CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Колосът от Родос

03/11/21 / ИСТОРИЯ
Едно от загубените чудеса на Древния свят





culturespace.bg

На гръцкия поет Антипатър от Сидон, творил през II век пр.Хр., често се приписва съставянето на списъка на Седемте чудеса на древния свят. Тези изключителни паметници и инженерни творения впечатляват хората от древността и стават притегателни центрове за посещения на възхитени почитатели от всички краища на стария свят. Земетресенията, пожарите, войните, кражбите и вандализмът са оставили само пирамидите в Гиза да достигнат нашето съвремие. Затова и интересът към загубените във времето „чудеса“ не стихва и е предмет на много археологически изследвания.

Пристанището на Родос

Едно от седемте чудеса на древния свят е Родоският колос. Масивна статуя на мъжка фигура, построена около 280 г. пр.Хр. на гръцкия остров Родос. Голяма част от паметника остава покрита с мистерия, тъй като е бил унищожен при земетресение през 226 г. пр.Хр. Въпреки това древните сведения твърдят, че Родоският колос е създаден в чест на бога на слънцето Хелиос и в чест на успешната защита на острова от Родосите срещу обсада, водена от македонския военачалник Деметрий Полиоркет през 305 г. пр.Хр. За този конфликт пише гръцкият историк Диодор Сикулус през I век пр.Хр.
Подобно на висящите градини на Семирамида във Вавилон (за които някои казват, че никога не са съществували), точният вид на Колоса, който се е извисявал над пристанището на Родос, е загадка. Масивната статуя е извисявала ръст малко повече от 50 години. Историците имат оскъдна информация за това, как е изглеждала конструкцията, къде е стояла и как е била построена. Този вакуум се заема от много спекулации, предположения и хипотези, но някои улики са помогнали на изследователите да съберат надеждни теории за тази прекрасна структура.
През 408 г. пр.Хр. три града-държави на средиземноморския остров Родос (Линдос, Камейрос и Ялисос) се обединяват, за да построят нова федерална столица и пристанище. Град Родос се разраства благодарение на търговията и изгражда силни търговски и дипломатически отношения с други средиземноморски сили. По времето на построяването на Колоса пристанището на Родос е било важна спирка на търговските пътища, свързващи гръцки градове в Мала Азия – като Милет, с богатството на Египет, управлявано от гръцките Птолемеи. През III век пр.Хр. Родос е имал тесни връзки с Александрия, основана век преди това от Александър Велики. обвързан с египетския бог Ра, Хелиос също е бил важно божество там.

В знак на благодарност, че устояват на обсадата, жителите на Родос решават да построят необикновена статуя в чест на Хелиос. В гръцката митология Хелиос е един от титаните, боговете, управлявали Гърция преди олимпийците. Властелин на слънцето, Хелиос карал колесницата си по небето всеки ден. Остров Родос е бил свещен за него, а той е негово божество-покровител.
За да построи масивната статуя, Родос се нуждаел от бронз, и то в големи количества. Трактат, озаглавен „За седемте чудеса на света“, писан през II век пр.Хр. от Филон Византийски, известен също като Филон Механик, гръцки инженер, физик и автор по механика, обяснява, че за статуята са необходими от 12 до 13 тона бронз, „операция, която включва бронзовата индустрия в целия свят“. Източници казват, че част от бронза е извлечена от изоставения Хелеполис (подвижната обсадна кула), а останалата част е закупена с пари, събрани от продажбата на оръжията и доспехите, оставени от Деметрий, сина на Антигон.
Проектиран от гръцкия скулптор Харес от Линдос, ученик на Лизип, Родоският колос е бил висок около 33 м на върха на 15-метрова платформа. За сравнение, Великата пирамида в Гиза, единственото чудо на древния свят, което все още оцелява, е с височина близо 147 м, а друго древно световно чудо, Статуята на Зевс в Олимпия, създадена през в средата на пети век пр.Хр. е била висока около 12 м.
Работейки от 294 до 282 г. пр.Хр., Харес издига Колоса за 12 години. Остават много въпроси, какви точно методи е използвал, за да го изгради. Трактатът на Филон предполага той да е отливан по специален начин, различен от отливката на повечето статуи: той е построен на място, парче по парче. Работата започва отдолу, като първо са изградени краката. Филон пише: „Художникът натрупва огромна могила земя около всяка секция веднага щом е завършена, като по този начин погребва готовата работа под натрупаната земя и извършва отливането на следващата част на равнището“. Тогава статуята се издига като сграда, тъй като всяка нова секция е прикрепена към тази под нея. Филон обаче пише повече от 100 години след построяването на Колоса. Съвременните историци на изкуството не знаят на какви източници е разчитал, за да събере информацията си, и мнозина оспорват методологията, описана в неговия текст.


Основният древен източник за измеренията на Колоса е работата на Плиний Стари от I век сл.Хр. „Естествена история“. Плиний пише около 200 години след построяването на Колоса: „Тази [голяма статуя], която е най-много достойна за нашето възхищение, е колосалната статуя на Слънцето, която преди е стояла на Родос и е дело на Харес Линдиец“.
Статуята е толкова голяма, че по думите на Плиний „Малко мъже могат да стиснат палеца в ръцете си, а пръстите му са по-големи от повечето статуи“. Страбон, близък съвременник на Плиний, също пише за структурата в своята география. Въпреки че се учудват на неговия размер, нито един от източниците не описва как е изглеждал и къде точно е стоял в пристанищния град – пропуски, които разочароват и обезсърчават историците.
Колосът, дръзкото „второ слънце“ на Харес, няма късмета да просъществува векове: заедно с части от града, той е разрушен от земетресение.
Въпреки че Птолемей III Евергет от Египет предлага средства и труд за възстановяването му, Страбон ни казва, че родосците не са се осмелили да направят това, тъй като оракул ги е посъветвал да не го правят, така че парчетата са оставени там, където са паднали. Интересът на Птолемей към Колоса разкрива тесните връзки между Родос и Египет и страхопочитанието, на което се е радвала фигурата на Хелиос в региона. Птолемей III дори се представял като Хелиос върху монета, с корона, обозначаваща слънчеви лъчи.
Колосът е оставил дълбок отпечатък върху времето. Неговият облик – с факла и корона от слънчеви лъчи, е важен фактор при проектирането на Статуята на свободата, която се издига в пристанището на Ню Йорк на остров Либърти.

Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.