Как се става поп стар(летка) II част

Д-р М-Р Част втора: СПОМАГАТЕЛНИ УСЛОВИЯ: - непременно се изрусете, за да заприличате на безмозъчна кукла Барби (тя обаче няма мозък по обективни причини), тоест на всички себеподобни; ако пък сте естествено руса, грабвайте къната – „опцията“ е да не приличате на себе си - носете противослънчеви очила дори нощем и ги сваляйте само когато искате да видят изкуствените Ви мигли и козметични сенки около очите, или когато искате да намигнете на някой продуцент - провисете обички – на пъпа, на долната устна (и срамната), на ушенцата, на нослето, – понеже робите обичат „свои“, плебейската публика обича плебеи-звезди, за да се припознава в тях - изобщо, бъдете сексапилни външно, ако трябва – и с помощта на пластичните касапи, и отблъскващи вътрешно, че да сте в съзвучие с хайляшкия вкус на социално недозрялата тийнейджърска култура, която обслужвате (и тя – вас) - няма да е зле да имате тъпо амбициозно мамче и/или богато татенце – мамето да Ви нахъсва, а татето да Ви угажда; ако нямате тоя късмет, откажете се от тях с Държавен вестник (ако не знаете що е то, попитайте някой клошар) и си намерете други - ако моруците не са Ви кръстили с името на шаманка от Дивия запад, помислете за „никнейм“ от далечни сфери – китайски зодиаци, мерки и теглилки, елинска или зороастристка теология, име на герой от някое фентъзи (вие самите играйте фентъзи репродукция, понеже реалното Ви съдържание е боклук) и прочие; за предпочитане е да ги изписвате на латиница – малее, скив, колко е шик, мацоооо! - избягвайте всякакви риалити шоута за певци: първо, дори подкупното жури да Ви качи на пиедестала, зрителят все таки ще чуе колко Ви бива и колко струвате (сиреч колко сте евтини), и второ, победителите в тези формати гният в мазето на забравата (като Ивайло Донков например) - вълнувайте се само от лайкванията в мрежите за лапнишарани и саркастично снизхождайте (ако знаете тия думици) интелектуалните бръщолевеници на такива като мен, а и на доказаните музиканти и музиковеди; имате непоклатим довод: Слави Трифонов продава 15 000 билета за 26 минути, и то три пъти поред, а „Тото“ не могат (за сума месеци) да напълнят „Арена армеец“ наполовина - заспивайте и се събуждайте с новия си таблет или лаптоп: Интернет е действителната (така се превежда „виртуална“) Истина и разковничето на успеха (защото саморекламата с измислени „подвизи“ и „завоевания“ е равностойна на платената реклама); природата е мащеха, която те кара да се гърбиш; щракайте си селфита за щяло и нещяло – с всяко ново гадже (сменяйте ги като носни кърпички, но се преструвайте, че с тях си бършете сълзите от поредната разлъка); с други кукувици от поп гнездото, които мразите до дъното на слабините си, но се правите на любящи посестрими; с всеки нов приток на ботокс или амфетамини; с всяка изява пред надрусаната с дрога, пиячка или други промивки на мозъка югенд-орда - напирайте да се появявате и в рекламни клипове за дамски превръзки, айфони-смартфони, енергийни напитки, лотарии и разпарцалени дънки, макар че най-вероятно ще Ви потърсят и без да се натискате, а може дори – за субретна роля в сапунка или в тричава пълнометражка - когато/ако някой класик на еднодневките (Криско или Графа – вездесъщите манифактурчици на индигото, дето Ви препоръчах да си купите) Ви напише парче от две ноти и четвъртинка, не пропускайте да тръбите на всеослушание какъв гениален чиляк е той и каква страхотна „композиция“ Ви е стъкмил („Черен влак сее композии-ира…“) и докато о-/изригвате възхитата си, от неизразима признателност треперете като пред амок и святкайте зеници като умопомрачени от любовна тяга държанки - вместо с „Ах!“ кокорете зъркели с „Уау!“ – много по-„куул“ е! Забележка: За останалото ще се погрижат м(а)е(с)тресата Мадам Соня (Армутлиева) и подкупните отвратни журналисти, които Ви канят като идоли на младото поколение – така че отправяйте разюздани послания за всепозволеност и промискюитет (ох, и тая дума не я знаете…!) към това кръстопътно (разпътно) поколение, за да не си изгубите слушателския електорат. П.П. За момчетата половината от тези изисквания са неприложими и ненужни или изискват преформулиране, но пък има други, например – да са (а ако не са – да се правят на) или мачо-жигола, или сексуално неопределени „меки китки“ – хомо, унисекс, травестити (в златната среда би трябвало да са бисексуалните). И едните, и другите обаче трябва да се научат да подпяват като някогашните кастрати. И задължително – трудно да артикулират.  Като всеки пародиен памфлет, и този залага на преувеличения и крайности, но те са повече стилистични, нежели „фактологични“: в него силата на тъжната истина все пак преборва анекдотичната пресиленост. И, разбира се, този типологичен портрет не се отнася за всички млади поп певици. Само за… повечето. Б.а.