CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Кацнали на Сцената

01/29/25 / ИЗКУСТВО
Цигуларя и Певеца на Тишината





 Марияна Георгиева – С ВИДНА

Да, Дейвид Гарет и Шаман. През моите уши, през моите очи и моето съзнание. Без да го натрапвам, искам да ви споделя моето си чудо от цялостната гледка към тях, моето усещане от преживяното. И знаците, които ми проговориха и хвърлиха яснота. Без намерение за анализи, прогнози, доближаване до музикантска критика, вид реклама… И каквато и да е политика. Може би тук-таме ще има „следи от ядки“ на астрологични и нумерологични заключения, но целта ми не са хороскопите, тях вече са им ги направили и бих ги прочела с интерес… А „биографите“ от Интернет са свършили останалото.
От позицията на моето пряко познание, разкрило ми се през годините, които посветих на нещата извън рамката, ще ви разкажа за двама от немалкото вече служители на… може да я наречете Музиката, Хармонията… Тишината… Може да ги наречете посланици, пратеници… Служители, строители на „новото небе и новата земя“. Те слизат, по-точно – кацат, тогава, когато Времето е готово. Когато светът видимо се прекроява в резултат на конфликти. Глобални, локални, болезнени… Така се разгръща блендата, раждат се нови цветове, нови светове… Отделя се огромно количество енергия, която очаква да бъде „опитомена“ и завихрена към, в добрия случай – съзиданието, а не към хаоса.
Какво всъщност се случва? Често кичим с лаври и с високопарни слова кого да е, но когато истинските се появят, не смеем с истинските им имена да ги назовем. И може да не ви звучи реалистично, но носителите на нетленна светлина, като Дейвид Гарет и Шаман, правят точно това… Съграждат… Задават нова, вертикална посока… Към постигане на цялостност. Строят стълби между светове и издигат мостове между цивилизации, нации, религии, култури, поколения, артистични и музикални жанрове и стилове и т.н. Структурират хаоса в ред, преструктурират вместимостта на пространството. Като капка светена вода, променила структурата на водата в съда, те осветяват…
И не идват на какви да е места, избират ги особено внимателно. Не преследват и каквото и да е било, а го привличат… Гледат, слушат ги тълпи от хора. Не толкова опиянени (грубо казано: дрогирани), колкото пречистени и озарени след концерта. И, разбира се, не всички биват осенени… Но със сигурност – разтърсени, облъхнати и променени. След срещата с високата честота. След полета и краткия престой на горния етаж на мирозданието. Наричани по-често щастие, проникновение…
Да, има и други привлечени от белотата. Всекидневният им опит, а те имат само него, ги е научил, че бялото лесно може да бъде окаляно… Другото бяло обаче, което държи всичките цветове в себе си, не може да бъде досегнато лесно… И тези душици неспирно преследват човеците в „хората с белите дрехи“. Поставят капани: политически, социални и всякакви… Пришиват им служба към земните структури и системи. Старателно осветляват (жал ми е за светлата дума) и пронищват живота в най-ниските му октави. Следят с жълта лупа човешките им импулси, особено в минусовата сфера. И изпускат темите за работата им и резултатите от нея. А когато става реч за пълнокръвни хора на изкуството, те – някак онемяват. Защото нямат сетива, а само рехава грамотност за яркото им, талантливо можене. Личният живот на популярните – едни и същи еднодневки, са единствената им възможност, от която безгранично се възползват.
А когато си Служител и съзиждаш, винаги се появяват и слугите на разрухата, на пустословието и на пошлотата… Но щом възторгът, безрезервната любов и благодарността на вярната ти публика те обгърнат и се превърнат в защитна мантия, другото остава просто рефлексия на полюса отсреща… Знаем, че светът ни е полярен. И действието има своето противодействие. Но тъкмо то ни мотивира. За да може да се ускорим.
Такива са знаците… Истинските пратеници не гръмословят извън сцената, съхраняват енергията си за нея, за публиката срещу нея… Не се превиват под грандиозни планове за бъдещето… Живеят Тук и Сега. Разумно амбициозни, недемонстративни. И нямат претенцията, че са дошли да прегърнат човечеството… до задушаване, да го просветлят непременно. Всъщност точно това се случва… Докато говорят едва чуто. Докато свирят… И пеят с цяло гърло от цялата си душа, с (по)мощта на духа си. И защото искреността не може да бъде имитирана.
Цигуларя и Певеца – малцина от търсещите не ги знаят. Има и такива, които няма да узнаят за тях… А вече знам, че мнозина са ги познали.
Накратко… Кои са те за пред света?

