Кои са легендарните жени престъпници,

Мария Тарновская culturespace.bg За какво само жените са се превръщали в легенди! За подвизи, открития, находчивост, за мъдро управление. И за изключителен престъпен ум или за престъпления с изключителна жестокост. Като аферистки, измамници, серийни убийци и крадци, които удивяват умовете на обикновените хора и опитни детективи; за които композират песни и разказват истории, поставят пиеси и пишат книги и, разбира се, правят филми и телевизионни сериали. Вярно че славата на много от тях се оказва мимолетна. Но някои все още се помнят по име – а и заради тяхната красота и чар. ПЪРЛ ХАРТ: ПОСЛЕДНИЯТ ОБИРДЖИЯ НА ДИЛИЖАНС Пърл Тейлър е родена в Канада, в религиозно и богато семейство. Момичето получава най-доброто образование, което е общодостъпно в Канада в края на XIX век. Това включва плащането на пансиона, в който Пърл влиза на шестнадесет. Докато учи в училището, Пърл среща млад мъж на име Харт – адреналинов наркоман, крадец и алкохолик. Те бягат и се женят тайно, а по-късно се преместват в Съединените щати. Бракът не случва, защото Харт се оказва склонен към насилие. Понякога Пърл е на издръжка на съпруга си. Понякога живее сама, работи или като готвачка, или като певица – и, както често се случва, търси временни приятели, които биха могли да ѝ помогнат да плати покрив над главата си, храна и развлечения. За да влоши нещата, през този период тя се пристрастява към алкохола и морфина. В крайна сметка Пърл успява да се раздели със съпруга си и се забърква със златотърсача Джо Бут. Който не може да намери грам злато и те решават… да ограбят дилижанс. Когато отива на работа, Пърл подстригва косата си и се преоблича в мъжки дрехи. Обирът е успешен, но двойката скоро е проследена и хвърлена зад решетките. Ерата на разбойниците на дилижанси е в своя упадък и всеки нов – поради своята рядкост – сега предизвиква голям резонанс. Харт е единствената жена в затвора, така че веднага се озовава в особено положение. Вместо килия ѝ е дадена пристройка и до нея са допуснати журналисти, на които двайсет и девет годишната бандитка с удоволствие дава интервюта. Скоро тя успява да направи дупка с диаметър по-малък от половин метър в стената на разширението и се измъква през нея на свобода. Хващат я, осъждат я на пет години затвор при подобни условия и… я пускат година и половина по-късно. Пърл отива в Канзас и участва под псевдоним в шоуто на Дивия запад. Тя също изнася накратко собствено монологично шоу с история за това как е ограбила дилижанс и как по-късно е била в затвора. В крайна сметка се омъжва сполучливо и отваря собствен магазин. Пърл Харт влиза в американския фолклор като последният обирджия на дилижанс (въпреки че това, разбира се, не е така) и като рядка красавица. Тя става вдъхновение за много герои от Дивия запад в поп културата. МЕРИ ФРИТ: ПЪРВАТА ТЕАТРАЛНА АКТРИСА В АНГЛИЯ Легендарната английска крадла е родена в Лондон в края на XVI век. От ранна детска възраст тя е побойник, грубиян – и още като тийнейджърка е осъдена за кражба, която едва ли е първата в нейната биография. След процеса чичото-свещеник се опитва да поправи Мери. За да направи това, според неговия план, тя трябва да дойде в Америка и да стане прислужница при добри хора там. Мери е привлечена на пристанището с обещанието за някакво спортно състезание със залагания. Като открива, че не е планирано никакво състезание и корабът очевидно се насочва към океана, Мери просто скача от него и плува до брега. Има малко пари в себе си, които смятала да заложи, така че с тях можела да започне нов живот. Мери много бързо се превръща в жива легенда в света на крадците. Находчива, с остър език, в зависимост от настроението си, тя се облича или в женски, или в мъжки дрехи (без да се смята за мъж и без да се опитва да се представи за такъв). Мери се скита из таверните, вади пари от подрязани портфейли и пуши лула. Заради невероятната си сръчност в преджобването на портфейли, тя е наречена Моли Клъцторбичката (Cutpurse). В този псевдоним има игра на думи, която не обещава нищо добро за мъжете. Тя не винаги лично срязва портфейли. Понякога, като се възползва се от красивия си външен вид и добрия си глас, работи в комбина с други джебчии: свири музика и пее в таверни, докато нейните съучастници ограбват непредпазливи зрители. Колкото и да е странно, лондончани обожават Мери Клъцторбичката толкова много, че е поставена пиеса, основана на нейната история приживе. В тази пиеса самата Мери излиза да пее между сцените в мъжки костюм