Клинописът – първата писменост в историята на човечеството

07/23/20 / ИСТОРИЯ
Нови технологии ще „разчитат“ шумерските клинописи





culturespace.bg

Учените все още не са напълно сигурни колко стар е езикът, но се съгласяват с предположението, че той е с нас от около 100 000 г. пр.Хр. Затова е още по-трудно да се приеме кой е най-старият оцелял език. Що се отнася до писмените езици, шумерският и египетският, изглежда, имат най-ранните системи за писане и са сред най-ранните записани езици. И все пак клинообразното писмо е най-древно. Това е и единствената система за писане, която може да бъде проследена до най-ранния си праисторически произход. Предшественикът на клинописната система е система за броене и записване на стоки с глинени жетони.
Клиновидната писменост се появява в Шумер (Месопотамия, дн. Ирак) в края на четвъртото хилядолетие пр.Хр. (периодът на Урук IV), за да предаде шумерския език, който е езиков изолат. Клинописът започва като система от пиктограми, производни на по-ранна система от оформени символи, използвани за счетоводство. През третото хилядолетие изображенията стават опростени и по-абстрактни, тъй като броят на използваните знаци става все по-малък. Системата се състои от комбинация от логофонични, консонантни азбучни и силабични знаци.

Древна Шумериа - бит

Колекциите от тези глинени документи съставят първите архиви. Те са в основата и на първите библиотеки. На мокра глинена таблетка се пише с тръстика. Някои таблети се изпичат и са по-трайни, други се изсушават и се ронят през времето. Някои от намерените са опушени от пожари в древността.
След като клинописът е заменен от азбучно писане някъде след I век сл.Хр., стотиците хиляди глинени плочи и други надписани предмети изчезват в продължение на почти 2000 години. Едва в началото на XIX век, когато археолозите за първи път започват да разкопават глинените плочки, учените може да пробват да разберат тези текстове. Един важен ранен ключ за дешифрирането на скрипта се оказва откриването на своеобразен клинопис като Розетския камък, надпис от около 500 г. пр.Хр. Открит на място около прохода Биситун в Иран. Текстът е на персийски, акадски и ирански език, известен като еламит. Описва подвига на цар Ахеменид Дарий Велики (521 – 486 г. пр.Хр.). Чрез разшифроването на повтарящи се думи като „Дарий“ и „цар“ на персийски език учените успяват да съчетаят знаците и да се досетят как работи клинописът. Учени асириолози в крайна сметка успяват да преведат текстовете на различните езици, писани на клинопис през няколко епохи, въпреки че някои ранни версии на скрипта остават неразгадани.
Около 90% от клинописните текстове остават непреведени. Това може да се промени благодарение на един модерен помощник: машинен превод.
„Влиянието, което Месопотамия оказва върху нашата собствена култура, е нещо, за което хората не знаят много“, казва Емили Паже-Перон, изследовател по асириология в Университета в Торонто. Месопотамия ни даде колелото, астрономията, 60-минутния час, карти, историята за Потопа и ковчега и първото литературно произведение, „Епопея за Гилгамеш“. Но текстовете му са написани главно на шумерски и акадски език – езици, които сравнително малко учени могат да четат.
Емили Паже-Перон координира проект за машинно превеждане на 69 000 месопотамски административни записи от XXI век пр.Хр. Една от целите е да се отвори миналото за нови изследвания.
„Ние разполагаме с информация за толкова много различни аспекти от живота на хората от Месопотамия, а всъщност не можем да се възползваме от експертния опит на хора в различни области като икономиката или политиката, които, ако имаме достъп до източниците, биха могли да ни помогнат изключително много“.
Царете на Асирия натрупват огромни библиотеки от таблети, носещи клинописни скриптове, които са последната останала връзка към изчезнали отдавна езици.



