Изчезналата гробница на Александър Велики

05/06/20 / ИСТОРИЯ
Една неразгадана мистерия





culturespace.bg

Една от неразгаданите мистерии на древността е потъналата във времето гробница на Александър Велики. Биографът му Ариан /Ариан от Никомедия, или Флавий Ариан, e грък, живял в Римската империя, историк, политик и философ. Смята се за най-достоверен източник за живота на Александър Велики. Той не споменава за погребалните приготовления, но Диодор Сикул/Сицилийски (90 г. пр.Хр. – около 30 г. пр.Хр.) древногръцки историк, автор на Bibliotheca historica („Библиотека по история“), състояща се от 40 книги, разделени в три части, поема предизвикателството в своята „библиотека“. Диодор разказва, че тялото на Александър е мумифицирано по египетски образец (в края на краищата той е бил предишният фараон на Египет) и е поставено в масивен златен антропоиден саркофаг (подобен на саркофага на Тутанкамон), който след това е поставен в друг златен ковчег, покрит с порфир. Гробницата на Александър е поставена в огромна и богато украсена карета. Тя тръгва, теглена от 64 мулета от Персия за дългото пътуване до последното място за покой на Александър. Кортежът дори има свой екип от пътни строители, които да изравняват пътя. Казва се, че крайната дестинация е Египет, и по-точно – храмът на Амон Ра в оазиса Сива, в Западната пустиня. Обаче Птолемей Сотер, един от генералите на Александър, който в крайна сметка ще открие гръко-египетското родословие на птолемейските фараони на Египет, отправя армията си до Сирия, за да присрещне кортежа. Птолемей предлага Александрия (вместо Сива) като крайна точка на саркофага на Александър.

Александър Велики - римска мозайка

Други твърдят, че Пердикас, още един от генералите на Александър, всъщност ескортира кортежа обратно до Айгай в Македония – мястото, където са погребани предците на Александър. Пердикас е обявен за регент на Александър IV, невръстният син на Александър Велики, и затова често се приема, както пише Елиан, че Птолемей Сотер насилствено е присвоил саркофага на Александър Велики от генерал Пердикас и го е завел в Александрия с пропагандни цели.
Би било логично гробницата на Александър да бъде в Египет: така ще се легитимират претенциите към трона на невръстния Александър IV, на самия Птолемей. Александър IV е законният наследник на империята и единственото обстоятелство, което отрича наследството му, е фактът, че той не е чист грък; като син на Роксана, персийска (бактрийска) съпруга на Александър. И така, какво наистина би направил Птолемей със саркофага на Александър, за да подкрепи максимално претенцията си към трона на Египет?
Напълно възможно е Птолемей да е скрил саркофага в Леван, Финикия, като метод за минимизиране на влиянието на Александрийската кралска династия. Твърди се, че когато среща кортежа, Птолемей закарва саркофага в Сирия – район, който включва цялото левантийско крайбрежие.
Проблемът е, че гробницата на Александър Велики напълно липсва от историята. Местоположението й е една от най-големите мистерии на археологическия свят. И така, къде най-накрая почива богато украсеният саркофаг на Александър?
И започва голямото търсене. Археолози, историци, писатели-изследователи през годините все „откриват“ гробницата на Александър Велики.
През 1887 г. Осман Хамди бей, директор на Османския императорски музей в Истанбул, сигнализира за голяма находка в Сидон, Ливан. Две групи подземни камери са открити и отворени. Там се намират голям брой саркофази. Един от тях е великолепен саркофаг, издълбан от гръцки пентелийски мрамор (с какъвто е изграден и Акрополът), който е обграден от някои от най-добрите скулптури от класическата гръцка епоха, открити някога. Саркофагът е от подходящата епоха и контекст, за да бъде асоцииран с Александър; но това „откритие“ носи и няколко проблема, тъй като описанията на саркофага в Диодоровата „Библиотека на историята“ не съвпадат с този мраморен саркофаг, а местоположението, където е открито, също изглежда малко вероятно. Изправен пред тези трудности, саркофагът е приписан на Абдалоним, финикийски цар на Сидон, назначен от самия Александър.