и в същото време се шегува с публиката, демонстрирайки известното си остроумие. Иначе тя е изиграна от млад актьор – все пак тогава на жените е забранено да играят в театъра! Скоро избухва скандал. Носят се слухове, че вместо младежа, в ролята на Мери, преоблечена като мъж, се появява самата Мери! Това се смята за ужасен разврат, да не говорим, че е поредното нарушение на закона. За това престъпление, заради това, че се повтаря нееднократно, Мери е осъдена на публично покаяние (което тя изобразява много драматично и с голямо удоволствие) и – четири пъти да бъде жигосана ръката ѝ. Когато Фрит губи младежкия си чар, тя извежда престъпната си дейност на ново равнище. Мери купува крадени стоки, а също срещу награда търси крадени стоки сред купените и чрез познати на крадци. През XVII век това е доста популярно занимание. Освен това има слухове, че тя печели пари като сводник (търси държанки за богати господа). Фрит живее не без шик – с три прислужници, мастифи и папагали. Къщата ѝ удивлява посетителите с чистотата и елегантността на обзавеждането си. Но Фрит не се задоволява и с това. През 40-те години на XVII век Великобритания е погълната от огъня на гражданска война. Фрит е запален поддръжник на кралската власт и тръгва да граби по големите пътища. Тя избира за жертви изключително привърженици на антимонархиста Кромуел. Накрая я хващат, осъждат я на смърт чрез обесване… и не я обесват. Никой не вдига ръка. Заточват я до края на войната в психиатрична болница – известната „Бедлам“. МАРИЯ ТАРНОВСКАЯ: ФАТАЛНАТА ЖЕНА НА ДЕКАДАНСА Родом от Полтава и дъщеря на ирландски граф, Мария О'Рурк, дори в училище, поражда съмнения сред своите съученици и учители, че пътят на живота ѝ ще бъде морален. Красива, не глупава, тя се държи предизвикателно, подчертава красотата си по всякакъв възможен начин и очевидно е забелязана да флиртува с мъже, тъй като ученичките я наричат „полудевица“ (на техния жаргон – „демивержка“). След като завършва училище, Мария за първи път се оказва в центъра на скандал. Тя убеждава момче от заможната фамилия Тарновски да се венчаят тайно. За семейство О'Рурк сватбата ѝ е мезалианс (от фр. – неравен брак); за семейство Търновски тя е гладна смърт. Буквално всички остават недоволни… освен Мария, която веднага използва средствата на младия съпруг за свои удоволствия. Тя прекарва нощите си в ресторанти, с шампанско и златни спринцовки за инжектиране на вече забранени вещества. И дори ражда дете в офиса на ресторанта, докато си отдъхва от пиенето. Когато тъстът казва, че не може повече да издържа така луксозно сина си (да се чете: жена му), тя прелъстява тъста. И си играе с него, докато не го докарва до самоубийство. Противно на популярните митове, не всяка жена е способна на това – Тарновская има определен дар. Подозират, че тя е естествен хипнотизатор. Съпругът на Мария става собственик на капитала на баща си, но това не донася семейно щастие на Тарновски. Тарновски заминават за чужбина. Там Мария се разболява и един ден чува съпруга си да пита лекаря дали ще умре скоро. В този момент цялата ѝ любов към съпруга ѝ (доколкото я е имало) изчезва. След като се възстановява, тя започва да му слага рога толкова открито, че скоро е отхвърлена от всички прилични домове. Освен това Мария убеждава всеки свой любовник да предизвика съпруга ѝ на дуел. Съпругът обаче никога не бива смъртно ранен и тогава Тарновская измисля нова игра. Тя убеждава един от любовниците си да застрахова живота си в нейна полза. И… да се самоубие. След това тя постоянно насърчава любовниците си или да крадат пари, или да се застраховат. Сред застрахованите е граф Комаровски, който се кани честно да се ожени за нея. Той е богат, но Тарновская няма търпение да изчака статута на вдовица. Тя убеждава следващия си любовник да убие графа, когато той пътува до Венеция по работа. Убиецът е заловен от полицията, но се оказа, че е любител на драмата – и разказа всичко. Мария е арестувана. Случаят Тарновская предизвиква много шум. Мария е отведена в съдебната зала изключително в тъмен воал, а ескортът около нея непрекъснато се променя – така че нито един жандармерист да не стане жертва на нейното магическо заклинание. По пътя към залата и в самата съдебна зала зрителите я засипват с цветя и признания в любов. В крайна сметка тя проседява осем години в затвора. Прекарва края на живота си като съпруга на аржентински милионер. Освен това той се жени за Тарновская съзнателно. Казват, че живеели прекрасно – с шампанско и купони. Превод: Георги ВЕНИН