„Книга за Никола Радев“,

04/23/19 / ИЗКУСТВО
или… Книга за Никола Радев





Георги ВЕНИН

Закачливото заглавие по-горе е добронамерено и доброжелателно. Сигурен съм, че Кольо Радев се усмихва от високо и отвисоко и в присвитите му очи блещукат иронично-одобрителни пламъчета. Както от портрета му на корицата на сборника (апропо, корица – дело на дъщеря му Ивана).
Чудесна работа са свършили от издателство „Славена“, разбира се – с неоценимата помощ на литературния критик, пазарджиклията Никола Иванов, един от близките другари на Кольо Радев, който е идейният подбудител, съставител и редактор на изданието. Издание не само качествено, но по-важното – насъщно. Честно. Повдигащо спитения дух български.
Защото Никола Радев не е просто някаква медална гордост за българската литература, той е една от еманациите й, пример и школа, която малцина от нас имат силата и куража да преминат поне с тройка. (Като директор на „Профиздат“ по Татово време на него му стисна да сложи глава в торбата и да публикува „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров, „Геният и неговият наставник“ на Цветан Стоянов, „Появяване“ на Константин Павлов и „Задочните репортажи“ на Георги Марков!) Да напомняме ли всеизвестното: книгата му „Когато Господ ходеше по земята…“ получи една от най-престижните световни награди за литература – наградата на името на Михаил Шолохов. И то – в годината, когато се честваше стогодишнината от рождението на руския колос. Първият и единствен писател отвъд територията на ОНД, окичен с този лавров венец!

Да, голямата литература пресича географските и езиковите граници; тя е флагман, който бразди световния океан на Словото.
Ох, как обичаше Никола Радев морето. Той, роденият в „безкнижното“ (негово определение) варненско село Левски, в дебютен досег с голямата вода като матрос във военната ни армада, когато внезапно рано прави и своя неочакван, шеметен дебют като маринист (със сборничето новели „Матроска обич“), а сетне – помощник-капитан в търговския флот.
Но който иска повече „данни“ – да си купи „Книга за Никола Радев“. Тя има четири „отсека“: критически разбори на творчеството му; стихотворения, посветени на него; интервюта с него; спомени за него.
Тъй като в този сайт личната преценка не е табу, наопаки – самоценна е, ето мнението ми: потресаваща е раздумката на Кольо с Георги Борисов (която, макар и в раздел „Интервюта“, не е интервю, а тъкмо душевен, та и духовен, разговор между двама талантливи и мъдри словотворци, от чийто задъхан диалог ще изпитате наслада и онзи опиянителен световърт като след няколко чашки водка). Георги Борисов е и сред най-стойностните поети в сборника, заедно с неподкупния Иван Динков и с глъбинния Иван Есенски. Равностойно стоят и варненци – поетите Станислав Пенев (с две стихотворения) и Валери Станков; „критическото перо“ Ангел Дюлгеров, журналистите Донка Христова и Кирил Аспарухов, Атанас Стойчев и Ангел Г. Ангелов (е, те в случая са набедени вестникари, понеже са писатели, предрешени като журналисти) и др.
Болка и надежда, библейска печал и упование – котвата, която държа приживе Никола Радев изправен на кърмата по време на съдбовни щормове.
Мъдра книга за хора, които искат да попият мъдрост. Такъв е законът на резонанса. Както казва Жванецки: „Ако спорите с глупак, бъдете сигурен, че в този момент той прави същото“. Купете си „Книга за Никола Радев“. Ще си купите мъдрост.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.