Жорж Санд и Проспер Мериме:

02/05/20 / КУЛТУРА
Тя: „Ако ме бе разбрал, щеше да ме спаси“





Жорж Санд – независима, умна, безгранично свободна, поразяваща с мрачния блясък на очите си писателка, привличала вниманието на мъжете, макар самата тя да казвала за себе си, че на младини си обещала да стане красавица, но не спазила обещанието си…
Проспер Мериме се борил за нейната благосклонност месеци. Струвало му се, че ще бъде красиво: той – велик френски писател, тя – велика френска писателка с доста скандална репутация, с която дружат двамата Дюма, Балзак, Густав Флобер.
През онази година Жорж Санд често се обличала в мъжки костюми. Това бил неин навик още от юношеските й години, когато, избягала с дъщеричката си в Париж от съпруга си-паразит, икономисвала от парите за тоалети, сама перяла и готвела и тъкмо започвала да се занимава с литература. Угнетителните финансови обстоятелства не й пречели да изглежда невероятно притегателна: с мъжки костюм, дълго сиво палто, което тогава било на върха на модата, кръгла шапка… Париж я забелязал. И дори по-късно, в зенита на славата си, тя често пак носела мъжки костюми.

Жорж Санд

СИЛНИЯТ И СИЛНАТА
… На нея също и се струвало, че между тях може да се получи нещо истинско. Честно казано, Жорж била вече уморена от слаби, капризни мъжлета, които търсели в нея повече бавачка, отколкото възлюбена. Мериме изглеждал силен и достатъчно умен: чинило й се, че той може да я разбере и да стане неин другар в живота. Тя откровено говорила с него за всичко, което я вълнувало: за това, колко сложно е за една жена да остане вярна на себе си и постоянно да се съпротивява на натиска на обществото, за литературата, за дъщеря си. Това бил дълъг, изящен и откровен монолог. Проспер Мериме я изслушал и гръмко се разсмял. Да, той бил наясно, че Жорж Санд чака от него разбиране и подкрепа, но смятал, че трябва да съответства на изградената си репутация на хладен циник. „Мога да дружа с жена – отвърнал той, – но само при едно условие, нали ме разбирате? Всичко друго е литература“. Това било обидно разочарование, но Жорж Санд вече била привикнала, че не си струва да очакваш много от мъжете. Тя се усмихнала и казала:
– Добре, съгласна съм, нека бъде както вие искате, щом това ви доставя удоволствие. Що се отнася до мен, предупреждавам ви: аз съм абсолютно сигурна, че няма да получа никакво.

СЛАБИЯТ И СЛАБАТА
В квартирата й двамата се качили в лошо настроение. Вечеряли мълчаливо, избягвали да се гледат в очите. Жорж Санд искала да изглежда разкрепостено и едва ли не пред очите на госта си се преоблякла в нощен халат. Презрително му посочила кревата. Мериме бързо, по войнишки, се съблякъл. И – било ужасно. Мериме очаквал, че ще се окаже под одеялото с разкрепостена, макар и надменна жена, а тя била срамежлива и плаха. И двамата не могли да бъдат нежни заради надянатите маски и не знаели какво да правят. Мериме, дълбоко уязвен от това, че жена го вижда разстроен и раним, изрекъл нещо злобно за това, че тя направо е лишена от срам, и си заминал.

Проспер Мериме

ПАРИЖСКИ СПЛЕТНИ
Разбира се, тя се чувствала зле, но решила, че ще го преживее. На сутринта Жорж Санд наминала на кафе при своя приятелка, любовница на Александър Дюма, актрисата Мари Дювал, и й разказала тази история. Мари я преразказала на Дюма, като малко я доукрасила. Но пък той, знаменит бъбривец, разтръбил из цял Париж:
„Вчера у Жорж Санд бил Проспер Мериме. Като мъж не струвал много“.
Повече те не общували. У Жорж Санд започнал роман с поредния „малчуган“, който си опитвал тя да го „осинови“. Тя съжалявала, че с Мериме се получило така:
„Ако Проспер Мериме ме бе разбрал, може би щеше да ме обикне; ако ме бе обикнал, щеше да ме подчини на себе си; а ако аз бих могла да се подчиня на мъж, щях да бъда спасена, понеже свободата ме разяжда и убива“.
Превод от руски: Г. ВЕНИН
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.