Как се става поп стар(летка)

08/25/18 / КУЛТУРА
Българският модел: „Бъди посредствен, за да си касов“





Д-р М-Р


Част първа: ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ:


- гледайте да започнете кариерата си на певачка на 14, защото Ви остават само няколко години до края й

- наблъскайте силиций, по-знаен като силикон, във всички видими части на тялото си, сиреч изтипосайте ги да са видими: иначе защо сте ги разбухвали!

- не забравяйте, че за пробив е нужно да усвоите хипарския символ за победа (V), но изпълнен не с показалец и среден пръст, а с крачета (за да може да влезе средният пръст между тях…); макар и малолетно-млада, живейте публично (има смислова връзка с „публичен дом“) като препатила жрица на любовта, която е пробвала всички мурафети и е винаги готова за нови мющерии (последното „като“ най-добре да го няма)

- още по-пазарно ще е да минавате за „светска лъвица“, като се държите като порно актриса (това са синоними, но имат различен ореол); най-бутиковият етикет обаче, който печелившо може да си самозалепвате на пликчетата, е „жена-вамп“; помнете, че живеете в епоха, в която ако искаш да те смятат за изискан, трябва да си долнопробен (един вид, позволявайте да Ви взимат проба отдолу)

- в запас овладявайте сластната гърчивост на гоу-гоу гърла: докато помрънквате песничката си, се кълчете, сякаш са Ви пуснали 400 волта ток или сякаш агонизирате оргазмено под нубиец с 30-сантиметров атрибут

- с горда настойчивост се разграничавайте от „чалгарките“ – вие сте „артистка“, а те са „селянки“ (щото са учили фолклор в Котел и Широка лъка), но безпощадно плагиатствайте от тях и преумножавайте всичките им просташки чалъми (само просташките!) – от клиповете в скъдни одежди, през вакханалния феминизъм на „лириката“ им, та до мелодиката и аранжиментите – разстрелвайте ги с тяхното оръжие, мамка им, като само смените наименованието на марката му (производителят може да си е същият)

- вместо „ще“ пейте „ши“, „шъ“, и щъ“, вместо „спят“, спът“, вместо „спорно“ – „с порно“ (ха сега да Ви видя!); мекайте, подпъхвайте „ь“ дето не трябва, изобщо – упражнявайте дебелашко произношение и свински акцент: грух-грух!

- имитирайте западните си колежки едно към едно (и те са същият дол дренки и неотличими от нашите балкански чалга трепачки), няма нужда от национална идентичност или от самобитност (светът е глобално село, казват): звучете като всички останали, с премодулирани кибернетични гласчета на невръстни киборги-мутанти, понеже оригиналните Ви гласове са… боже-опази!

- ако все пак Ви гложди да сте различно-идентични, изгонете живата музика и живите музиканти, карайте я ни хип-хоп, хаус и техно караокета; поучете се от диджеите и рапърите – те не могат нито да пеят, нито да свирят (то и вие, де…), но са кацнали на Млечния път на класациите, обвити в захласа на небулозата, която извира от главите на техните тамбуктуски фенове

- по горната причина не харчете излишни пари за вокални педагози, няма, ама хич, нужда да пеете добре или дори вярно; дайте кинтите на тон режисьора в студиото за тюнинговане (грешките Ви на живо никой няма да забележи – публиката Ви е музикално глуха като вас самите, а и пискливият й възторг и без туй заглушава граченето ви)

- пишете гламави текстове в тематичните полюси „Сълзи и сополи“ („Оу, що мъ устай…!?“) и „Пъпчиви пошлотии“ (пошлото е модно, че и постмодерно; доказателство? – най-драгоценният български песенен текст според БГ Радио „Не ти ли стига“ на Pavel Николов) – за скъсани гащички, гениталии, непукизъм, глей си (оная) работа(та); гарнирайте обилно с хашлашки жаргон и псувни – ‘ба си якото!: мало-летната/умната Ви публика обича да я псуват сценично (но ако я напсуват на маса в кръчмата или в чалготеката, вади нож – социалната шизофрения й е в памперса… пардон, в кондома); с две думи, не пораствайте, бъдете вечно инфантилни и празноглави

- преповтаряйте в неспирни вариации първия си хит (купете си цял топ индиго) или обикаляйте с него страната и света до пълна изнемога: след призива „45 години стигат!“ е време за нов: „Един шлагер стига!“

- не сторвайте катастрофалната грешка да четете умни книги, това ще увреди харизмата Ви за пред и сред сбирщината ваши тъпоглави поклонници; достатъчно е първа да научавате коя е n-тата „вечна“ любов на Риана; но може да опишете (не да го НАпишете, понеже това е свръх силите Ви – просто го продиктувайте, заеквайки, на някой жълтоуст журналист) скорострелния си възход в някое невежествено бестселърче със заглавие, да речем, „Как доплувах до върха (на вълната): ранни мемоари на редкия екскремент Дриско“

- развивайте слуха си – не, не музикалния, а за да чувате съветите на ласкателите и лъже-пророците на новото време – мениджърите, рекламните агенти, пи-арите, имидж-мейкърите и прочие тарикатска паплач

- напъхайте се (ако ще за това да Ви „напъхат“… нещо… някъде) в лобистката свита около „Вирджиния рекърдс“, ако искате радиата да Ви огласят песньовката по десет пъти на ден месеци наред

- никога не се умисляйте за стойността на това, което бълвате; тикайте в комбълите на критикарите касовостта и заработените хилядарки (ам’че постните каканижения на Тейлър-Тейка ти-Суифт-Дзифт, Кейти-Хей ти-Пери-Склери и Майли-Мале-Сайръс-Насрайъс са сто хиляди пъти – не, не е хипербола, а статистика! – по-гледани в ЮТубето, отколкото и най-платинените парчета на Led Zeppelin, Deep Purple или Kansas…!) 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.