По сайта Pocket
(Превод и селекция: Георги ВЕНИН)
Киану Рийвз разказва как заедно с „Ривър Фийникс“ решили да направят „Моето лично Айдахо“ в зората на 90-те и доколко са били наясно как темата ще се отрази на кариерните му възможности:
–Напомняше повече на ситуация, при която стоите на 35 метра височина и се споглеждате, като че си казвате един на другиго: „Искаш ли да скочим? Хайде да скочим!“
Това винаги е било най-хубавото у него – вътрешният компас, който го води към риск, и убедеността, че някъде там, долу, има хубава синя вода.Същият инстинкт, който го заведе при Катрин Бигълоу и Гас ван Сант и дори до „сестрите“ Азовски през ранните години на кариерата му, по-късно го доведе до режисьори като Николас Виндинг Рефн и Ана Лили Амирпур, често – в роли, замислени да разбъркат дълго градената представа за героя на Киану. Тъкмо това прави „работенето върху работенето“ да изглежда, че си струва.
Актьорството е занаят на резките промени. То е нечестно, абсурдно и странно.Трябва да се държиш за онзи свой опит, който изпълва характера и да забравиш за останалото. Питър Стормър, роденият в Швеция актьор (където името му се произнася Петер Стормаре – бел.пр.), знае това. Веднъж Стормър отиде в Китай и сне филм за спасяването на морски костенурки; и преди филмът да види бял свят, китайските власти решиха, че има някакъв проблем с работната виза на Стормър и конфискуваха филма за костенурките. Той никога не бе прожектиран. Но Стормър винаги ще помни как са мъкнали 45-килограмова костенурка до брега и са я влачили до водата, а после е гледал как тя отплува навътре.
„Ще помня този момент до смъртта си“ – ми каза Стормър веднъж по телефона, спомня си Киану. – „Това красиво създание, което си пробиваше път в океана с помощта на двама души“.
– Има някакво удобство понякога да си сам, особено когато работиш над нещо.
Киану и Стормър разговаряли за паранормалното – признава шведът. Паралелни вселени. Какво е „там отвъд“. В повечето случаи, ако звъннеш на приятели на Рийвз, те ще потвърдят, че той е забележително нормален – но малко самотен, малко обладан от духове.
„Сигурен съм, че е говорил за това, но ние и двамата сме имали приказно, хаотично детство – казва Алекс Уинтър, който играе с Рийвз в „невероятните приключения на Бил и Тед“ (известен още като „Измисленото пътуване на Бил и Тед“ – бел.пр.).
Всъщност Рийвз изобщо не обича да говори за детството си. Накратко казано, както вече е широко известно, баща му умира рано. Майка му и няколко пастрока го отглеждат в различни страни на света. Накрая свършва като канадец. Веднъж, в разговор с писателя Денис Купър относно младостта си, Киану отбелязва: „Ами, хвърляхме орехи по главите на учителите и в осми клас се появи хашишът и нещо от сорта на ЛСД. Но сега Торонто е заприличал на търговски център“.
Той се мести в Холивуд, впуска се в тв филми и поддържащи роли и пробива през 1986 г. с „Брегът на реката“. Рийвз спортува колкото да не е без хич. Като Крис Корнел (рок музикант, вокалист на групата „Sound Garden“, който наскоро, но след интервюто с Киану Рийвз, се самоуби – бел.пр.).Киану обяснява на сърцеразбивачката (като него) Айони Скай (Ione Skye) защо не би искал да е мъртъв: „Не можеш повече да се опияниш“.
„Този опиянителен шемет е едно от нещата, които наистина харесвам в това, което правиш – признава Купър в същото интервю.–Ти все разправяш насам-натам какво всъщност искаш да покажеш…Повечето актьори просто произвеждат емоции и очакват публиката да ги отрази. При твоите герои главното е тяхната неспособност да „произвеждат“, това е ключът към разгадаването им. Те често, ако не и винаги, са разочаровани, зомбирани, ошашкани от света.Те винаги водят битки със собствения си контекст“.
Алекс Уинтър среща Рийвз преди „Брегът на реката“ да се появи. Те са в чакалнята на Interscope Pictures. Всички млади дарования на Холивуд са тук на прослушването за „Бил и Тед“, в който двама амбициозни типа от Сан Димас зубрят за изпит по история, като пътуват във времето и събират действителни исторически находки.
„Бъбрихме за мотоциклети, бас китари и Харълд Пинтър – спомня си Уинтър. – Рийвз имаше наистина добра сбирка от книги.
– Било ли ти е някога удобно, когато са подценявали твоята интелигентност по този начин? Не си ли имал усещането, че в такъв момент можеш да ги изненадаш?
Рийвз се усмихва, едва доловимо, като Мона Лиза:
– Нямам представа колко съм интелигентен.
________________________________________
Той говори за мотоциклети с технически мотоциклетистки термини, които забравяте още докато ги изрича. Става реч за хубави возила, изваяни от яки блокове алуминий, отразяващи всичко като огледала в обърнато пространство. Пресичаме занаятчийницата и разглеждаме фрезите и валцовите станове на Киану Рийвз. По някое време той хваща четка и бърше прах, та през целия следобед после малки стружки осияват левия му крачол като искри от блестящ сняг. Най-хубавата част от обиколката е нейният край, когато Рийвз врътва ключа на мотоциклет ARCH и казва: „Бръмчат ей така“. И звукът на мотора едва не издухва покрива на помещението.
Отлично.
Той е най-световноизвестното застаряващо инди-рок момче. И е навярно единствената звезда-милионер, която нанесе в списъка със свои текущи любимци конфронтационната група на Стийв Албини от 80-те „BigBlack“ – истински шумов терор.Когато му напомнят за това, той издава тих безсловесен динозавърски рев – рааааа! И изсвирва на китарата нещо късо на Тед Лоугън (другият герой от „Невероятните приключения на Бил и Тед“ – бел.пр.).
Съвсем късо.
„Случвало се е по някое време да спомена нещо – казва художникът Робърт Лонго – и той винаги току извади това глупаво нещо от задния си джоб и започва да си води бележки, за някое книга, която съм прочел итакива неща.И знам,че копелето наистина ще прочете това! Ще намери книгата и ще я прочета, знам“.
Киану бе попитан дали в някои от тези проекти не се опитва да изследва начина, по който медиите и филмовата индустрия са се сговорили да създадат определен негов образ. Фалшива самоличност, несъответстваща на собствения му живот.
– Опитваш ли се да проучваш този механизъм съзнателно?
– Мисля, че това човек може да направи, хм, в някой клас за кинаджии – отвръща Рийвз; после се засмива: - Май не трябваше да звучи толкова негативно.
|
