Изложението „Алея на книгата“ – Варна 2018: Най-голямата българска книжарница на открито

07/30/18 / КУЛТУРА
Книжнината е най-дълбокият белег на националната идентичност. Народността се крепи върху ръкописи. Без писмена нямаше да има народи и нации





Георги ВЕНИН

Вече четири години откривам („сценарно“ и като водещ) Алеята на книгата във Варна. Приветствал съм участващите издатели с „добре дошли…“ и с обръщения – метафори на уважение и дори преклонение: наричал съм ги „поклонници на книжните трапези, на които са сервирани напечатани слова за жадни и гладни умове и сърца“, „катерачи на духовни била, изкачвани по стълби от печатни букви“, „донкихотовци на книжни копия, които обаче могат да сразят стоманените вятърни… или вятърничави… мелници на невежеството“.
За какво сме жадни ние, поклонниците на тази Алея? Жадни за нови емоции, гладни за нов смисъл. Като казах „смисъл“, в съзнанието ми изплува великолепната максима на Даниèл Пенàк за парадокса на четенето: то ни отклонява от действителността, за да изпълни действителността със смисъл.
Защо са „вятърничави“ вятърните мелници на безкнижовността? Защото те не мелят бъдеще.
Вече 11 пъти Варна се потапя в обятията на това море от хубави книги (ако броим и двата салона на книгата – сякаш засадили първото семе в лехите на сегашното Алея).
Но много по-отколе варненци проправят пътя на книгоиздателското дело в България – първи. Ето какво списува в. „Варненски кореняк“ от 1 юли 1927 г.:
Изложба на българската книга.
Ще се уреди презъ това лето изложба на българската книга,
която (изложба) е навременна, за да може, при това западнало положение на българ. книга, да се възбуди чувството на уважение къмъ своето. Бълг. книга требва да бжде настолна на всеки бъл. гражданинъ за сериозно и родно четиво. Изложбата ще се открие на 15.VII т. г. и ще трае до 1.1Х., въ училището .Сулини", II уч. ул. Сливница. Цельта на изложбата е да запознае гражданството съ книжовното ни богатство. Младежите при Варн. Културно Д-во „Варненски Коренякъ", требва да се интересуватъотъ тая изложба и я посетятъ.
Днешното изложение „Алея на книгата“ е организирано от Асоциация „Българска книга“ и подкрепено без колебание от Община Варна.
На щандовете му, подслонени под полусенките на 19 шатри, или нека си представим – български юрти, книжнината е в обилие: около 70 издателски фирми, които представляват близо 80 издателства, се борят за вниманието на изкушените „буквоядци“. Това е национален рекорд. И не е единственият: през десетдневката на Алеята от придошлите тиражи, „олекотени“ с ценови отстъпки, варненци и гости на града изкупуват 45 000 броя. Няма нужда да подчертавам, че Алеята на книгата във Варна е не само първата в България, но и най-мащабната, най-ефект(ив)ната, най-образцовата. Истински културен шампион. Тя отдавна се е сляла с града и е неотделима част от духа му.
Затова трябва да приветстваме всички участници в изложението – тези адепти на Гутенберг в епоха, която май се отдалечава от Гутенберговата, и в страна, която май е загърбила пиетета към книжовността.
Това е опасно. Книжнината е най-дълбокият белег на националната идентичност. Народността се крепи върху ръкописи. Без писмена нямаше да има народи и нации. Щеше да има само племена, разпилени етноси или номадски кервани.
Невежеството застрашава здравето на една нация. Книгите са витамини. Да се замислим не страдаме ли от авитаминоза. Защото тя застрашава здравето и на индивида. Той не намира себе си.
Понеже и ето тази перифраза е безпощадно вярна: Кажи ми какво четеш, и ще ти кажа кой си.
Вместо поанта - няколко сентенции, цитирини или не в досегашните церемонии по откриването на най-голямата книжарница на открито в България:
„Винаги ми се е струвало, че раят трябва да е нещо като библиотека.“
Хорхе Луис Борхес

„Има и по-лоши престъпления от изгарянето на книги. Например – да не ги четеш.“
Рей Бредбъри

„Най-добрата кинозала в света е мозъкът, и разбираш това, когато четеш хубава книга.“
Ридли Скот

„Колкото повече четеш, толкова по-малко подражаваш“.
Жул Ренар

„Не обичах да чета, докато не проумях, че мога да изгубя тази способност. Никой не обича да диша…“
Харпър Лий

„Съвместното четене на книги на глас свързва хората по-крепко от съвместното изплащане на кредит."
Януш Вишневски

„Читателят преживява хиляди животи преди да умре. Този, който никога не чете – само един.“
Джордж Мартин
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.