Дейвид Гарет


По баща – Бонгарц, взел моминското име на майка си… Той в случая е предтечата… Роден е на 4 септември 1980 г. в Аахен, Германия. Вундеркинд. Едва четиригодишен го пресреща първото му чудо – цигулката. След 3 години идва второто чудо – първият му концерт… Научен е да плува в „културните води“ на Запада… Прелели от Европа към Америка. Затова не се прехласва пред последвалите чудеса, а работи… Работи яко, с лък в ръка… Майка му – американска балерина, ведра и любяща… Баща му – немски адвокат, безкомпромисен и хладен.
Детството и юношеството на Дейвид, както казва той, са спомен за едно безкрайно свирене. И много самота… Цигулката – отдушник и приятел. Бялата ръка на майка му – утеха… И присъствие на гълъб…
Резултатът е: умението да се труди по американски, с немска бързина и дисциплина… Така, прецизен до виртуозност, почти съвършен, остава верен на Себе си…

Сборът на всички числа от рождената му дата и свеждането им до една цифра дава резултат 4. Това е числото на съдбата му. Свързано със земната сила, то бележи и деня, в който е роден. При цифрите на годината му пък има 8 и 0, т.е. още две четворки, усилени от честотната вибрация на нулата. И древното му име. Ограждане с равновесност и устойчивост… Пред трудности, препятствия… невъзможности. Забелязала съм, че Служителите най-често предпочитат четворката. А когато числата се повтарят и резонират, се разкрива и вселенският им имунитет.
Отдавна забравен скандал белязва личния му живот, който през последните години минава за скучен. Към него почти няма жълто любопитство, защото Дейвид е венчан за Музиката… По любов. И тук идва страстта. Разгаря го чрез цигулката и ни дарява екстаза на изпълнението му. Работата и дисциплината са само основата. Артистът в него се извисява пред очите и ушите ни.
Дейвид не е само изпълнител-виртуоз, най-бързият според Гинес, той композира, брилянтно интерпретира… Един от музикантите в стила „кросоувър“, той уговаря една от първите срещи между класическата и съвременната музика… Получава се… С обещание за следващи срещи, на които кани и нас, своята публика. За да докосне и струните на сърцата ни.
А може да бъде докоснат, съвсем буквално. В прегръдка… С ръкостискане… Насред тълпата. Може по детински да ви се оплези… Възторгът ви да го смути. И да ви умили с гримаса…
„Вина“ за чудесата по пътя му имат и взетите изпити. В Кралския музикален колеж в Лондон, в консерваторията „Джулиард“ в Ню Йорк… И в живота… Но независимо откъде идваш, слизаш, дори инкогнито да минаваш, нуждаеш се от стабилност и защита. Доброто образование е част от тях.
Дейвид Гарет дойде в България. И сбъдна мечтата ми да го слушам на живо. За трети път… Той, мегазвездата, както обичайно го представят, дойде и във Варна. За първи път… Варненските медии не го отразиха. Онемели навярно от оглушителната Тишина, останала след него.
П.П. И тъй като се забавих с настоящата публикация, или надсъзнателно съм очаквала точно това, добавям новината: Дейвид буквално взриви ефира и полетя отново с последния си (двоен) албум „Millennium Symphony“, излязъл през 2024 г. Невероятен пир за сетивата е, подарете го и на душите си!

