Иван Тургенев и Полин Виардо – най-дългата любовна история,

09/03/19 / КУЛТУРА
но само за единия от тях Първа част





tvmoon.ru/en/

Връзката им продължава 40 години – от 1843 до 1883 г. Това вероятно е най-дългата любовна история. Но би било по-правилно да се каже, че това е любовна история само на един, за Иван Тургенев. Четиридесет години големият руски писател е живял като вечен приятел на семейството, „на ръба на чуждото гнездо“, рамо до рамо със съпруга на оперната дива Полин Виардо. Той разменядомашния уют и личното си семейно щастие с безстрастното приятелство на любимата си и дори в напреднала възраст е готов като „поне портиер“ да я последва до различните краища на света.

Тя изобщо не е била красавица, по-скоро обратното. Горд профил, с изпъкнали очи, едри, почти мъжествени черти, огромна уста. Но когато „божествената Виардо“ започвала да пее, странният й, почти отблъскващ външен вид магически се променял.Изглежда, че преди това лицето на Виардо е просто отражение в криво огледало и само по време на пеене публиката има повод да види оригинала.По време на една от тези трансформации начинаещиятруски писател Иван Тургенев виждаПолин Виардо на сцената на оперния театър.Той е представен за първи път на Полин Виардона 1 ноември 1843 г. като „голям руски земевладелец, добър стрелец, приятен събеседник и лош поет“.Не може да се каже, че подобна препоръка ще допринесе за добро първо впечатление: самата Полин по-късно отбелязва, че не отделя бъдещия писател от кръга на новите приятели и многобройни почитатели на таланта си.Но младият Тургенев, който тогава е едва на 25 години, се влюбва от пръв поглед в 22-годишната певица, дошла в Санкт Петербург с парижкия Théâtre-Italien.Цяла Европа по това време се прекланя пред таланта й и дори непривлекателният външен вид на Виардо не пречи на славата й на прекрасна артистка.
Съвременниците си припомнят как с началото на пеенето на примата сякаш през залата пробягва искра, публиката изпада в пълен екстаз и външният вид на певицата престава да има някакво значение.Според композитора Сен Сенс, Полин Виардо има глас, създаден за трагедии и елегични стихотворения.На сцената тя очарова със страстното си изпълнение на опери, а на музикални вечери печели публиката с красиво свирене на пиано –учението при Лист и Шопен не е било напразно.„Тя пее добре, проклетата циганка!“ – признава не без ревност майката на Тургенев. като чува изпълнението на Полин.
В незабележимата попрегърбена жена с големи черни очи иманещо циганско: тя възприема южните черти от баща си, испанския певец Мануел Гарсия.„Тя е отчайващо грозна, но ако я видя втори път, със сигурност бих се влюбил“, казва един белгийски артист за певицата пред бъдещия й съпруг Луис Виардо.Жорж Санд запознаваПолин с изкуствоведа, критика и режисьора наThéâtre-Italien в Париж.Самата писателка смята четирийсетгодишния Луис за скучен, но го препоръчва на младата си приятелка като добронамерен младоженец.А талантливата певица не може да удържи темперамента си: първо – Ференц Лист, от когото Полин взема уроци по пиано, по-късно става любима на композитора Шарл Гуно, от когото Тургенев много ревнува. И още, още романи, които по всяка вероятност ще останат тайни… но като се има предвид страстната природа на певицата с испанска кръв трябва да ги е имало.
Тургенев става за мадам Виардо един от многобройнитей почитатели, но не без определена стойност.Освен това Тургенев се ангажира да преподава на Полин Виардоруски език, което й е било необходимо за перфектното изпълнение на романсите на Глинка, Даргомижки и Чайковски.Този езикбил шести в арсенала на певицата и по-късно й помага да стане първият слушател на творбите на Тургенев.„Нито един ред на Тургенев не излезе от печат, преди да ме запознае с него.Вие руснаците не знаете колко ми дължите, че Тургенев продължил да пише и работи“, казва веднъж Виардо.

За да бъде полезен на своята любима, Иван Сергеевич Тургенев, тогава неизвестен и небогат стопанин, заминава приПолин и съпруга й във Франция.Често посещава имението на семейството Куртавнел близо до Париж, участвав домашни представления и артистични вечери.Когато Полин Виардо тръгва на турне, Тургенев я следва: „А, чувствата ми към теб са твърде големи и силни“, пише Иван в едно от многото си писма до своята любима.„Не мога да живея далеч от теб;трябва да почувствам близостта ти, да й се наслаждавам.“И: „Денят, в който очите ти не светят за мен, е загубен ден“.Сънародниците, гостуващи на Тургенев в чужбина, са изненадани от неговото състояние:„Никога не съм мислил, че той е способен да обича толкова много“, пише Лев Толстой след среща с приятел в Париж.
В същото време Тургенев отлично разбира двусмисленото си положение в къщата на Виардо.Когато тя представя свои парижки познати на Иван Сергеевич и казва: „А това е нашият руски приятел, моля запознайте се“, те свиват в недоумение рамене.Тургенев усеща, че той, наследствен руски благородник, постепенно се превръща в домашно куче, което започва да маха с опашка и весело да ръмжи, когато любимата жена му хвърля благоразположен поглед или го почесва зад ухото, но той не може да се съпротивлява на това нездравословно чувство.Без Полин Иван Сергеевич се чувства болен и съсипан.
Междувременно популярността на Тургенев като литератор расте.В Русия никой не възприема Иван Сергеевич като начинаещ писател – сега той е почти жив класик.В същото време Тургенев твърдо вярва, че дължи славата си на Виардо.Преди премиерите на постановкитепо неговите творби той шепне нейното име, вярвайки, че това му носи късмет.
През годините 1852–1853 г. Тургенев живее в имението си почти под домашен арест.Властите не харесват некролога, написан от него след смъртта на Гогол – в него тайните служби сасъзрели заплаха за императорската власт.
Като научава, че през март 1853 г. Полин Виардо идва в Русия за концерти, Тургенев направо загубва разсъдъка си.Той успява да получи фалшив паспорт, с който, облечен като търговец, заминава за Москва, за да се срещне с любимата си жена.Рискът е огромен, но, за съжаление, неоправдан.Няколко години раздяла охлаждат чувствата на Полин.Но Тургенев е готов да се задоволи с обикновено приятелство, дори само от време на време да вижда как Виардо завърта тънката си грациозна шия и го гледа със загадъчните си черни очи.
 Превод: М. ВЕСЕЛИНОВА




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.