CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Как приморци спасиха и запазиха знамето на полка...

02/15/22 / ВАРНА
Символ и светиня за войника





Траян ДИМИТРОВ

Знамето – символика и статут
„Във всякой един полк има по една военна светиня, от която, освен Князя, няма по-висок никой. Както на святата икона всякой си снема шапката и се кръсти, така също и на тая светиня всякой военний, макар че бил той даже и Княжеский син, отдава чест. Тая светиня се изнася при войските и се отнася за пазенето ѝ всякога с почест и музика.
Тая именно светиня е знамето. Знамето е направено от копринен плат, прикован на едно дръвце. На знамето има три изображения: кръст, който означава Вярата, лев, който означава Отечеството, и Княжеский вензел, който ни напоменюва за Н. Ц. Височество Княза.
Както кръстът или иконата, като изображава лика на самия Спасител, ни напоменюват за Господа, за Неговите страдания и Неговите поучения към народа и тия напоменювания ни карат да си възнесем ума и сърдцето към Бога, карат ни да се позамислим за нашите грехове и нашите длъжности, като същевременно ни дават сила и добър живот – така също и знамето, като изображава на себе си с кръста – Вярата, с лева – Отечеството и с Вензела – Н. Ц. Височество, съединява всичко това в себе си, за да ни припомни наший дълг, нашата клетва – да умрем за Вярата, Княза и Отечеството.
Ето защо всякой войник е длъжен да пази знамето, във време на сражението, до последната си капка кръв; докато има жив войник от полка, не трябва да се остави знамето да попадне в ръцете на противника: да се остави знамето да попадне в неприятелски ръце, е голям срам за частта (полка), която не e можала да го запази.“
Из: Ръководство на унтер-офицерите в пехотата“. Наредил: майор М. Иванов, (одобрено от учебното бюро), първо издание, София, 1892 г.

Национален Военноисторически Музей
Знамето на 12-а пеша ряховска дружина,
по-късно знаме на 8-ми пехотен приморски полк


България е губила войни. Българската армия е губила битки. Български полкове са били разбивани, обграждани и пленявани и държани като заложници 14 пъти. Но нито едно от полковите знамена не е попадало в ръцете на врага. Всички те до едно са спасени от български офицери и подофицери, които с риск за живота си са намирали начин да ги занесат до София – столицата на държавата.
Днес всички тези знамена са си на мястото – в Националния военноисторически музей – знамената на: Шести пехотен търновски полк; Първи пехотен софийски полк; Двадесет и пети пехотен драгомански полк; Четиридесет и втори пехотен полк; Трети пехотен бдински полк; Петнадесети пехотен ломски полк; Петдесет и първи пехотен полк; Петдесет и втори пехотен полк; Деветнадесети пехотен шуменски полк; Тридесет и пети пехотен врачански полк; Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк; Осми пехотен приморски полк; Двадесет и седми пехотен чепински полк; Девети пехотен пловдивски полк.

Когато си военнопленник, военните закони са безмилостни и еднозначни – съхранението на знаме е „престъпление“, равностойно на съхранението на оръжие и се наказва по един начин – разстрел на място. Въпреки това българските офицери във военнопленническите лагери увиват знамената под дрехите си, предават си ги един на другиго и така ги съхраняват с месеци, в очакване на удобен миг да избягат, понякога жертвайки живота на неколцина, за да успее един да достигне България.
Със заповед №67/30.03.1922 г. министърът на войната утвърждава учредяването на специален металически Знак за спасяване на знаме за онези офицери и войници, които са спасили през войната 1915 – 1918 г. знамена. За тях е учредена Възпоменателна гривна с изписани на нея имената на спасителите.
Поради характера на позиционната война домакинството на полка, прехраната, парковият взвод и музикантският хор не са заедно с войниците, а са разположени в с. Клепач. В селото се намира и полковото знаме, което е охранявано от караул м състав от 16 души под ръководството на младшия подофицер Панайот Д. Колев. Особен дълг за запазване на знамето има и знаменосецът на полка фелдфебел Иван Василев Чернев. При така създаденото положение командирът на полка на всеки 10 – 15 дена слиза от позицията в селото, за да провери охраната на знамето. Всяко свое посещение той използва, за да обсъди или с домакина или със самия знаменосец всяко развитие на събитията. Благодарение на това знаменосецът е напълно подготвен какво трябва да направи, за да спаси знамето, ако навреме не поучи категорична заповед за това.

Знамето ще бъде винаги с приморци
през годините


В краят на войната духовете са възбудени. Това обстоятелство прави и възможни изненадите. И затова и грижите на командира са нужна предвидливост, която безспорно допринася да се запази до край, след толкова славни прояви, непокътнатата чест на полка.

След получаването на заповедта за отстъпление, командирът на полка полк. Миланов заповядва на домакинството веднага да отстъпи със знамето към с. Магарево (Прилепско). След като караулът, по заповед на полк. Миланов, е усилен с трима войници, той изпълнява заповедта и на 22 септември 1918 г. стига до гр. Прилеп. Там, след като към него се присъединява и връщащият се от отпуск подофицер от полка Ф. Иванов, командата се насочва по най-късия път за България. Те минават през Радомир, като се стремят да избягват срещите с отстъпващите безредно от фронта войници, и се насочват към Самоков, където е по-спокойно. През Самоков командата достига Костенец и от там с влак се прибира във Варна. Така, благодарение на находчивостта на командира на полка, знамето е спасено. Самият полк е принуден да отстъпи към Албания и така да се прибере в България. Спестява се излишният риск знамето да бъде носено с войниците и да бъде пленено.

 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.