„Камъкът от Розета“ отключи най-голямата загадка в историята на Египет

03/27/20 / ИСТОРИЯ
Млад френски учен отваря вратата към културата на древните египтяни





culturespace.bg
Древноегипетските форми на писане включват йероглифни, йератични и демотични писмености и през IV и V век сл.Хр. Вече никой не ги разбира, тъй като коптската азбука все по-често се използва на тяхно място. Познанията на по-късните поколения се основават на работата на гръцки и римски автори, чието разбиране е погрешно. Съществувало е преобладаващо становище, че египетските писмености са изключително идеографски и представляват идеи, а не звуци; и дори – че йероглифите са езотерична, мистична писменост, а не средство за записване на говорим език. Някои ислямски и европейски учени при опитите си за дешифриране през Средновековието и Ренесанса признават, че писмеността може да има фонетичен компонент, но възприемането на йероглифите като идеографски символи възпрепятства усилията за разбирането им чак до XVIII век.
В един горещ августовски ден на 1799 г. Пиер-Франсоа Бушар, капитан от френската инженерна армия, придружава експедицията на Наполеон в Египет, за да контролира възстановяването на Форт Жулиен – ново име на укреплението в близост до пристанищния град Розета (дн. Ел-Рашид). Когато войниците на френския капитан откриват базалтов блок с размери 3 фута и 9 инча височина и 2 фута и 4 инча ширина, и надпис с три различни типа писменост, Бушар веднага схваща значението му. Той незабавно уведомява екипа от френски учени, които също придружават Наполеон в Египет.
Откритието, което става известно като „камъка от Розета“, съдържа гръцки букви, египетски йероглифи и египетски демотични скриптове. Никой не знае как да чете йероглифи или демотични текстове, но учените могат да четат гръцки. Гръцкият текст информира археолозите, че текстовете почитат владетел от II век пр.Хр. – Птолемей V, но по-важното е, че от гръцкия текст става ясно, че трите скрипта съдържат едно и също послание. По този начин артефактът е ключът към решаването на загадката на древноегипетската писменост, която е мъртва в продължение на хилядолетие. „Камъкът от Розета“ е част от по-голяма плоча или стела (197 г. пр.Хр.), която се е разпаднала през вековете и вероятно е била разположена вътре в храма близо до Ел-Рашид (Розета), където е открита. Въпреки че е фрагмент, „камъкът от Розета“ има достатъчно запазен текст на трите езика от оригиналната стела: йероглифи (свещената писменост на империята); египетски демотик (общоприетият всекидневен език); и гръцки, който е официалният език по това време (елинистичния период на Древен Египет). Трите текста предават един и същи царски указ с леки вариации, което показва, че съобщението е било широко четено и разпространено.
Жан-Франсоа Шамполион

Учените успяват бързо да преведат 54 реда от гръцки и 32 демотични линии, написани на камъка. Но пълното дешифриране на 14-те реда от йероглифите отнема години. Част от проблема е преобладаващото схващане, че йероглифите са символична писмена система, след като всъщност тя е до голяма степен фонетична. Британският учен Томас Йънг прави пробив, когато открива значението на картушите, които са кръгове, нарисувани около собствени имена. Той публикува своите открития през 1814 г.
Но човекът, който най-накрая разбива кода, е млад французин на име Жан-Франсоа Шамполион (роден на 23 декември 1790 г. във Фигеак и починал на 4 март 1832 г. в Париж) – френски историк и лингвист, основател на научната египтология и с главна роля в дешифрирането на египетските йероглифи.
На 16 години Шамполион вече е овладял шест древни ориенталски езика в допълнение към латинския и гръцкия и изнася доклад пред академичната общност в Университета в Гренобъл, в който твърди неправилно, че коптският е древният език на Египет. На 19 години, след проучвания в Париж, той става професор по история в Университета на Гренобъл.
Дешифрирането на йероглифите го обсебва и той им се посвещава денонощно. След скромния успех на английския физик Томас Йънг в опита да дешифрира „камъка Розета“, Шамполион най-накрая започва да нарежда пъзела и предава пълния превод на текста, изографисан с йероглифи, през 1822 г. Оттам тръгва и по-нататъшното разбиране на египетския език и култура. Той публикува доклади за йероглифните и йератичните елементи на „камъка от Розета“ и продължава да създава цял списък от йероглифни знаци и техните гръцки еквиваленти.

Пръв той разпознава, че някои от знаците са азбучни, някои – сричкови, а някои – определящи, т.е. стоящи зад цялостно изразена идея или предмет. През 1822 г. Жан-Франсоа прави своя пробив и изолира демотичната картуша с името на Птолемей и успява да го транспонира към йератичния и йероглифния език. Ключът към разбирането на Древен Египет най-сетне е намерен. Блестящите му открития свързват по-нататъшната съдба на Шамполион с изследвания на културата на Древен Египет.

Шамполион става уредник на египетската колекция в Лувъра (1826 г.), провежда археологическа експедиция до Египет (1828 г.) и получава мястото на преподавател по Египетска античност, създадено специално за него в Колеж дьо Франс (1831 г.). Освен египетска граматика (1836 – 1841) и речник (1841 – 1843), неговите публикувани творби включват „Précis du système hiéroglyphique des anciens Égyptiens“ (1824); „Праймер на йероглифната система на древните египтяни“) и „Panthéon égyptien; ou, collection of personnages mythologiques de l’ancienne Égypte“ (непълна, 1823 – 1825); „Египетски пантеон, или Сборник на митологичните фигури на Древен Египет“).
Лингвистичният усет и всеотдайната работа заслужено записват името на скромния и посветен на науката французин Жан-Франсоа Шамполион в историята като на човека, който разгадава египетските йероглифи и отваря вратата към историята на Египет, към културата на една древна и все още загадъчна цивилизация.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.