„Историите“ на Херодот: къде свършват митовете и легендите?

02/14/20 / ИСТОРИЯ
И къде започват историческите факти?





culturespace.bg

Херодот (484 пр.Хр., Халикарнас, Гърция – 425 пр.Хр., Туриум, Италия) е древногръцки историк, пътешественик. Смята се, че той е първият писател, който се е занимавал с исторически теми, използвайки метод на систематично изследване – по-специално чрез събиране на материали и след това критичното им подреждане в историографски разказ. Поради това той често е наричан „Бащата на историята“ – име, с което е наречен първо от римския оратор Цицерон (I век пр.Хр.). За разлика от предишни хронисти или писатели върху реални събития, той поема ангажимент за обективност: желае да следва доказателствата и фактите такива, каквито са, и да прави изводи от тях. Един известен пример за това е изобразяването на персийците – врагове на гърците, – правдиво до такава степен, че е наречен по-късно подигравателно от Плутарх – „приятел на варварите“.
За целта и обхвата на работата си Херодот пише: „Тук са представени резултатите от проучването, извършено от Херодот от Халикарнас. Целта е да се предотврати заличаването на следите от човешки събития във времето и да се запази славата на важните и забележителни постижения, произведени както от гърци, така и от не-гърци; сред обхванатите въпроси е, по-специално, причината за военните действия между гърци и не-гърци“.
Но както пише педагогът Дейвид Морисън: „Херодот всъщност не се занимава с предоставяне на анализ като историк. Той се занимава повече с установяването пред читателя на фактите, както ги вижда, и ни дава възможност да преценим със собствените си умове тяхната достоверност. Затова всички различни елементи от разказа на Херодот получават еднаква степен на важност. Анализът е оставен до голяма степен на читателя. Понякога това може да бъде предизвикателство в интелектуално отношение“.
Но „Историите“ са по-скоро сборник от история и приказки. Херодот е толкова блестящ разказвач, че пише бестселър за времето си. За съжаление, за историците е истинско изпитание, и изисква упорита професионална работа, да се отделят историческите факти от митовете и легендите в разказите, тъй като в повечето случаи няма контролен източник и фактите трябва да се тълкуват сами по себе си и който както ги разбира.
В историята на човечеството има огромно количество исторически митове, съмнителни факти и лъжливи данни, а някои от тях продължават да живеят дори в школските учебници. Събития, описани в летописите и историческите книги, които всъщност не са съществували.
Идеята, че пирамидите в Египет са били построени от „роби, които са работили за жестокия и безпощаден фараон“, датира от древния историк Херодот. В „Историите“ той пише така за изграждането на пирамидата на Хеопс:
„Хеопс потопи страната в бездната на бедствието. На първо място той нареди да се затворят всички светилища и забрани да се правят жертви. Тогава той накарал всички египтяни да работят за него. И така, някои бяха задължени да влачат огромни блокове камъни от кариери в арабските планини до Нил (камъните се пренасяха през реката с кораби), а на други беше наредено да ги влачат по-нататък до така наречените либийски планини. Сто хиляди души извършват тази работа непрекъснато, като се менят на всеки три месеца. В продължение на десет години измъчените хора трябваше да построят път, по който да се влачат тези каменни блокове“.
Всъщност „Историите” на Херодот е единственият писмен източник, описал технологията за изграждане на египетските пирамиди. Като се има предвид колко авторитетен източник е книгата на Херодот от векове, е лесно да се разбере защо неговият възглед се оказва толкова влиятелен. Досега са създадени много филми и са написани книги, които разказват за страданията на робите, изпаднали под диктатурата на фараона, който изгражда пирамидите за своето величие. Християнството също повлиява с историята за изселването на евреите от Египет, изтощени от жестокостите на фараона. Това само засилва вярата в безмилостните древните египетски владетели.

Проблемът обаче е, че Херодот, въпреки че посещава Египет, не е знаел древноегипетския език и е принуден да разчита само на информацията от местните гръцки заселници. Освен това Херодот е живял две хиляди години след построяването на Великите пирамиди. Така че във всеки случай идеите му за изграждането на пирамидите до голяма степен са произволни.
Работата на Херодот силно надживява автора и историите, следващи мнението на историка, все още могат да бъдат намерени в съвременните учебници по история. Въпреки това историци и археолози в хода на изследванията са установили, че това не е вярно. Благодарение на усилията на египтолози като Захи Хавас и Марк Ленър, е получена много информация как са построени пирамидите - за това помагат и новите археологически находки.

Захи Хавас
В началото на 90-те години са разкопани няколко селища, в които са живели строителите на пирамидите; и са открити и погребални места на строители. Внимателно проучване на техния начин на живот и погребалните им признаци потвърждават многогодишните предположения на египтолозите – строителите не са роби, а наети доброволно. В същото време тяхната работа е много уважавана в обществото – за което свидетелства как са погребани останките на строители. Животът на строителите, разбира се, не е лесен. Въпреки това, техните нужди и трудности са третирани с разбиране: останките на работниците свидетелстват за факта, че получават сериозна медицинска помощ, така че преживяват травмите и болестите.

Марк Ленър
Историкът Марк Ленър (р. 1950 г.), американски археолог, египтолог, предполага, че структурата на древноегипетското общество донякъде напомня на феодализма и че всеки член на обществото трябва да плаща „бак“ – нещо като данък. Този данък би могъл да се плаща не само с пари, но и с труд, което служи като мотивация за много египтяни да се включват в изграждането на пирамида. Не може да се каже обаче, че това е било форма на робство – „бак“ е бил задължение дори за високопоставените благородници.
Във всеки случай съвременната историческа наука е убедена, че строителите на пирамидите не са роби. Това, което остава загадка, е начинът на изграждане на тези грандиозни структури – историците все още не са постигнали консенсус по този въпрос.
(Бел. ред. Разбра се, че строителите на пирамидите са почти изцяло от „средната класа“ на древното египетско общество. Ала едва когато след време разберем технологията на строителството, тогава ще научим и кои са истинските строители на древните пирамиди. С консенсус не може да се докаже исторически факт. Това е просто едно разбирателство, по-скоро съглашателство!
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.