и кори. Историкът Aпиан пише, че Рим е опустошен от глад през 42 г. пр.Хр.
Подобен глад се наблюдава в Египет и е изкушаващо да се спекулира с това, че тези събития отслабват Египет, което прави идеален моментът за Октавиан, наследник на Цезар, да го завладее и да затвърди властта си на зараждащата се империя, казва Джоузеф Манинг, историк от Йейлския университет. „Предизвикателството е да не бъдете свръхдраматични“, казва той.
Защото дори при това потенциално огромно охлаждащо събитие средиземноморското общество не се срива, казва Манинг. Това не е екологичен детерминизъм. „По-сложен е от срутване или устойчивост“, казва той. „Ако свързваме римската републиканска история с климата и вулканите, имаме нужда от повече от тези записи“, казва Кевин Анчукайтис.
Климатичните аномалии са предизвикали много катастрофални последици в обществения живот на човечеството. Затова очакваме нови изследвания, доказателства и заключения на учените, за да научим цялата истина за края на Републиката в Рим.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА

 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.