Ангел Г. АНГЕЛОВ
Чували сме за тази много разпространена билка. В руския народен говор я наричат ЗВЕРОБОЙ. Известна е тя с многобройните си полезности – противовъзпалително, противомикробно, антидепресивно въздействие, спомага за бързото заздравяване на рани... Съвременната българска поезия се самоснабдява с разни вирусни заболявания, с язви,които се нуждаят от лечение. В душевното й здраве може да бъдат съзрени големи пространства страдащи от различни видове депресия. Нейното успешно лечение може да стане само по естествен начин – чрез създаването на витални, пълноценни, автентични поетични творби, които да наситят литературното пространство с благотворното присъствие на високохудожествени произведения.
Пред вас е такъв един лек – новата поетична книга на Красимир Симеонов „Зверобой“.Не ще се опитвам да правя литературен анализ на стихосбирката – не само не ми е по силите, а и едно такова занимание би влязло в противоречие със схващането ми за възприемане на поезия. Мисля, че поезията е като музиката, оценяваме я по това как я чувстваме– как ни въздейства, какви чувства и мисли поражда, променя ли ни, в каква посока, вдъхновява ли ни за нещо, какво е това нещо ако го има...
Когато прочетете тази книга, според мен ще усетите поне две неща, които са ви споходили неусетно, спонтанно и естествено – усещането, че сте се докоснали до произведение на изкуството и че авторът на това произведение е талантлив човек, който е надарен с умението да използва думите, естественото градиво, което всекидневно използваме, така че от обикновените думи да сътворява поезия. Примери много. Ще си позволя да използвам само два.
„НАЙ-ПОСЛЕ“ се казва едното стихотворение.
Въгленчето да раздухам
Във камината
Да светне като ден
Да сложим масата
Печени пиперки да похапнем
Да си разкажем нещо смешно
Вън да е снегът
Да изляза за дърва по-късно
На сутринта
Да няма и следа от мен.
А другото стихотворение е наречено„ОБИЧ“.
Ухая на теб.
Разбира се, друг читател ще намери други подходящи примери, които да показват, че Красимир Симеонов умее безхитростно и просто да създава своята поезия,като използва за градивен материал обикновени думи, не прибягва до помощта на някакви витиевати изрази, не украсява с пъстри панделки снагите на своите стихотворения. Сигурен съм, че авторът на тази, както и на другите свои книги, никога не е сядал пред белия лист, ние е наплюнчвал молива си и не си е казвал: „Ето, сега аз ще напиша своето поредно гениално стихотворение“. Сигурен съм също така, че истинското творчество не е волеви процес, то може да се появи само ако ни е дадено, само ако е оплодено от божествена искра. Красимир Симеонов по този начин създава своите произведения. Съдя за това по резултатите. И ако вие, уважаеми ценители на автентичната поезия, по време на четенето непринудено възкликнете мислено или на глас:„Толкова красиво казано за толкова тъжни човешки преживявания“, то не се учудвайте – авторът на „Зверобой“ е от поетите, в чиято работилница ще намерите сечива и материали, с които се създават обич и състрадание, обикновена красота и хармония.
И още нещо ще откриете в тази книга – липса на следи от изкуствен стремеж към самоцелна модерност. Като всяка значима литература, и поезията на Красимир Симеонов е рожба на своето време. В това се и заключава нейната модерност. И в още нещо. Ясно си личи уважение към българската поетична традиция. А, струва ми се, най-истинското уважение се изразява в нейното надграждане и обогатяване. Най-вероятно този ефект не е специално търсен, той се е получил по естествен начин, чрез следване на вътрешния глас, продиктуван е от таланта на автора.
В началото на тези думи казах, че на българската съвременна поезия й е нужна лечебна билка, жълт кантарион. Появата на „Зверобой“ и на други подобни талантливи поетични книги, може би ще изиграят ролята на такъв лек...
|