culturespace.bg
Вероятно всеки усеща това: че извън тялото му – или, обратно, някъде дълбоко вътре – има някакъв неограничен, специален „аз“, който съществува преди раждането и няма да отиде никъде след смъртта.
Тези неясни представи, усещания, които се допълват от сънищата ни, намират израз в различни знаци, обичаи, суеверия, от които съвременният човек няма да се отърве напълно. И дори науката да не признава съществуването на душата, най-добрите умове на човечеството отдавна са гмурнати в изучаването на тази концепция и историята на нейното развитие.
КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ДУШАТА
Какво представлява душата, как тя възниква и се развива в различните култури всяка обяснява по свой собствен начин. Но все още има много общо в тези възгледи – независимо дали са възникнали сред народите на Далечния север, или в Египет преди началото на ерата на фараоните, или сред т.нар. древни славяни. Душата винаги е била смятана за някаква същност, свързана с човешкото тяло, но способна да бъде запазена отделно от него. Произходът на идеите за душата се крие в най-древните вярвания, в които животните и дори растенията са били надарени с това мистериозно „вещество“.
В много култури идеята за душата е неразривно свързана с дишането, тъй като човешкото „аз“ изчезва заедно с изчезването на дишането в момента на смъртта. У нас думата „душа“ идва от стародавното „душ“, а това, от своя страна, се връща към протоиндоевропейското dhwe, което означава „духвам, дишам, дух“.
Освен това древните хора са се ръководили в своята философия от факта, че в съня този „аз“ живее свой собствен живот, отделен от човешкото тяло, което пък поражда вярванията, че душата е в състояние да съществува автономно и се движи из различни светове – например от света на живите към света на мъртвите.
Фактът, че в съня човешкият „аз“ има неограничени възможности, ражда подобни идеи за душата.
Трудно е да се намери древна култура, която да отрича съществуването на някаква духовна същност, отделна от самия човек. Не особено прецизно душата се бърка по значение с „дух“ – дума, която в някои случаи, макар и с грешно припокриване, означава душата или съзнанието на човек, съществуващо отделно от тялото му – обикновено след смъртта му.
КАКВО Е ДУШАТА И КАК СЕ КАЗВА
Проста философия на душата, може би, не е открита в нито една от религиите. Но едно от най-сложните, разклонени понятия е дадено на културата от древноегипетската цивилизация. Разбира се, идеите за душата са се променили през дългата, вековна история на Древен Египет, но поне традицията за изграждане на величествени гробници, балсамиране на мъртвите – не само хора, но и животни – и запълване на гробни помещения с различни ценности , както се оказва, е пряко свързано с вярванията за душата.
За съжаление, много египетски гробници са попаднали в ръцете на учените вече разграбени, но тези, които са оцелели сравнително непокътнати, като гробницата на Тутанкамон, открита през 1922 г., предоставят много информация за пътуванията и приключенията на душата в нейните различни маски. От гледна точка на древните египтяни е имало доста такива „души“, отразяващи личността на човек след смъртта му.
Една от тях е „Ка“, „двойник“, което е вид същност, която след смъртта на човек живее в скулптурно изображение в гробница и се храни с приноси, оставени вътре. Ка „знае как“ да премине през фалшива (начертана) врата, която е изобразена на вътрешните стени на гробницата. И хората, и боговете имат Ка, а боговете, подобно на фараоните, имат дори по няколко. Тъкмо към Ка онези, които искат от боговете милост и помощ, отправят своите молитви.
Друго подобно образувание се нарича „Ба“. Тя приема формата на птица с човешка глава и се състои от чувствата и емоциите на своя господар, неговата съвест. След смъртта Ба напуска тялото и пътува по света, може да обитава свещени животни. Дори по време на живота на човека, Ба броди из световете на мечтите. Изображенията на Ба може да се видят върху различни предмети на поклонение, върху амулети.
Човешкото тяло, въпреки цялата му слабост, също получава свещен смисъл. След мумификацията останките са наречени „Сакх“ и се смятат за въплъщение на човешката душа, която напуска тялото по време на погребалните процедури. За да има време да се появи Сакх, е необходимо да се запази реалистичният вид на тялото възможно най-дълго, като специално се обработи тленната черупка на човека „Хат“. В същото време те придава особено значение на сърцето, което след това се появява на везните на бог Озирис – така се определя колко благочестиво е живял човек. Сърцето, за разлика от други органи, е оставено по време на мумификацията.