Ярослав Дронов – Шаман


При него всичко е показано и добре подбрано… Роден е на – забележете! – 22.11.1991 г. (Да, нещата понякога са такива, каквито изглеждат… и Истината за миг проблясва…). В Новомосковск, Русия. Пак Москва, но нова…
Вижте името му! „Яро е митологично същество, което контролира времето, природата и носи плодородие…“. Всъщност Яро си е древно име на самото слънце. В руския думата „яро“ има много синоними. Ето някои от тях: яростно, горещо, страстно, бурно, пламенно, неистово, неудържимо. После идва „-слав“, което навежда на: „… защото Твое е Царството, и Силата, и Славата…“. „Слава“ в своя езотеричен прочит е равнището на целостността… Така – Слънцето „стои“ в началото на името му като „яро“, а в началото на рождената му дата е царското, съзиждащото и най-силно число 22. 11 е месецът, още едно царско число. Каква архитектурна енергетика! С огледалността на рождената му година… И с число на съдбата 8. Ярослав Дронов е Дейвид Гарет, умножен по две. Пълнота, баланс. Живот – неотменно служение. Потвърдено и от уж случайната добавка „слав“ към малкото му име… Е, думата „дрон“ във фамилията му е повече препратка към „дигиталното поколение Z“. Тук някой просто има чувство за хумор. Или за реалност. Ярослав ли, Съдбата ли, а вероятно и двамата… А артистичният псевдоним Шаман му е дар от феновете през 2020 г. Иначе той често доказва, че е източноправославен. И го показва. Чрез вездесъщия дървен кръст на гърдите си. И чрез текстовете на песните си.
Като дете започва да пее в групата „Асорти“. И вероятно да края на живота му ще изглежда, че продължава да пее в нея… Следват: музикално училище, колеж и диплома за ръководител/диригент на народен хор. И за поп-джаз пеене от Руската академия „Гнесин“ в Москва. Разбира се, че си го спомнят: „По свой си начин ни напомняше Есенин… Абсолютно безразличен беше към парите“.
Народните песни с характерните си напеви, които и днес вплита в песните си, наподобяват шаманско пеене-наричане… Почти заклинание…
И текстовете на песните му са авторски. Критикуван и обожаван е заради тях. Думата „душа“ е навсякъде – в песните, в интервютата му, в усмивката му, в очите му…
„Открит, приятелски настроен, искрен и човечен… И не се звездее…“ Така го виждат и усещат днес…
В семейството на Ярик всички пеят, баща му свири професионално на китара. Пространство, структурирано от хармонични звуци… Застлано с мекота. И обичливостта на руската душа. Да, „родной“ не може точно да се преведе. Може би нюансът му докосва смисъла на „съкровено свой“. Така трогателно му викат и възторжените почитатели. Така ги нарича и той…
Страстната му и огнена природа, макар че е Скорпион, което го свързва с водния елемент, рано засреща музиката. И… дъщеря си. Варвара. Продължила гена му, а вероятно и страстта му към живота… Възмъжаването и израстването му като артист го разделят с майката на дъщеря му. Преди време сцената го раздели и със съпругата му Елена Мартинова, за която сърцето му изпя песента „Ты моя“… И още разтърсващи с искреността си песни. За да влезе в 33-етата си годишнина сам. И да продължи сценария, който Пътят скрупульозно е предначертал.
Шаман няма светлата възможност на Дейвид Гарет да живее в добронамерена социална среда. Географията, която го посреща, впоследствие става място на горещ конфликт… С настроения към него „за“ и „против“, над които той е нужно да остане. При енергията на единението. Изпява „Встанем“ месец преди началото му. Защото знае, че е дошло време не само Русия, но и цялото човечество да се изправи.
И още нещо много важно! Когато не „шеташ“ върху голяма територия, а оставаш там, където си роден, хванат за корена си, за майчиния си език, за силата на земята си, връзката с душата, оттам и с духа, е по-крепка и по-плодоносна. Защитèн и проявен си в най-голяма степен. Но и мисията ти е по-нелека… Затова го припознават и като патриот… А понякога това звучи обвинително… И като опит да го принизят.
Но и загубите му не закъсняват. Личният му живот дълго боледува и накрая умира, блокират канала му в Youtube, с клипове, гледани осемстотин милиона пъти, губи най-близкия си приятел и негов прессекретар…
А има и още една подсказка… Могучий, както го наричат, на руски звучи: магучий. Магът, който ни учи, който се и учи… Приемам думата „маг“ (magus) в смисъла ѝ на „цялостен“… И ето: като премия от страна на властта, песните на Шаман вече се учат в училище… В случая явно става въпрос за особено будна власт, която у нас за съжаление нямаме…
„Дай ми сила да преживея всичко и да мога да обичам до смъртта си“, измолва Шаман в песента си „Изповед“. Виждаме как в клипа към нея той отива в малка дървена църква и отецът, който го чака там, отрязва растите му… И животът, който е водил досега, приключва. Остава да следим как ще продължи…

В какво си приличат
В много неща, ето част от тях…
Сияят… Отвъд понятието ни за земна светлина. И земна звездомания. Светлокоси са, по подразбиране. Бохемски шик, хлапашка дързост… Усмивката им е насред: трапчинки, бузи, кичури отметнати… Ангеловидни… Знам, че обожавате (стърчи)опашката на Дейвид и чаровните расти на Шаман… Дрехи – черно-бели… И игра… На бялото и черното, на която устояват.
Едва 4-годишни се предават на Музиката.
Някои от най-запалените им фенове ги сравняват с принцове. Не са далеч от истината. Защото изначално, когато влиза във вълшебните приказки, думата „принц“ се свързва със същество, слязло от високото, за да прояви Принципа… Т.е. вертикалния закон на вселената. Оттам и наименованието „принц“…

Какво ги отличава
Единият е широкият Запад, другият е конкретен Изток. Всъщност, затова ги и избрах…
И докато Дейвид Гарет сговаря цигулката да оживее изпод артистичните му пръсти, Шаман облива публиката не само с могъщата сила на красивия си глас, но и със светлината на текстовете в песните си.
Има и още, но нека спрем дотук. Вселените, каквито са Цигуларя и Певеца, са неизбродими.
И неизразими. А независимо колко голям и висок е всеки, пътят е низ от избори. И в най-добрия случай – успехи… Понякога осъзнат избор е и неуспехът.
Дейвид Гарет… Шаман… И останалите… Ще ви слушаме и подкрепяме… Ще ви стискаме палци! Дори и нещо да се обърка, знам – ще останете Себе си!

------------------------
Марияна Георгиева – Свидна
След 20-годишно скитане из вътрешните си равнини и върхове, след 10 книги, след купища публикации в наши и чужди издания и антологии… След скъпи за нея награди – „за журналистическо майсторство“ и поезия, – тя се завръща… С нови: име, светоусещане и космогония.
За да сподели наученото и преживяното, защото Времето е дошло. И в непрогледната информационна мъгла има нужда от видимост, а за Пътуването са нужни пътни знаци. И защото смисълът на живота ѝ винаги е бележел това.
С диплома по инженерство, икономика и журналистика; изучавала и: история на религиите и на съвременната демокрация, право, социология и културология… А членството ѝ в Съюза на българските журналисти и в Съюза на българските писатели, както и обещанието за срещи с любими и нови приятели, остават непроменени.







Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2025, Всички права запазени.