Клинопис - фрагменти

Освен глинените таблетки има и над 50 000 месопотамски гравирани печати, разпръснати В колекции по целия свят. В продължение на хилядолетия хората от Месопотамия са използвали печати, изработени от гравиран камък, които са били пресовани във влажна глина, за да маркират врати, буркани, таблети и други предмети. Само около 10% от тях са каталогизирани, за преведени да не говорим.
„Имаме повече източници от Месопотамия, отколкото от Гърция, Рим и Древен Египет взети заедно“, казва Джейкъб Дал, професор по асириология в Оксфордския университет. Предизвикателството е намирането на достатъчно хора, които могат да ги прочетат.
Предполага се, че между половин милион и два милиона клинописни таблети са разкопани в съвременните времена, от които само около 30 000 – 100 000 са прочетени или публикувани. Британският музей притежава най-голямата колекция (130 000), следван от Древноазиатския музей в Берлин, Лувъра, археологически музеи в Истанбул, Националния музей на Ирак, вавилонската сбирка на Йейл (40 000) и Пен музея. Повечето от таблетите лежат в тези колекции в продължение на век, без да бъдат превеждани, изучавани или публикувани“, тъй като в света има само няколкостотин квалифицирани клинописци.
Затова големи надежди се възлагат на Паже-Перон и нейния екип, които разработват алгоритми върху извадка от 4000 древни административни текста от дигитализирана база данни. Емили Паже-Перон, която очаква английските версии да бъдат публикувани онлайн през следващата година, казва: „Записите ни дават картина на всекидневния живот в древна Месопотамия, на властовите структури и търговските мрежи, но и на други аспекти на нейната социална история, като ролята на жените работнички. Търсените преводи ще дадат възможност на изследователи от други области да проучат тези богати страни на живота в древния свят. Разбирането на Месопотамия е начин да се разбере какво означава да си човек“.

Емили Паже-Перон - асириолог
Тя се надява машинният анализ също да изясни някои особености на шумерския език, които все още озадачават съвременните учени. Този изчезнал език не е свързан с нито един съвременен език, но е запазен в надписи, написани на клинопис. Може да е последната ни останала връзка с още по-стари, безписмени общества.
„Шумерският език вероятно е последният член на това, което трябва да е било голямо семейство от езици, датиращо от хиляди и хиляди години“, казва Ървинг Финкел (един от водещите експерти по клинопис), уредник за 130 000 клинописни таблети, съхранявани в Британския музей. „Писмеността се появява на бял свят точно навреме, за да спаси шумерския… Имаме късмет, че разполагаме с някакъв „микрофон“, който го конвертира, преди да изчезне ведно с всички останали“.
Новите техники за изобразяване улесняват работата с такива древни, често повредени текстове. С високо детайлни изображения е възможно да изберете маркировки, които може да са твърде неясни, за да се видят с човешко око.
Дал и неговите колеги дигитализираха таблети и печати, съхранявани в колекции в Техеран, Париж и Оксфорд за проект, известен като Cuneiform Digital Library Initiative. Тази обширна онлайн база данни вече съдържа около една трета от клинописните текстове в света, както и някои недешифрирани писмени езици, като протоеламит от древен Иран. Без разпръснати цифрови ресурси като този обучителните машини за превод дори не биха били възможни.
Паже-Перон се надява, че в крайна сметка машините ще могат да превеждат по-сложни шумерски таблети и други езици, като акадски. „Има още много неща за откриване на древните култури“, казва тя.
Може би един ден ще успеем да прочетем всички най-ранни текстове в превод – въпреки че много от гатанките на Месопотамия вероятно ще ни надживеят, не на последно място – защото много липсващи клинописни фрагменти все още са в земята и чакат да бъдат разкопани.
Царете на древна Месопотамия мислели задълбочено за миналото и бъдещето. Те почитали клинописни текстове от предишни епохи и погребвали специални надписи, записвайки имена на хора и техните постижения, обещавайки награди на по-късен владетел, който ще ги уважи.
По някакъв начин тяхното желание се сбъдна. Техните битки и завоевания може би са забравени от мнозина. Но най-мощното им изобретение – писмеността, е помогнало на човечеството да развие идеи и технологии в продължение на хилядолетия – и сега техниката ще помогне на хората да се учат от миналото.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.