CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Израелски археолози разкриват изгубеното наследство на прокълнат библейски цар

12/06/21 / ИСТОРИЯ
Новите открития реабилитират царуването на цар Манасия





culturespace.bg

Библията описва цар Манасия като най-нечестивия монарх, управлявал някога в Йерусалим, но новите открития показват, че царуването му носи мир и просперитет през периода на Първия храм в Юдея.
Откриването на останките от дворец (краят на 2020 г.) вероятно принадлежащ на цар Манасия, владетелят в Глава 2; Цар, 21, който „направи много зло в очите на Господа, като го разгневи“ и накара хората да „вършат повече зло, отколкото е направено от народите, което Господ унищожи пред народа на Израел“, драматично разширява разбирането на археолозите за управлението на по-късните царе на Юдея. Руините се намират на крайбрежната алея Армон Ханацив – място, което гледа към Храмовия хълм и Стария град на Йерусалим от юг. „Протоеолийската“ каменна зидария се свързва с царските сгради през първия храмов период. Структурата датира от 55-годишното управление на Манасия, който поема южното царство от баща си цар Езекия. На няколко пресечки, близо до новопостроеното американско посолство, археолозите откриха и останките от голям склад. Смята се, че е централизирано съоръжение за разпределение на храни и може би също така е служило като склад за селскостопански излишъци. Датира от същия период. Израелските археолози откриват това, което според тях е доказателство за „великолепен“ дворец от епохата на библейско еврейско царство в Йерусалим. Изящно издълбани каменни конструкции и други реликви, свързани с такава сграда, са открити на около три км южно от Стария град на Йерусалим. Археолозите казват, че някои от артефактите са били грижливо заровени, въпреки че не знаят защо. Смята се, че дворецът е построен около VIII или VII век пр.Хр. Сред останките, открити в днешния квартал Източен Талпиот, известен още като Армон Ханацив, има три богато украсени каменни капители – с резби, които украсяват горната част на колоните, както и елементи от пищни дограми. „Капителите на колоните, идентифицирани с кралската конструкция от периода на Първия храм [X - VI век пр.Хр.], са най-красивите и впечатляващи, които са били откривани досега“, се казва в изявление на Израелския орган за антики (IAA).




Сградата вероятно е била разрушена по време на вавилонското завладяване на Йерусалим през 586 г. пр.Хр.
Откриването на останките на двореца хвърля светлина върху интересната и противоречива история на царуването на Манасия, владетеля във Книга 4 на Царете, и драматично разширява разбирането на археолозите за царуването на по-късните царе на Юдея.
Преди десетилетие археолозите откриха останките от дворец и административен център наблизо в Рамат Рашел. Тазгодишното публикуване на доклада за разкопките, съчетано с новите разкопки, показва на учените, че този район по пътя към Витлеем е бил основен център на дейност за по-късните владетели на царството Юдея. Манасия царува в Йерусалим по-дълго от всеки монарх в Юдейското кралство. Той донася половин век мир и просперитет, белязан от монументални строителни проекти и международна търговия. Не говорим за прочутия цар Соломон или други пол митологични монарси от ранния период на Първия храм, а за по-късна фигура, много презирания цар Манасия. Причината, поради която може да сте чували малко или нищо за този цар, който е царувал през първата половина на VII век пр.Хр., е, че Библията го изпраща на дъното на историята (Царе – глава 21). Манасия, или Менаше на еврейски, е описан от свещения текст като прототипният грешник, един от многото древни израелски царе, които „вършеха зло в очите на Господа“. Наистина, изглежда, че по време на своето рекордно 55-годишно управление този цар е бил зает с насърчаването на различни идолопоклоннически практики, за които се твърди, че предизвикват Божия гняв. Манасия предизвиква такъв гняв, че сам е обвинен за по-късното унищожаване на Йерусалим и Първия храм от ръцете на вавилонците (Книга 4, Царе, глава 21:10 – 15).

Яков благославя Ефрем и Манасия. АнтониоМария Ескивел, XIX век.

