Как авторите на „Властелинът на пръстените“ и „Хрониките на Нарния“ в религиозен спор измислиха нов жанр или...

culturespace.bg Повечето съвременни читатели са склонни да противопоставят религията и фантастичната (по-скоро – фантазната) литература. Тази литература не се одобрява особено от православните свещеници, тъй като в нея се намират много препратки към разрушителни образи и езически корени. Раждането на този жанр обаче е неразривно свързано с духовното търсене на писатели, измислили фантастични приказки за възрастни. Приятелства и общи интереси довеждат до невероятен творчески съюз, благодарение на който сериалите „Властелинът на пръстените“ и „Хрониките на Нарния“ са създадени в началото на ХХ век. Днес фентъзито се смята за един от най-търсените жанрове в литературата и киното. Невероятната свобода и способността да се създават нови светове, обитавани от легендарни или измислени същества, привлича както автори, така и читатели. Този вид приказки за възрастни може напълно да се брои за „добре забравен и добре ретуширан стар“ жанр, тъй като най-често основата на новите вселени е древната митология и магия. Джон Р. Р.  Толкин ;  Клайв Стейпълс Луис Този жанр се ражда заедно с бурния ХХ век. За неговите създатели са смятани мнозина автори, но фентъзи литературата несъмнено придобива световна слава и признание след публикуването на трилогията „Властелинът на пръстените“ от Джон Р. Р. Толкин през 60-те години. Приблизително по това време излиза „Хрониките на Нарния“ на Клайв С. Луис. Въпреки факта, че книгите имат много различни съдби и се възприемат като напълно несвързани творби, те са резултат от творчески и духовен път, общ за двамата автори-приятели. Всеизвестен факт е, че и двамата преподават едновременно в Оксфорд и основават там дискусионния и литературен клуб Inklings (в свободен превод: загатвания, смътни понятия – бел.пр.). Многогодишното им приятелство започва през 1926 г., когато се срещат като колеги. През онзи ден Луис написва в дневника си, че Толкин е „спокоен, блед, бъбрив човек“ и добавя: „Напълно безвреден, трябва му само да се поочука малко“. Младите учители намират много общо – и двамата са воювали в Първата световна война, и двамата се занимават с проза, но гледат на това занимание като на своеобразно свое хоби. Въпросите на вярата обаче се превръщат в тема на постоянна дискусия между тях. В резултат на многобройни и бурни разговори Луис, който отдавна е напуснал лоното на църквата и се има за човек, разочарован от Бога, се връща към разбирането на християнските истини. Този факт веднага се отразява в работата му. „Хрониките на Нарния“ са наситени с насладата на неофит, който преосмисля древни и вечни истини и тайнства – жертвоприношение, смърт на бог и неговото възкресение, деца като проводници на божественото откровение: всички тези елементи в ново въплъщение изграждат мозайка, оформена в неговите творби. За дълбоко религиозния Толкин общуването с нов приятел довежда до по-задълбочено осъзнаване на работата му: „Приятелството с Луис изкупва много и освен радост и утеха, ми носи голяма полза от общуването с достоен, смел, интелигентен човек – учен, поет и философ“, пише Толкин в дневника си. „Моят неплатен дълг към него не се отнася до онова, което обикновено се има предвид под думата „влияние“, но в това той просто ме насърчава. Дълго той беше единственият ми слушател. Беше единственият, който ми даде идеята, че моите „басни“ може да се превърнат в нещо повече от лично хоби“. Така взаимният духовен и творчески обмен довежда до факта, че двама учители от Оксфорд създават свои собствени литературни светове и нов жанр, по-късно наречен „фентъзи“. Вярно, за Толкин се оказва трудно изпитание, че духовният път, по който той води приятеля си, го отвежда не към католицизма, както се е надявал, а към англиканската църква. По-късно Луис дори става известен теолог и популяризатор на религията. По време на Втората световна война той води цикъл от християнски разговори по радиото и придобива огромна популярност. Това също усложнява отношенията им, въпреки че писателите не престават да бъдат приятели в продължение на много години. През 1961 г. Луис съдейства на Толкин да бъде присъдена Нобелова награда за литература. На това обаче не е съдено да се сбъдне. Новият жанр все още набира популярност в онези дни и Нобеловият комитет отговаря, че книгите на Толкин „по никакъв начин не могат да се нарекат проза от висока класа“. Това вероятно е само още едно доказателство, че човек, дори и да е шведски академик, е склонен да греши. Времето постави всичко на мястото си и през XXI век творбите и на Толкин, и на Луис се сдобиха със слава и световна известност, а авторите им са признати за основатели на един от най-четените и екранизирани съвременни жанрове. Превод от руски: Георги ВЕНИН