CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Изчезнали в Аляска

02/12/21 / МИСТИКА
„Триъгълникът Аляска“ потъва в мъглата на загадката





culturespace.bg

В „Триъгълника Аляска“ има повече неразкрити случаи на изчезнали лица, отколкото където и да е другаде по света. Само през последните 50 години повече от 20 000 души са изчезнали там. Кой или какво стои зад тези беди, е неизвестно. Наричано понякога Бермудския триъгълник на Аляска, мястото се намира в девствената пустиня на граничната държава, където мистерията остава, а хората изчезват без следа. Границите свързват Анкоридж и Джуно на юг с Бароу по северното крайбрежие на щата. Подобно на голяма част от щата, огромната площ в периметъра на триъгълника е поместила някои от най-обширните пустини в Северна Америка, както и изумителна северна красота – с борови гори, скалисти планински върхове, алпийски езера и големи пусти пространства.

Аляска 

Районът започва да привлича общественото внимание на 16 октомври 1972 г., когато малък частен самолет, който превозва Томас Хейл Богз-старши от Демократическата партия и член на Камарата на представителите на САЩ от Ню Орлиънс, Луизиана, лидер на мнозинството в парламента и член на комисията „Уорън“, и конгресменът от Аляска Ник Бегич, сътрудникът Ръсел Браун и пилотът Дон Джонс изчезват във въздуха, докато летят от Анкоридж до Джуно. В продължение на повече от месец 50 граждански самолета и 40 военни самолета плюс десетки лодки покриват зона на търсене от 32 000 квадратни мили, но така и не откриват следи от самолета и мъжете, останки или отломки.
Преди това, на 26 януари 1950 г., „Douglas C-54 Skymaster“ със сериен номер 42-72469 изчезва по пътя от Аляска до Монтана. На борда са 44-ма – 8 души персонал и 36 пътници. Самолетът осъществява последната си радиовръзка два часа след началото на осемчасовия полет, като съобщава, че лети над Снаг, Юкон, и после замлъква. Час след като не успява да пристигне в Монтана, стартира „Операция Майк“, наречена на командира на самолета – старши лейтенант Кайл Л. Макмайкъл, програма за търсене и спасяване, която включва 85 американски и канадски самолета, 7000 служители, които претърсват 350 000 квадратни мили на северозапад. Търсенето е подпомогнато от факта, че войниците и оборудването вече са били изпратени на север за предстоящото военно учение между Канада и САЩ „Sweetbriar“. Процесът на операцията смущава участниците в спасяването, защото дава много фалшиви резултати, доклади за димни сигнали, изкривена комуникация и намиране на „оцелели“. Въпреки тази мащабна спасителна акция - една от най-големите, извършвани от американските военни, така и не е открита следа от самолета. Смята се, че това е една от най-големите групи американски военен персонал, изчезвали някога. На 2 февруари два самолета и две радиостанции в района на Юкон са чули неразбираеми радиосигнали, идващи много от далеч, като от друго измерение, но опитите за локализация на сигнала са безрезултатни. По същия начин изолиран заселник съобщава, че е видял голям самолет над езерото Бийвър във вътрешността на Британска Колумбия, разположено на 500 мили южно от границата на Юкон – на 250 мили северно от Ванкувър и на 200 мили западно от въздушния маршрут на магистралата „Аляска“. Но и това не довежда до резултат.

Аляска

През 1986 г. японски самолет лети от Исландия до Анкоридж, Аляска. Екипажът забелязва над самолета три НЛО. Трите неидентифицирани летящи обекта следили самолета в протежение на 400 мили точно през „Триъгълника на Аляска“, като единият обект бил по-голям от самолетоносач. Екипажът съобщава, че вижда мигащи светлини, а ръководителите на полета потвърждават това. Пилотът разказва образно, че „двата малки кораба и корабът-майка изчезват и се появяват, като се движат бързо, спират внезапно, което е невъзможно за самолет от който и да е клас“. Екипажът прави различни маневри, за да се измъкне от проследяващите ги обекти, но това е невъзможно След около 32 минути неидентифицираните летящи обекти изчезват, но на пилота минутите се струват цяла вечност.
За тези изчезвания се търсят най-различни причини: от лошото време до извънземните, от въртеливи енергийни вихри до зъл демон, който променя формата си според индианските легенди. Но най-вероятното обяснение на тези много изчезнали хора е самата пустиня. В тази област има гъсти гори, скалисти планински върхове, масивни ледници, скрити пещери и дълбоки пукнатини, където падналите самолети или изгубените туристи може лесно да бъдат скрити от очите и след това покрити от снеговалеж, който да заличи всяка следа от човешка дейност. Този суров пейзаж също е изпълнен с диви животни и е обект на непримиримо време, включително лавини.

Изчезнали

Много изследователи подкрепят идеята за енергийни вихри в триъгълника. Смята се, че тези вихри са енергийни центрове, концентрирани на определени места, където енергията е най-интензивна. Енергията се излъчва във формата на конус – спирала, въртяща се по посока на часовниковата стрелка или обратно на часовниковата стрелка, като създава положителни и отрицателни ефекти. Смята се, че те влияят на хората по различни физически, умствени и емоционални начини.
Положителните вихри се извиват нагоре с движение по посока на часовниковата стрелка и създават усилващ се поток от енергия. Твърди се, че този тип енергетика е благоприятен за лечение, медитация, творчество и самоизследване. Хората активно търсят тези места, за да се чувстват вдъхновени, заредени или ободрени. Други подобни места, за които се твърди, че в тях съществуват положителни водовъртежи, са египетските пирамиди, Стоунхендж, пустинята Седона и свещени храмове и катедрали по целия свят.
Алтернативно, отрицателните вихри се въртят надолу обратно на часовниковата стрелка и създават източване или изтощаване на организма и изчерпване на положителните енергии в близост до него. Смята се, че при хората причиняват здравословни проблеми, включително депресия, кошмари, дезориентация, объркване и визуални и звукови халюцинации. Казват също, че причиняват неизправност на електрическите уреди. Места, за които се твърди, че са изпълнени с отрицателни водовъртежи, са Бермудският триъгълник, Дяволското море в Япония и Великденският остров.
Електронните изследвания в Аляска са открили големи концентрации на магнитни аномалии, някои от които променят показанията на компасите до такава степен, че дават разлика до 30 градуса. Освен това работници от издирвателните операции и спасителните мисии съобщават за гласови халюцинации, дезориентация и замаяност.
Няма категоричен отговор дали вихрите наистина съществуват и към теорията експертите се отнасят с известна доза скептицизъм, но не ги изключват като възможност. Въпреки предупрежденията от властите относно времето, дивата природа и условията на околната среда, стотици туристи посещават Аляска, за да видят непокътната земя. Много от тях са неподготвени за природните условия.
Няма съмнение, че в Аляска изчезват повече хора, самолети и лодки, отколкото където и да било другаде. Случва ли се нещо странно, или това е просто опасно място с огромни планини, коварни ледници, бучащи реки и свирепи бури?
И все пак няма обяснение защо в Триъгълника на Аляска има толкова изчезвания без следа, независимо от мащаба на търсенията и ангажирания ресурс. Несигурността в заключенията за генезиса на мистериозните изчезвания в „Триъгълника Аляска“ – природни опасности, странни енергийни водовъртежи или портал към други измерения, засилва тревогата от възможните човешки драми и мотивира изследователите, учените и експертите да продължат проучванията, за да намерят отговора на тази неразрешена загадка.

Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2021, Всички права запазени.