Карахан тепе: ново доказателство променя това, в което учените отдавна вярват

На приблизително 11 400 години Карахан тепе наистина е предшествал Гьобекли тепе (на снимката), но това всъщност е само началото на неговия чар. culturespace.bg Откриването на  11 400-годишно селище на територията на днешна Турция, оспорва идеите кога и защо хората за първи път са се заселили за дълго на едно място. Съмнението тръгна още с откриването на Гьобекли тепе, но Карахан тепе е близо 1000 години по-старо. То потвърждава тезата, застъпена след откриването на Гьобекли тепе, че обществото е било вече уседнало преди зората на селското стопанство. Свещени и светски пространства са застроени по едно и също време в Карахан тепе, където хората са живели целогодишно в продължение на около 1500 години. Не са открити остатъци от селскостопанска растителност, което предполага, че жителите са си останали ловци-събирачи. Откриването на 11 400-годишен монументален обект като едно от най-старите села в света налага преобладаващата теза в науката за това, кога и защо човечеството за първи път се е установило и заселило на едно място. Досега са открити повече от 250 Т-образни мегалита с изображения на животни, заедно с редица триизмерни човешки скулптури Карахан тепе, първият от дузината праисторически обекти, разкопани от турските археолози в югоизточната провинция Шанлиурфа, близо до границата със Сирия, включва сгради в рамките на огромен ритуален комплекс, който показва, че ловците-събирачи са построили постоянни селища много преди появата на земеделие преди 10 000 години. „Сега имаме различен поглед върху историята“, казва Неджми Карул, доцент по праистория в Истанбулския университет, който ръководи разкопките на Карахан тепе, на хълмист склон върху високо варовиково плато между реките Тигър и Ефрат. „Нашите констатации променят схващането, което все още се среща в учебниците по света, че уреденият живот е резултат от земеделие и животновъдство“, казва той по време на презентация през септември 2021 г.. „Това показва, че започва, когато хората все още са били ловци-събирачи и че селското стопанство не е причина, а следствие от уседнал живот.“ Карахан тепе се намира на около 35 километра от обекта на ЮНЕСКО за световно наследство Гьобекли тепе, обявен за дом на най-старите храмови структури в света. Датиращ от 9600 г. пр.Хр., Гьобекли тепе промени идеите за ранната цивилизация, когато в средата на миналото хилядолетие бяха публикувани теренни изследвания, ръководени от немския археолог Клаус Шмид. Отстрани на Карахан тепе, изсечена в скалата, има фигура с човешка глава и фалически фигури отпред Гьобекли тепе се смяташе за самотна дестинация, където хората-номади са идвали да се поклонят; сега се смята за част от съзвездие от съвременни селища, което се простира на 100 км и включва Карахан тепе и поне 11 други неразкопани обекта. Последните разкопки разкриват и вътрешни структури в Гьобекли тепе. „В този регион за първи път срещаме монументални структури в най-старите села в света“, казва Карул. Учените отдавна вярват, че одомашняването на растенията и животните преди около 10 000 години е това, което принуждава хората да приемат заседнал начин на живот и че интензивното и бързо развиващо се производство на храни им позволява да развият сложни общества и да положат основите на цивилизация. Но нарастващите доказателства, че хората от каменната ера са изградили постоянни структури за духовни, а не за строго битови занимания, нарушават конвенционалното мислене, че липсва многочислено общество с разделение на труда и споделени ритуални мотиви. „Ще отнеме време на научната общност да усвои и приеме това променящо играта изследване“, казва Мехмет Йоздоган, почетен професор по археология в Истанбулския университет. „Сега трябва да преосмислим това, което знаехме – че цивилизацията се е появила от хоризонтално общество, което започва да отглежда пшеница, защото хората са били гладни – и да оценим този период с неговото разнолико общество.“ Епохата на неолита, която съвпада с края на ледниковата епоха, бележи драматичната промяна на човечеството от търсене на храна към земеделие. „Основите на днешната цивилизация, от семейното право до наследяването на държавата и бюрокрацията, до една са били установени през периода на неолита“, казва Йоздоган. Кръглите стаи на Карахан тепе са планирани предварително и „много умелата обработка на скалната основа разкрива впечатляващо праисторическо архитектурно инженерство“, казва Карул. „Изграждането на множество структури с различни цели е отражение на сложна система от вярвания. Не е възможно да се говори за религия в истинския ѝ смисъл, но виждаме набор от различни, ограничени ритуали, които са радикално изложени.“ Това се проявява в стая, която съдържа това, което Карул нарича „един от най-монументалните и най-ранни примери за фалически символизъм“: 11 гигантски пениса, издълбани от скалата и наблюдавани от брадата глава с тяло на змия, което излиза от стената. Карул е заключил, че пространството, което включва отделен вход и изход и канал за вода, е използвано за обреди. Почти изцяло липсват женски фигури. Каменните релефи на дивата природа варират от насекоми до бозайници и включват атакуващи зверове, хванали главите на мъже. Има повече изображения на хора, отколкото в менажерията, открита в Гьобекли тепе, което показва, че хората са започнали да виждат себе си като различни от животинския свят, посочва Карул. Десетки Т-образни стели — абстрактно изображение на човешката форма — са открити в Карахан тепе. Археолозите са разкопали около 1% от обекта от 60 000 кв. м от 2019 г. насам, като използват времето с дистанционно обучение в университета за удължени сезони на разкопки по време на пандемията. В края на живота на Карахан тепе жителите му старателно погребват храмовете си „както бихте направили на човек, който е починал“, смята Карул. Той признава рисковете от повторното отваряне на обекта сега за милиони хора, но казва: „Всеки има право на достъп до тези археологически обекти“. Бел. ред. Докато разкопките продължават, Турция иска да отвори Карахан тепе за туристи следващата година, според министъра на културата Мехмет Нури Ерсой. Правителството в крайна сметка се надява да привлече пет милиона посетители годишно в Гьобекли тепе и поредицата от неолитни обекти, които нарече Таш тепелер, което означава Каменни хълмове. Инвестира около 14 милиона долара за разширяване на разкопките до 30 обекта в района и за изграждане на изследователски център по неолита, каза Ерсой през септември, въпреки че не е обявен срок за проектите. Така се прави културен туризъм!