КОНСТАНТИН ДЖАМБАЗОВ НА 55 Незнайният воин на рока,

Георги ВЕНИН Интро Заглавието не е паметник, гроб или могила на погубен талант. (Не. Талантът е по-жив от всякога.) То е яростен противовес на Ботйовото „Кой не знай Чавдар войвода, кой не е слушал за него?“; то е гневният контравъпрос „Кой знай (за) Константин Джамбазов, кой е слушал (за) него?“. Този изключителен варненски рок музикант вече близо 40 години твори прихлупен под сянката на провинциалната обреченост (единствените варненски групи, които заработиха национално признание – „Джанго зе“ и „P.I.F“, го сториха от столицата). Тик-ток CV „Тик-ток“ – понеже трябва да го прочетете за две минути, а само изреждането на въплътените творчески идеи и участия на Косьо запълва три стандартни страници! Роден на 8 февруари 1971 г. във Варна. Свирил, композирал и аранжирал в рок групите „Хадес“ (1986 – 1988, 2010 – 2018); „Одесос“ (1988 – 1989); „Тотал“ (1990 – 1993); „Jekyll Hyde“ (1994 – 1998); „Аметист“ (2001 – 2003); „Фобос“ (2007 – 2013). От 1994 г. работи и като студиен музикант с Нелко Коларов – пианист, композитор и диригент („Импулс“, Робин Гиб, „Brazen Abbot“) и участва като китарист в трите му авторски албума – „Ден на гнева“, „Среднощен концерт“, „Омагьосани картини“. За кратко работи с Митко Щерев, Орлин Горанов, Николо Коцев. Певец и китарист в грандиозния концерт на Николо Коцев на 17 септември 2012 г. в зала „България“ със симфоничен оркестър, дирижиран от Емил Табаков. Огнената му китара е подгрявала концерти на групите „Uriah Heep“ и „Nazareth“, както и на първия певец на „Iron Maiden“ Пол ди’Ано (RIP). От средата на 2012 до края на 2013 г., като китарист на група „Фобос“, участва в поредица концерти на Джоу Лин Търнър у нас. От 2016 г. работи в Скандинавия с група „The Real Deal“. Авторът и Героят Има дългогодишни творчески отношения с автора на този очерк, с Иван Чешмеджиев и Венцислав Куцаров от „Тутурутка“, с певците Николай Райков (бивш вокалист на „Диана експрес“) и Деян „Икебаната“ Неделчев. Работи и с певеца Георги Шопов – победител в „Гласът на България 2020“. Има съвместни участия с актьора Христо Мутафчиев през 2016-а. През май 2018 г. Константин Джамбазов е удостоен с престижната Награда „Варна“. Автор е на 17 издадени солови албума в огромно жанрово разнообразие (защото може всичко!): вокален и инструментален прогресив рок; кавъри на известни нашенски рок групи от 70-те и 80-те; инструментален рок (shred guitar); акустичен албум в стила на Астор Пиацола, Ричард Галиано, Ал ди Меола; китарен рок фюжън; мат метъл, мелъди дет метъл; арт рок; християнски метъл; етно рок; спийд траш метъл; хард рок. Наскоро издаде албум с авторски композиции в стила на световноизвестни групи и музиканти: „Kansas“, „Queen“, „Foreigner“, Chesney Hawkes, Yngwie Malmsteen, „Stryper“, Brian May, TNT, Michael W. Smith, „Symphony X“, „Petra“, „Europe“, „Triumph“, „Styx“. През 2016 г. излезе и соловият албум на Павлин Нейчев (вокалистът на „Хадес“) с песни на Косьо Джамбазов. Този компактдиск и „Talking To Myself“ са издадени от японския лейбъл „Orphictone“. Участва и/или е съавтор в още 11 реализирани албума, някои – издадени в Япония, Германия и САЩ (в албума „Behind the Veil of Oblivion“, където Джамбазов свири бас, вокалист е Карл Сентънс от „Nazareth“). В полетата на нотния лист Ето го наложителното допълнение-обобщение: Константин Джамбазов не е завършил музикално училище, той е самоук природен талант, което не му пречи да втъкава в своите композиции Моцарт и Бах, Стравински и Шьонберг. Неговата виртуозност е ранозрейна: тя бе „ушевадна“ още когато той нямаше навършени 17. Косьо е мултиинструменталист: освен соло китарата той е виртуоз и на баса и клавишните (остава да овладее и барабаните…). Над петолинието: той е и чудесен певец с впечатляващ диапазон; пробва се и като песенен текстописец: all inclusive! Дори непълната му биография по-горе издава: той е работохолик – но не за пари или за производство на „хитов“ кич. Извън общинската Награда „Варна“, той не е галеник на музикалните журита и комисии; но е заслужено горд носител на други награди – признанието и възхищението на хора като Захари Карабашлиев – някогашен член на група „Тотал“; на Неди Крос – български рок певец, заселен в Германия; на Иван Мишев и Александър Петрунов от групите „Златни струни“ и „Тангра“ – и дори на феноменалния американски вокалист и китарист Майкъл Суийт, който поустна негов кавър на „Stryper“ в сайта на групата. Кода В края на тази партитура се провижда скъсана струна и трябва да я затегнем обратно – да обосновем подзаглавието, онова клише за къщата на музиканта… През последните няколко години китарата на Константин Джамбазов оглася луксозни кораби, които лъкатушат между фиордите на Норвегия и Швеция като временно наемен рок викинг. Това наприда два извода: първо, за съжаление, доказва колко трудно е и на най-даровитите български рок музиканти да вадят хляба си от българска фурна. Но, докато дрейфа между скандинавските ледници, имам възможността да ви кажа за него нещо, което той от скромност би премълчал. Константин Джамбазов е помоему най-виртуозният китарист в България. На въпроса защо пуска на японския пазар вече пети негов диск, неговият продуцент-издател Коджи Фукита отговаря така: „Защото ако Косьо се бе родил в САЩ, сега щеше да свири на една сцена с гиганти като Малмстийн, Сатриани, Вай или Петручи“. Но още по-знаменателно е, че той е насъщен приятел на музиката и музикантите: извън своите собствени албуми никога не е отказвал да помага на колеги от гилдията, при това – безкористно и всеотдайно. А подзаглавието…? Два примера: 1) Константин Джамбазов бе победител в конкурса за композиране на музиката за химн на Европейската младежка столица – Варна 2017, проведен от общинската дирекция „Образование и младежки дейности“. По неясни причини, той не получи обявеното в регламента на конкурса възнаграждение от 1000 лв. 2) Musicautor отказа финансиране на прекрасен негов проект за албум с „християнски рок“; доводът беше, че жанрът е неясно формулиран (явно, в агенцията никой не бе чувал за този стил, който съществува от десетилетия…!). Отекване Живеем във време, когато се сбъдва библейското пророчество „Последните ще станат първи“. Сбъдва се буквално, неметафорично: доста бездарности са на авансцената. А Първите? Те май са изтикани в тъмния ъгъл, докато прожекторите най-често обливат в луминатна слава популярната посредственост. Нейсе. Честит рожден ден, приятелю! Сборът от цифрите на годишнината ти е 10, така че – бий право в десетката! Long live Rock’n’Roll!