Изложбата „Свети Лука“ се откри на 18 октомври – в Деня на закрилника на художниците – Свети Лука. Тази година Сдружението на художниците – Варна учреди награда за статия, посветена на изложбата. Целта на инициативата е да се популяризира творчеството на варненските художници.Публикуваме наградения от експертно жури текст на д-р Даниела Чулова – Маркова.
Изложбата „Св. Лука“ – 2025: трансформации и концептуални диалози
Д-р Даниела Данаилова Чулова-Маркова
Ежегодната изложба „Св. Лука“ в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна (ул. „Любен Каравелов“ 1), е своеобразен барометър на творческите посоки в българската визуална култура. Тази година експозицията представя 59 творци, работещи в сферата на живопис, графика, скулптура, рисунка и приложни изкуства. Настоящият текст предлага интерпретация на изложбата през три аналитични оси: жестът като художествена и социална позиция; материята като концептуален носител; паметта като поле за реконструкция.
Жестът като изказ и позиция
В много от представените творби жестът надхвърля формалното и се превръща в израз на лична и социална позиция. Живописта (в която като жанр доминират пейзаж, композиция с частична фигурация и абстракция) демонстрира експресивност и разнообразие от почерци. Прави впечатление афинитетът към разпознаваемост, професионалното владеене на форма, ракурс и мащаб. Графиката се уповава на своята способност да кодира послания чрез линия и ритъм. Визуалният език в скулптурата е подчинен на синтетичен лаконизъм. Скулптурните творби са смели като решения, по-скоро минималистични, но заредени с напрежение, и носят артистичен импулс, свързан с бунт, уязвимост или баланс. Така творческият жест, без значение от жанра и спецификата на твореца, се утвърждава като богат извор на интерпретации, като основен инструмент за размисъл и рефлексия. Изложбата „Св. Лука“ – 2025, е фактор в утвърждаването на Художествената галерия във Варна като пространство за себепознание чрез визуални жестове и социална рефлексия. Твърдението може да се подкрепи от наблюденията на Ирина Генова, че „художественият музей от модерната епоха насетне е условие sine qua non за мисленето и съществуването на онова, което наричаме изкуство, като себепознание на общности“ (Генова 2009).
Материята като повод и смисъл
Материята като отправна точка в изложбата не е просто избор на техника, трактовка и експеримент. Материалът в най-широк смисъл е изведен до концептуален носител. Авторите поставят въпроси за устойчивост, трансформация, търсене и равновесие. Цветът, фактурата и осезаемостта на изобразеното пространство гъвкаво се допълват от лапидарните линии на графита, остротата на туша в рисунката и достигат до синтетичния облик на скулптури и обекти. Така всяка следа е значеща, а материята е не само носител, но и активен участник в художествения процес.
Измерения на паметта: лична, културна, визуална
Третата интерпретативна ос е свързана с темата за паметта – лична, културна и визуална. Много от произведенията в изложбата се свързват с архивни образи, реминисценции от миналото, които се преработват, наслагват и преосмислят. Това се случва както чрез цитати и заемки, така и чрез интервенции в локалната визуална история. Налице са фотографски подходи, фрагментарни наративи, асоциации и смислови аналогии, приложени в различна интерпретативна и пространствена среда. В експозицията се срещат няколко поколения творци и това е знак за развитие, динамика и приемственост. Това е и показател, че паметта тук не е носталгия, а активен процес на реконструкция и взаимодействие.
Изложбата демонстрира не самоцелно количествено присъствие, а впечатлява с мащаб и жанрово богатство. Това създава усещане за визуален диалог, в който всяко произведение е залог за комуникация със зрителя. Нещо повече, изложбата се отличава и с балансирано включване на утвърдени имена и малко познати художници. По този начин едните подпомагат интеграцията на другите в контекста на артистичната сцена в страната ни. Макар изложбата да не е подчинена на тематичен подбор, а на журиране, тя е изключително осмислено експонирана. Пространственото решение в галерията позволява на зрителя да се движи свободно между тематични ядра. Това създава ритъм на възприятие и позволява на всяка творба да „диша“ в собствен контекст.
В контекста на нарастващата визуална инфлация и размиване на границите между професионалното овладяване на художествения език и аматьорската продукция, тази експозиция категорично отстоява авторитета на твореца. Липсата на профанизация не е резултат от консервативен подбор, а от ясно заявена естетическа и етична позиция. Без случайни жестове или имитации на актуалност, изборът на наградените творби потвърждава дълбоко познаване на избраната медия, от критическо мислене и от уважение към зрителя. Поддържането на имиджа на художника не се изчерпва с присъствие в изложбеното пространство. Нещо повече, то се гради чрез приоритетна последователност, дисциплина и способност за адекватни критерии при анализ на съвременността.
„Св. Лука“ – 2025, е изложба, която не просто представя автори, а защитава професионалната идентичност на художника. Тя е свидетелство за устойчивостта на художествените практики, които съчетават майсторство, концептуална дълбочина и културна отговорност. Експозицията не предлага единна естетическа линия. И това е нейното най-голямо достойнство. Тя е хоризонт, в който се срещат различни поколения, подходи и визуални езици. За мен като изкуствовед това е възможност да проследя как съвременното българско изкуство се развива в движение, в отговор на света около нас. Изложбата „Св. Лука“ – 2025, е не само платформа за представяне, но и пространство за диалог между автори, между медии, между зрители и общности.
Ползвана литература:
ГЕНОВА, Ирина. Изкуството от епохата на комунизма в художествения музей след комунизма. Електронно списание LiterNet, № 11 (180). Available from: https://liternet.bg/publish14/i_genova/muzei.htm [Accessed 2014-11-15].
За автора - Даниела Чулова-Маркова е завършила изкуствознание в Националната художествена академия. Автор е на книгите „Непознатият Йоан Левиев. Живот и творчество“ (2007), „Стенно-монументалните изкуства през XX век в България, Европа и света“ (2008), „Визуална митология на стенописта в България през втората половина на XX век“ (2009) и др.
Скулптурата е на Киро Янев, живописта - на Илиян Пеев. Фотографии на двете работи - А. Николов, ГХГ, фотография на общи планове - И. Димитрова
|
