Жул Паскин – животът, такъв какъвто е…

12/04/19 / ИЗКУСТВО
Когато един художник се срещна с Монпарнас





culturespace.bg

Жул Паскин, роден Юлиус Мордекай Пинкас (1885 – 1930), наричан още „Принцът на Монпарнас“, е български художник, роден на 31 март 1885 г. във Видин. Бащата на художника (като и майка му) е от еврейски произход и е богат търговец на зърно. През периода от 1902 до 1905 г. Жул Паскин живее във Виена, Мюнхен и Берлин. Учи в Художествената школа на Мориц Хайман в Мюнхен и посещава Берлинската академия. Работи като илюстратор на немски списания. През 1905 г. започва да публикува рисунки в „Simplicissimus“ – сатирично списание в Мюнхен. Тъй като баща му възразява, че фамилното име се свързва с тези рисунки, 20-годишният художник приема псевдонима Паскин (анаграма на Пинкас). Художникът подписва произведенията си като „Паскин“ от 1905 г. С новопридобитата слава, Жул Паскин заминава за Париж през декември 1905 г. Там той се сближава с Модиляни, Хемингуей, Пикасо, Жорж Папазов и художниците, посещаващи кафенето „Купола“.

По време на Първата световна война художникът живее в Америка, където се връща за кратко през 1927 г., когато получава американско гражданство. Независимо от бурния си живот Паскин се бори с депресията и алкохолизма си и „изправен до стената от собствената му легенда“, според арт критика Гастън Дил, се самоубива на 45-годишна възраст в навечерието на престижно откриване на негова самостоятелна изложба. Той си прерязва китките и се обесва в ателието си в Монмартр. Оставя съобщение, написано с кръв на стената, на любовницата си Люси Крог. В последното си завещание Паскин разделя имението си поравно между съпругата си Ермин Давид и Люси Крог.
В деня на погребението на Паскин, 7 юни 1930 г., всички търговци затварят галериите си в траур, като знак за почитта към художника, а хиляди познати от артистичната общност и десетки сервитьори и барманчета от ресторантите и салоните, които Паскин е посещавал, всички облечени в черно, изминават три мили зад ковчега на художника от ателието му на булевард „Дьо Клиши“ 36 до Cimetière de Saint-Ouen. Година по-късно фамилията на Паскин отново премества гроба му в по-престижните гробища Cimetière du Montparnasse.
Това е накратко жизненият път на един голям художник. Започнал с големи надежди и завършил трагично. Като че ли парижкият период му е донесъл най-голямо творческо удовлетворение, бил е в прекрасна компания и е бил просто себе си… Защо не – и щастлив.
През 1918 г. Паскин се жени за Ермин Давид в кметството в Ню Йорк. Техни свидетели са Макс Вебер и Морис Стърн, приятели и художници, и двамата от Ню Йорк. През септември 1920 г. Паскин става натурализиран гражданин на Съединените щати с подкрепата на Алфред Щиглиц и Морис Стърн, но скоро след това се завръща в Париж. Там той започва връзка с Люси Видил Крог, която е била негова любовница десет години по-рано, но се омъжва за норвежкия художник Пер Крог през годините на Паскин в Америка.
След като се завръща във Франция, той става символ на артистичната бохема в Монпарнас и се чувства свързан повече с Франция, отколкото със САЩ. Винаги с шапката си, той е оригинално присъствие, заедно с добрия си приятел Констант Детре в кафенето „Льо Дом“ („Купола“) , „Жокей-клуб дьо Пари“ и другите посещавани от парижката бохема клубове. В „Безкраен празник” Хемингуей дори има глава „С Паскин в „Купола“, която разказва за една нощ през 1923 г., когато се среща с художника и два от младите му модели за питиета в кафенето.

Подобно на Анри дьо Тулуз-Лотрек, Паскин се държи с околните и приятелите си, мъже и жени, като с поданици. През 20-те години на миналия век Паскин рисува най-вече нежни момичета, проститутки, които чакат клиенти или модели, чакащи приключването на модната сесия. Неговите рисунки и картини се продават лесно, но парите бързо свършват. Той е известен като „Принца на Монпарнас“ и е домакин на многобройни големи партита в своя апартамент, а винаги когато е поканен на друго място за вечеря, пристига с толкова бутилки вино, колкото може да носи. Той често води голяма група приятели на летни пикници край река Марн, където излетите им продължават цял следобед.

Люси Крог
Паскин е един от най-големите бохеми на своето време, но Паскин е и автор на хиляди акварели, скици, рисунки и карикатури. След многогодишни изследвания Паскин завършва рисуващата си техника с „ESSENCE“ – полагане на боите много леко върху тънко платно. Отсенките, близки до пастелните, създават въздушно и мъгливо усещане, а плътта има перлени цветове, което придава много чувствен аспект на картината. Критиците ще нарекат това време „Перленият период".

Като съвременника си Тулуз-Лотрек, Паскин рисува това, което го заобикаля. Организира първата си самостоятелна графична изложба в Берлин. Той излага своите рисунки в Есенния салон в Париж, на изложението „Berlin Secession“ през 1911 г., в Ню Йорк, в Независимия салон в Париж, в Дюселдорф и другаде. През 1930 г. открива две самостоятелни изложби в Ню Йорк и Париж. В деня на откриването на изложбата в Париж Паскин се самоубива.
Творбите на Жул Паскин са показани в България през 1935, 1975 г. (ретроспективна изложба в София, Пловдив и Видин) и 1991 г. (изложбата „Евреи в България“). Негови картини са собственост на Националната художествена галерия в София, на Националния музей за модерно изкуство и Националната библиотека в Париж, на Музея на живописта в Гренобъл, на Музея на изящните изкуства в Лил, на Общинския музей в Камбре.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.