Александър Велики умира мистериозно на 32 години

От последните дни…
След хилядолетия на търсене археолозите вярват, че са намерили гробницата на Александър Велики. Сега поне двама изследователи са уверени, че са разгадали мистерията.
Двама съвременни експерти може би най-накрая са решили тази вековна загадка. Авторът и изследователят д-р Андрю Майкъл Чъг („Изгубената гробница на Александър Велики“) и археологът Лиана Сувалци, всеки от тях – по свой път, вярват, че се доближават до истината…
Има много повече въпроси относно погребението на Александър, отколкото - ясни отговори. Според „National Geographic“ съвременните историци до голяма степен са съгласни, че древният цар е погребан в Александрия, Египет.
Когато умира на 32-годишна възраст, съветниците му първоначално го погребват в Мемфис, Египет, преди да вземат решението за Александрия. Гробницата му се превръща в място за поклонение. Започва период на земетресения и издигане на морското равнище, които заплашват града.
Сувалци смята, че гробницата на Александър се намира в руините на древно укрепление в Сива, Египет. През 2019 г. Калиопе Лимнеос-Папакоста, директор на Елинския изследователски институт на Александрийската цивилизация, успява да извърши разкопки под днешна Александрия и прави огромен пробив в намирането на гробницата на владетеля.
„Това е първият път, когато са открити оригиналните основи – казва археологът Фредрик Хиберт. – Целият настръхнах, когато го видях.“
Макар и обещаващ скок напред, гробницата на Александър все още не е намерена. Историята казва, че тялото му изчезва, когато римският император Теодосий забранява езическото богослужение през 392 г. Двете конкуриращи се теории от Чъг и Сувалци все пак се доближават
.
Погребалната колесница, която е открадната от Птолемей

Според „Express“, Сувалци вярва, че желанието на Александър е да бъде погребан в храма на египетския бог Амон Ра. Това я кара да поиска разрешение за разкопки в оазиса на Сива през 1984 г., което египетските власти й разрешават през 1989 г. Откриват статуи на лъвове, вход и елинистична кралска гробница с площ 5651 кв. фута. Сувалци вярва, че резбите и надписите, които се отнасят за транспортирането на тяло, са написани от известния спътник на Александър – Птолемей.
По това време Сувалци казва: „Нямам съмнения дали това е гробът на Александър… Искам всеки [колега грък] да се почувства горд, защото гръцки ръце са намерили този много важен паметник“.
Макар през 1995 г. да е обявено, че най-накрая е открита гробницата на древния цар, гръцкото правителство призовава правителството на Египет да прекрати разкопките – тъй като напрежението между двамата археолози нараства. Сувалци продължава да се бори за възобновяване на разкопките, тъй като последните открития на Чъг стават обещаващи.
Д-р Андрю Чъг смята, че саркофагът на Нектанеб II в британския музей в Лондон съдържа истинските улики за истинското местоположение на останките на Александър.
Чъг има различна теория, когато става дума за гробницата на Александър Велики. Той обяснява в книгата си, че оригиналният храм на Александър, в близост до Мемфис в Египет, в комплекса Серапеум, е построен от фараона Нектанеб II. Сега, 16 години след публикуването на книгата му, нови доказателства, изглежда, подкрепят тази теза. Парче зидария, открито в основите на катедралата „Сан Марко“ във Венеция, напълно съответства на размерите на саркофага на Нектанеб II в Британския музей – което може да потвърди местоположението на гробницата на Александър.
Тъй като тялото му изчезва през 392 г., а гробът на Свети Марко се появява по същото време, Чъг смята, че тялото на Александър е откраднато от Александрия от венециански търговци, които са го припознали за Свети Марко. След това го препращат във Венеция и оттогава го почитат като Свети Марко в катедралата.
За Чъг, който казва, че фрагментът, открит във Венеция, е „с точно правилната височина и дължина“, които формират външната обвивка на саркофага във Великобритания, това означава, че останките, във Венеция, са на Александър Велики.
Дори Британският музей вече е убеден, тъй като е промени част от своите раздели „Коментари на уредника“, за да отрази това ново доказателство:
„Неправилно се смяташе, че този обект е свързан с Александър Велики, когато влезе в колекцията през 1803 г.“, се чете и сега… но! – липсва важната дума „неправилно“.
„Откритията“ ще продължат. Археолозите ще спорят. Но може би изгубената гробница на Александър Велики никога няма да бъде намерена.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.