Сега обаче някои археолози казват, че последните находки разкриват забравеното наследство на Манасия и го представят в много по-различна светлина. Нови открития и по-точни техники за датиране рисуват историческия Манасия като способен владетел, който връща Юдея от ръба на унищожението след неуспешен бунт против Асирийската империя и повежда царството му към просперитет и стабилност.
Ако е вярна, новата теория би била само последният случай, в който библейският разказ не съвпада с археологическите записи. Не случайно зараждащата се парадигма за Манасия се защитава главно от археолози от Университета в Тел Авив, които отдавна са начело на скептичните лагери в дебата за историчността на Библията. Главен сред тях е проф. Израел Финкелщайн, един от водещите библейски археолози в страната, който още през 1994 г. публикува статия, която призовава за по-големи усилия за идентифициране на останки от времето на Манасия. И въпреки че все още няма точно доказателство, като например надпис, сочещ Манасия като строител на този или онзи паметник, има достатъчно доказателства, които предполагат, че е необходима преоценка на историческата роля на този цар, казват няколко топ археолози. По ирония на съдбата, най-големият проблем с точното определяне на наследството на Манасия е, че нищо катастрофално, изглежда, не се е случило в Юдея през неговото време, а археологията работи най-добре, когато са разкрити слоеве от разрушения, защото те представляват момент, замразен във времето, който може да бъде по-лесно датиран и идентифициран, обяснява Финкелщайн. Отсъствието на слоеве на унищожение не означава, че на Манасия е било лесно, когато за първи път се възкачва на трона на дванадесетгодишна възраст през 698 г. пр.Хр. – вероятно като съуправител с баща си Езекия в продължение на няколко години. Езекия е възхваляван безкрайно в Библията за разбиване на политеистичните култове. През 701 г. пр.Хр. асирийският цар Сенахериб отговаря на бунта на Езекия, като изгаря градовете на Юдея и обсажда Йерусалим, както според Библията, така и по асирийските хроники. Градът едва избягва унищожаването, не е ясно как, но това, което историческите и археологическите записи показват, е, че Юдея е била изцяло под асирийско иго, била е сериозно опустошена и е изгубила важни територии, особено плодородните хълмове на Шефела, региона на югозапад от Йерусалим. „За Библията Езекия е велик, мъдър цар, а Манасия е най-лошият от всички“, отбелязва Финкелщайн. „Археологията показва точно обратното: Езекия небрежно донася разрушение на Юдея с бунта си, докато Манасия е този, който го спасява. Младият нов цар Манасия, изглежда, е провеждал политика на сътрудничество с асирийците, използвайки технологии и символика, възприети от нашествениците, за да възстанови Юдея и да я включи в печелившите международни търговски мрежи на империята. Друго скорошно откритие от периода, което грабна заглавията, е голяма административна сграда, намерена пълна с фрагменти от керамика, щамповани с печатите на юдейската монархия, която е открита в квартала Арнона, също на юг от древните стени на Йерусалим. Силните паралели между асирийската и юдейската архитектура през този период увеличават вероятността Манасия, а не антиасирийският Езекия, да стои зад голямото развитие около Йерусалим, отбелязва Финкелщайн. Това също съвпада с извънбиблейските записи, които имаме за Манасия, който се споменава в асирийските записи като лоялен васал, плащал данък и предоставял строителни материали и войски на асирийските владетели Асархадон и неговия наследник Асурбанипал, добавя археологът. Според археологическите разкопки Манасия умело се е ориентирал в по-благоприятните аспекти на иначе бруталната асирийска хегемония – технически иновации, международни културни влияния и обширни търговски мрежи – за да донесе 55 години мир и спокойствие, през които икономиката на Юдея се възстановява, казва професорът. И тук идва един законен въпрос: ако Манасия е бил толкова успешен цар, защо Библията се отнася с него толкова сурово, описвайки го като най-злия владетел, който някога е седял на трона на цар Давид?

Проф. Израел Финкелщайн

Най-вероятно големият грях на Манасия не е бил строго религиозен, а политически, тъй като сътрудничеството му с асирийците и отвореността му към международните културни и икономически връзки очевидно обричат наследството му. След като Манасия умира през 642 г. пр.Хр., неговият син Амон за кратко го наследява – но местните и международните сценарии са на път да се променят драстично. Амон, когото Библията описва като почти толкова лош като баща си, е убит при държавен преврат, след като царува само две години, тогава осемгодишният Йосия, синът на Амон и внук на Манасия, е поставен на трона.
Книгата на царете изобразява Йосия като пълна противоположност на неговите непосредствени предшественици, най-благочестивият и светият владетел, който Юдея някога е имала (4 Книга; Царе, 23:25). Твърди се, че Йосия е ръководил религиозна реформа в духа на прочутия си прадядо Езекия, премахвайки езическите култове и централизирайки поклонението на Яхве в храма в Йерусалим. Ключовият момент тук е, че Книгата на Царете, заедно с други ранни библейски текстове, според повечето учени е написана за първи път по времето на Йосия , като претърпява допълнения през следващия век. Това означава, че библейският текст най-вероятно отразява идеологията на фракцията „само Яхве!“ и нейната враждебност към синкретичния режим на Манасия, особено неговата отвореност към чужди политически, културни и религиозни влияния. „Манасия се превръща в инструмент за обясняване на унищожаването на храма“, заключава Финкелщайн. „Той е изкупителната жертва на Библията, въпреки че всъщност е бил този, който връща Юдея към живот“.
„Чрез реконструкцията на историята на Манасия, археологията връща към живот глас, който е бил прикрит“, добавя Гадот. „Това е библейска археология в най-добрия ѝ вид. Това не означава, че трябва напълно да изоставим Библията като източник, но трябва да я използваме критично, като правим разлика между богословско, политическо и историческо, за да разберем по-добре археологическите находки“.

Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.