CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Изгубена цивилизация, скрита под джунглите на Амазония

10/27/21 / ИСТОРИЯ
Съвременната наука открива един забравен свят





culturespace.bg

Първите европейци, проникнали в тропическите гори на Амазония, съобщават за градове, пътища и плодородни полета по бреговете на големите му реки. „Имаше един град, който се простираше на 15 мили с построени къща до къща, беше чудесна гледка“, пише Гаспар де Карвахал, хроникьор на изследователя и конквистадор Франсиско де Орелана през 1542 г. „Земята е плодородна и с нормален външен вид като нашата в Испания“.
Такива приказки дълго са отхвърляни като фантазии, не на последно място – защото тези гъмжащи градове никога повече не са виждани или обсъждани. Но сега изглежда, че хронистите са били прави през цялото време. Нашата модерна представа за девствена пустош на тропическите гори се оказа празно мечтание.
Това, което днес е един от най-големите масиви от тропически гори в света, до преди малко повече от 500 години е било пейзаж, доминиран от човешка дейност, според преглед на доказателствата от Чарлз Клемент от Националния институт за изследвания на Амазонка в Манаус, Бразилия, и неговите колеги.


След като европейците се появяват, жителите са унищожени от болести и с непознатото огнестрелно оръжие и се оттеглят в горския гъсталак, докато джунглата си възвръща площадите. Но благодарение на съчетанието от обезлесяване и дистанционно наблюдение, това, което е останало от тяхната цивилизация, сега се появява отново.Те разкриват антропогенно модифицирана Амазония преди европейското завоевание. „През 1492 г. са останали малко девствени пейзажи“, казва Клемент. „Много от сегашните гори на Амазонка, макар и да изглеждат естествени, са израснали впоследствие“.
Доказателствата за това радикално преосмисляне се трупат от известно време. Археолозите са открили гъсти градски центрове, които биха били дом на до 10 000 жители по бреговете на реките, с ниви и култивирани овощни градини от бразилски орехи, палми и овощни дървета, разстлани на десетки километри. Дистанционното наблюдение разкрива обширни земни структури, включително градове, насипи, канали, гробища и огромни площи от набраздени полета, които предпазват култури като маниока, царевица и тиква от наводнения и слани.
Междувременно земеделците откриват, че много горски почви са мулчирани (покривани) и компостирани с отпадъчни материали. Тези плодородни „тъмни земи“, или terra preta, обхващат 150 000 квадратни километра, голяма част от които сега са покрити от тропическите гори. Преди пристигането на европейците населението на региона може да е достигало 50 милиона.



Изследователите са идентифицирали неизвестни структури в Амазония след обширни въздушни LiDAR (Light Detection And Ranging) проучвания.

Останките датират отпреди 3000 години или повече, казват авторите, сред които географът Уилям Деневан от Университета на Уисконсин-Мадисън и антропологът Майкъл Хекънбъргър от Университета на Флорида в Гейнсвил – и двамата пионери на идеята, че в Амазонка отдавна са живеели хора.
Но идеята за опитомена Амазонка допълва изследванията и в други региони на тропическите гори, включително басейна на Конго и Югоизточна Азия, където също се предполага, че голяма част от това, което изглежда девствено, всъщност е било заселено впоследствие от гъста човешка окупация. Ърл Елис от Университета на Мериленд, Болтимор, казва, че подобни доказателства предполагат, че трябва да датираме началото на антропоцена – ерата на човешкото господство над планетата - преди хиляди години, а не в средата на ХХ век.
Новите открития (от последната година) на археолозите доказват, че тропическите гори на Амазонка, за които дълго се смяташе, че са почти необитаеми, всъщност са били дом на процъфтяваща древна цивилизация, погребана в продължение на векове от неконтролирания растеж на джунглата, поради обезлюдяване. Днес останките, в периферията на южната част на Амазонка, наподобяват малко повече от спорадични могили, понякога обградени от плитък ров. Но анализът на сателитни изображения и кадри от дронове разкрива обширно, предколумбово селище, датиращо от 1250 – 1500 г. сл.Хр. В пика на развитието си милион души може да са живели по тези места, според изследването, публикувано в списание „Nature Communications“. „Много части на Америка, които сега се смятат за девствена гора, са наистина изоставени градини“, казва Кристофър Фишър, археолог от държавния университет в Колорадо, който не е свързан с изследването, пред „Wall Street Journal“.
През 1925 г. британският авантюрист полковник Пърси Фосет изчезва в дивата природа на Амазонка, след като отива там в търсене на изгубен град, който нарича Z. Но десетилетия по-късно град — всъщност поредица от селища, свързани с пътища – е намерен в изворите на река Шингу, в района, където Фосет изчезва, погребан преди това под гъстата зеленина в сегашния национален парк „Шингу“.
Антропологът Майкъл Хекънбъргър от Университета на Флорида живее с местния народ куикуро в бразилския щат Мато Гросо и разкрива 28 града, села и махали, в които може да са живели до 50 000 души в рамките на приблизително 7700 квадратни мили (20 000 квадратни километра) от гората — площ, малко по-малка от Ню Джърси. По-големите градове имат отбранителни ровове с дълбочина 10 фута (три метра) и 33 фута (10 метра) широки, подкрепени от дървена палисада, както и големи площади, някои с големина до 490 фута (150 метра) в диаметър.
Останките от къщи и керамични съдове за готвене показват, че хората са обитавали тези градове в продължение на около 1000 години, от преди около 1500 до преди 400 години. Сателитни снимки разкриват, че през това време жителите са проправили пътища през джунглата; всички селища се свързват с главен път, който минава от североизток на югозапад по оста на лятното слънцестоене и достига други селища на разстояние до три мили (пет километра). Има мостове по някои от пътищата, а покрай други има канали.
Въпреки че такива „градински градове“, както ги описва Хекънбъргър в списание „Science“, не съответстват на гъстия урбанизъм на съвременните бразилски метрополиси като Рио де Жанейро или Сао Пауло, те имат безпроблемен достъп в джунглата и максимизират използването на ограничените природни ресурси.
Наистина, в крайна сметка тези градове умират; най-вероятно като жертва на болестите, донесени от европейските изследователи в началото на XVI век, според Хекънбъргър. Смята се, че две трети или повече от първоначалните човешки жители на Бразилия са били убити от такава болест и гората бързо поглъща градовете, които са оставили след себе си.
В резултат на това по-късните европейски изследователи нямат представа, че някога в Амазонка е процъфтявала цивилизация, въпреки находките в километричните земни разкопки и необичайно плодородната terra preta (тъмна) почва. Около 500-те представители на племето Куикуро може да знаят за подвизите на своите предци — и може да са привлекли вниманието на Фосет и други изследователи, — но едва сега може да се твърди, че „изгубените градове“ на Амазонка са открити.

Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.