Сред тези и много други разновидности и въплъщения на душата може да се разграничи и „Шуит“ – това е „сянка“, може да съществува отделно. Тя, подобно на други форми на човешката душа, изисква погребални жертви – оттук и традицията да се пълнят гробниците и гробовете на египтяните с различни предмети – от храна до бижута.
От тази подробна сложна система от вярвания за душата и нейните пътувания човешката култура стига до произведенията на великите мъдреци от древността, които разсъждават почти в същия дух, като по някакъв начин дори развиват египетските представи за душата. „Бащите на науките“ Платон и Аристотел говорят много по този въпрос, като разглеждат феномена на душата по малко различни начини, но му придават същото значение, може би не напълно разбрано досега.
Върху тези съображения се изгражда по-късната християнска култура, която не се опира на доктрината на гърците, но въпреки това разкрива тясна връзка с нея. По отношение на човешката душа винаги е имало три възможни подхода за обяснение на момента на нейното възникване. Според първата душата съществува още преди раждането на човека – тази гледна точка е поддържана от Платон.
Втората гледна точка, която е в основата на християнството и другите религии, твърди, че Бог създава душата от нищото; това се случва по време на формирането на тялото. Според третата версия, преди да се въплъти във физическата обвивка, душата е част от нещо общо, единно. Между другото, дори сред теолозите се правят опити да се обясни феноменът на душата от различни гледни точки, християнството не е изключение.
Християните вярват, че на човешката душа се дава един земен живот, а след Божия съд – или вечен живот, или вечно наказание. В същото време голям брой религии се основават на идеята за прераждането на душата.
ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ ИЛИ ПРЕСЕЛЕНИЕ НА ДУШИТЕ
То е в основата на индуизма. Атман е вечна духовна същност, обща за всички същества, и джива, която между другото има общ корен с думата „жив“, е отделна душа, нещо безсмъртно. След смъртта на едно тяло душата се премества в ново и в него продължава да съществува. Процесът на прераждане може да продължи безкрайно.
Будизмът като цяло отрича съществуването на безсмъртна душа, но оставя възможността на своите последователи да се придържат към всяка гледна точка по този въпрос, да вярват в прераждането на душите или да не вярват в него. Гаутама Буда запазва „благородно мълчание“ по този въпрос.
Индуизмът далеч не е единствената религия, която говори за прераждането на душата. Привържениците на шинтоизма, даоизма вярват в прераждането. Освен това някои християни също говорят за прераждането, включително Джордано Бруно, който плаща с живота си за подобни идеи.
През първите векове на новата ера теоретиците на юдаизма повдигат въпроса за прераждането, така че възниква доктрината за гилгул, преселването на душите – от човек към животно, растение или дори неодушевена субстанция. Доста автори излагат гледната точка, според която всичко във Вселената е обект на постоянни промени, метаморфози, включително ангелите и самия Бог.
Т.нар. славянски племена са живели в свят, който в съзнанието им е бил обитаван от духове – те също са вярвали във верига от прераждания и затова всички ритуали, свързани с изпращането на мъртвите или с раждането на бебета, се извършват със специално внимание. Душата би могла да се премести в добитък и диви животни, а понякога – тук вече се усеща влиянието на монотеизма – душата може да напусне земята и да отиде при Бог.
На каквато и култура да смятате, „е принадлежите, във всяка една можете да намерите историята на представите за духовната същност на човека. Да, и съвременният живот, модерното изкуство, всички тези вярвания само го правят по-богат. Какви биха били литературата, музиката, театърът и киното, ако не засягаха темата за човешката душа и нейните странствания и прераждания? Терминът „двойник“ дори се появява в литературата, така нареченият двойник на характера, тъмната страна на неговата личност. Известно име в този смисъл е Мистър Хайд.
Готови ли са хората от новото хилядолетие да изоставят тези стари и до голяма степен не(до)развити възгледи? Явно – не.
Превод: Георги ВЕНИН
|
