Когато маврите управляваха в Европа

06/20/20 / КУЛТУРА
Осем века и едно забележително културно наследство





 culturespace.bg

Мавританското завладяване на Западна Европа се е състояло през VIII век. В края на VII век aрабските мюсюлмани бързо разширяват мощта си от пустините на Арабия чак до Северна Африка и на запад. В началото на VIII век маврите преминават Гибралтарския проток и започват завладяването на Иберийския полуостров.
В рамките на няколко десетилетия маврите окупират по-голямата част от Южна Иберия и извършват набези в северните иберийски територии, влизайки в пряк конфликт с франките на североизток. Това поставя основата на мавританското управление в съвременна Испания, продължило близо 800 години.

Инвазията на маврите в Европа

Мавританското завладяване на Европа всъщност започва през 711 г., когато берберският вожд Тарик бин Зияд повежда малка армия от маври през Гибралтарския проток. По онова време Иберия е част от испанското царство на вестготите. Тарик и силите му успяват да победят значителната армия на визиготите под предводителството на Родерик, визиготски цар, известен като „последен цар на готите“. Мюсюлманските армии обединяват своите сили и са наричани сарацини и маври. Комбинираните армии на сарацини и маври почти завладяват цяла Европа. Карл Мартел (франкски държавник, роден около 686/688 в Ерстал, Валония, Белгия, незаконен син на Пипин II) води контраатака от Париж във Франция. Тя спира мавританската експанзия в Европа с победата си в прочутата битка при Поатие през 732 г. Мавританският период на управление на част от Европа продължава около 800 години.
По-голямата част от Иберия е под пряк мавритански контрол, владетелите на Омайяд се опитват да централизират управлението си над иберийските територии. Това придобива определена форма, когато Абд ар Рехман I избягва от преследването на Омайяд, стига до Иберия, където обединява управляваните от мюсюлмани иберийски територии в едно цяло. Абд ар Рехман полага основата на Кордобския емират през 756 г. Той обединява всички мавритански територии в Иберия и в същото време остава независим от основния мюсюлмански халифат в Арабия. Това довежда до стабилност в перспективата на мавританска Иберия и помага на маврите ефективно да предотвратят всякакви въоръжени набези от своите християнски съседи на север. През 1031 г. Халифатът на Кордоба се разпада. Така мавританската територия се разпарчедисва на близо две дузини малки държави. През това време голяма част от мавританските райони на север са изгубени от изгряващите християнски кралства.

Маври - бит

Културното наследство от вековете владичество на маврите буди възхищение и уважение. През осемте века на господстващо присъствие на една чужда вяра – исляма, над изконни християнски земи се очаква мор и гибел, разрушения и запустение… но не. Мавританската култура процъфтява в Южна Иберия от VIII до XV век. Самите маври се състоят предимно от северноафрикански бербери, както и от араби от Дамаск. В Иберия те също приемат влияния от местните култури и това довежда до уникална комбинация от иберийска, северноафриканска и арабска ислямска култура, раждаща богато мавританско изкуство и култура. Сред най-забележителните примери на мавританското изкуство са съществуващите мавритански сгради в иберийския регион.
Мавританската архитектура с характеристиките си – подкована арка (заимствана от визиготите), украсите им – широки ленти от повдигнати тухлени декорации с многоцветни тухли, декоративни калиграфски надписи, които разкрасяват стените и вратите обикновено на джамиите, флорални мотиви, изобразяващи растения, цветя и различни изгледи от природата… създава неповторимото усещане за красота, изящество и неповторимост.
Голямата джамия на Кордоба (La Mezquita) все още е едно от архитектурните чудеса на света, въпреки по-късните испански (не дотам сполучливи) намеси. Ниският й алеен златен покрив, поддържан от 1000 колони от мрамор, яспис и порфир, осветен от хиляди месингови и сребърни лампи, които горят ароматно масло, впечатлява и днес.

Кордоба

Мавританските владетели живеят в разкошни дворци, докато монарсите на Германия, Франция и Англия обитават неугледни сгради, без прозорци и без комини – само с дупка в покрива за изхода на дим. Такъв мавритански дворец е „Алхамбра“ (буквално „червеният“) в Гранада – един от архитектурните шедьоври на Испания. Алхамбра е седалище на мюсюлмански владетели от XIII век до края на XV век. Той е обект на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Мавританците са допринесли и за урбанизацията на територията, която са обитавали. Базил Дейвидсън, забележителен историк, признава, че по това време (VIII век) няма земи, „по-будещи възхищение от своите съседи или по-удобни за живеене, отколкото богатата африканска цивилизация, която се е оформила в Испания“.
Кордоба, сърцето на мавританската територия в Испания, е най-модерният град в Европа. Улиците са павирани, с тротоари за пешеходците, а през нощта са добре осветени от лампи. (Това е стотици години, преди в Париж да има павирана улица или в Лондон – улична лампа.) Кордоба има 900 обществени бани, защото се казва, че един беден мавър ще мине без хляб, но не и без сапун! (Може би трябва да споменем двореца във Версай от доста по-късно време, който имал 3000 стаи и нито една баня!)
Транспортирането на вода в градините и стаите на мавританските сгради също е уникална особеност на мавританската архитектура. Сложните напоителни канали са изградени от маврите, за да осигурят снабдяване с чиста вода на техните сгради.
Друга особеност на мавританската култура е развитото образование, което е универсално в мавританска Испания и достъпно за всички. По това време в християнска Европа деветдесет и девет процента от населението е неграмотно и дори крале не могат нито да четат, нито да пишат. По онова време Европа има само два университета, маврите – седемнадесет големи университета! Те са разположени в Алмерия, Кордоба, Гранада, Юен, Малага, Севиля и Толедо.

Гранада - Алхамбра

През X и XI век обществените библиотеки в Европа не съществуват, докато мавританска Испания може да се похвали с повече от 70, от които само библиотеката в Кордоба съхранява шестстотин хиляди ръкописа.
В изкуството също маврите оставят трайна следа. Прекрасните мозайки, които придават уникална красота на дворците и джамиите, а най-значимият мавритански музикант, известен като Зиряб (Черната птица) пристига в Испания през 822 г. Маврите въвеждат най-ранните версии на няколко инструмента, като лютнята, китарата и лирата. Маврите, въвеждат нови научни оръдия в Европа, като астролаба, устройство за измерване на положението на звездите и планетите. Научният напредък в астрономията, химията, физиката, математиката, географията и философията процъфтява в мавританска Испания. Маврите донасят хартията в Европа и арабските цифри, които заменят тромавата римска система.

Зиряб /Черната птица/

Благодарение на маврите испанците са видели за първи път портокал, лимон, праскова, кайсия, смокиня, нар, ориз… И до днес те са основни хранителни продукти в Испания.
След осем века мавританците са изтласкани от Иберийския полустров, но и днес се възползваме от богатото им културно наследство, което е в основата на възникването на Ренесанса в Европа.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.