Как посрещаме поредния 24 май
05/22/26 / ВАРНА„И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...“
|
|
Ирена ДИМИТРОВА
.jpg)
По случай наближаването на най-големия празник, свързан с нашата писменост и култура – 24 май, излязох на езиковата поляна и „набрах“ новисвежи цитати. Поради обилните дъждове и гръмотевични бури, тази пролет теизбуяхаособено силно.Его ги и цветните китки:
„Неизбежното бъдеще. Артистични стратегии в тила на историята“ – название на статия за изложба;
„Живеем в сенките на предчувстваното неизбежно бъдеще – с тревожен невротичен Аз, със страховете на екзистенциален потрес. Днес обитаваме света на огорчен и отчужден Метафизичен Баща…“ – из концепцията на същата изложба;
„Докато рисунките изследват реалността в нейната достатъчност“ – текст за друга изложба;
„За своята двадесетгодишна история галерията функционира по сходен начин – като адаптивен съд,който навигира през турбулентното море на съвремието …“ – пак някъде из поляната.
Ще припомня и някои цитати от рубриката „Езикови неволи“ на Георги Венин:
„да има джънк в разказа" – думи на писател;
„хоризонталната синергия в човешките отношения, за която всички говорят" – думи на куратор;
„Поезията ми дава възможност да валидирам чувствата си“ – думи на поет.
А както би казал един друг поет: „Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!“
|
|