Истинската история на „Зелената книга“ Първа част

03/21/19 / ИЗКУСТВО
Как сценаристът на филма е бил вдъхновен да напише сагата





Time.com
Рейчъл Е. ГРИЙНСПАН

Ник Валелонга е израснал в типично италианско семейство, в сплотена общност в Бронкс от 60-те години на ХХ век Но нещо е различавало него и по-малкия му брат от останалите момчета от квартала: баща им е бил най-добър приятел със световноизвестен чернокож пианист, което само по себе си е чудо във време и на място, където междурасовите приятелства са необичайни. Това приятелство е тема на филма „Зелена книга“, чиито съавтори са Валелонга, Брайън Хейс Кюри и режисьора Питър Фарели. Бащата на Валелонга – Франк Антъни Валелонга, съчувствено наречен Тони Лип (наричан за способността му да говори така, че да излезе от всяко положение), наистина се е срещнал с пианиста Дон Шърли (изигран от Махершала Али – с „Оскар“ за най-добра поддържаща роля в „Лунна светлина“) чрез работата си като бияч в нощния клуб „Копакабана“ в Ню Йорк. Двамата наистина предприемат пътуване до Джим кроу саут /б.пр. малко гардче във Вирджиния/ за концертното турне на Шърли през 1962 г., както показва филмът. Лип, който е нямал никакви музикални дадености, е бил нает като шофьор и бодигард на Шърли – заради опасностите по пътя за един чернокож в дълбокия Юг.
И, да, Тони Лип – игран от Виго Мортенсен, наистина яде 25 хот-дога на едно хапване.


Тони Лип, 2010 г
Според Валелонга, всичко изобразено във филма „Зелената книга“ се е случило в реалния живот.
„Исках чувствата да бъдат предизвикани от истината, защото историята е толкова удивителна, че истината е достатъчна“, казва Валелонга. „Чувствах, че не можем да направим измислени сцени в този филм“.
Като се има предвид историческия контекст на историята, „Зелената книга” показва толкова голяма част от расовите отношения от 60-те години на миналия век, колкото и хубавите спомени за приятелството на Валелонга-старши с Шърли. Някои критици характеризират гледната точка на филма за расизма като „“предизвикателна“ или “старомодна”. В една от сцените например Лип убеждава Шърли да опита пържено пиле, което пианистът твърди, че мрази, но когато хапва, установява, че наистина е вкусно. Но филмът въздейства както на публиката, така и на критиците - той спечели наградата на публиката на Международния филмов фестивал в Торонто и се радва на блестящи отзиви. От друга страна, Валелонга казва, че не е тръгнал да прави филм за света. Той просто иска да покаже света през очите на героите. „Всъщност става въпрос за връзката им и за това, което преживяват през това ужасяващо време в нашата история“ - казва Валелонга.
Ето как това приятелство стига до екрана и какво се е случило през половината век след събитията от филма.

Д-р Шърли даде благословията си за филма с едно ключово условие

Тони Лип и Дон Шърли умират в рамките на пет месеца – през януари и април 2013 г. В края на 80-те години на миналия век Ник Валелонга казва на двамата, че иска да направи филм въз основа на техния опит.
Отговорът на Шърли е: Направи го, но „ след като си отида“, спомня си Валелонга.


Дон Шърли, 1970г.
Валелонга казва, че се е опитал да убеди доктор Шърли, както той все още обича да го нарича, обяснявайки, че може да махне всеки анекдот, който Шърли поиска. Но Шърли е непреклонен.
Трябва да оставите всичко, което баща ви е казал, и всичко, което аз съм ви казал - възразява Шърли на Валелонга. „Ти казваш истината, но ще чакаш, докато почина“.
Валелонга изтъква всички подробности за пътуването на баща му и на Шърли на Юг, като изследва всяко писмо, което Тони е писал на съпругата си Долорес (която, както показва филмът, наистина е съавтор на Шърли) – за да се увери, че има история,която да напише, когато дойде времето.

Шърли живееше като на самотен остров

Макар Валелонга да казва, че не знае защо Шърли е искал да изчака, публиката може да предположи, както прави Валелонга, че сексуалната ориентация на Шърли е играла роля. „Мисля, че това е причината, поради която той искаше да изчакам – той не ми го каза, но аз предполагам“, вмъква той.
В една сцена от филма Валелонга идва на помощ на Шърли, който е закачен с белезници за душ в YMCA, след като полицаи са го хванали да прави секс с друг мъж.
„Никога не се е говорило за това – казва Валелонга, който никога не е чувал истории по темата извън тези на YMCA (The Young Men's Christian Association). Но все пак Шърли се бе посветил на пълната истина на историята, когато му дойде времето тя да бъде разказана.
Валелонга твърди, че Шърли се е държал изолирано, както показва „Зелената книга“ , защото неговият гений е твърде голям, за да понесе действителността.
„Мисля, че е живеел в свой собствен свят“. Това не е драматизация от филма: той си беше такъв“, казва Валелонга, добавяйки, че Шърли дори не иска собственото му семейство да консултира филма.
Тази самота – и вероятно депресия – е онова, което е допринесло за тежкото пиянство на Шърли, който е пиел почти цяла бутилка скоч всекидневно по време на концертното турне. (Валелонга уточнява, че баща му никога не е използвал думата „алкохолик“, за да опише Шърли.)
„Той беше голям мозък, голям ум и богата душа“, казва Валелонга.

Тони Лип излиза от това пътуване друг човек.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.