Траян ДИМИТРОВ, историк
Със създаването на „Кораловаг“ се осъществява важен преход от манифактурния към машинния начин на работа в кораборемонта и корабостроенето. Ръководството на дружеството се стреми да разшири дейността му, като освен седалището във Варна предвижда възможност за откриване на клонове както в други български градове, така и в чужбина. Именно за да може да извършва многостранна дейност и да изпълнява широк кръг от цели, в устава на „Кораловаг“ е записано:
„Основаване, придобиване и стопанисване на строителни работилници за кораби, локомотиви, машини и вагони, за извършване на нови строежи, както и за поправяне на морски и речни кораби и плавателни средства от всякакъв вид; за нови строежи и поправяне на локомотиви, машини и вагони; за предприемане и изработка на всякакъв вид метални и други артикули и индустриално стопанисване на всички отнасящи се до целите на дружеството или намиращи се във връзка с тях странични или спомагателни промишлености.“
Не се изключва и търговията с изброените по-горе изделия както за сметка на дружеството, така и чрез трети лица.
Акционерното дружество започва дейността си със 150 работници, като ръководният състав е съставен предимно от германци и няколко чехи. Преобладаването на германски капитали и специалисти предопределя по-нататъшното развитие на дружеството.
Като най-голямо предприятие в началния етап на кораборемонта, а впоследствие и на корабостроенето, „Кораловаг“ успешно конкурира Варненската пристанищна работилница, производствената кооперация „Съгласие“ и други по-малки предприятия, занимаващи се с производството на метални изделия. В началото „Кораловаг“ не разполага с необходимите квалифицирани кадри и техника за строителство на кораби, локомотиви и вагони, поради което се ориентира към ремонта и поддръжката на съществуващия корабен парк и активите на БДЖ. Дружеството участва и в изработката на мостови и други строителни конструкции за държавата, както и на готови изделия за пазара – паркет, улични водопроводи, канализационни елементи и други.
„Кораловаг“ има важен иновационен принос. Освен вече съществуващите производствени отдели – мостови, вагонен, дърводелен и стругаро-шлосерски – в дружеството са открити и два нови заваръчни отдела: оксиженен и електроженен.
С разрастването на дейността на „Кораловаг“ нараства и броят на работниците, който достига между 400 и 500 души. Акционерното дружество се стреми да наложи монопол на пазара и да поеме всички държавни поръчки. В тази връзка е сключен договор между държавата и дружеството, който гарантира постоянна заетост и работа на пълен капацитет. За ремонт са доставени множество стари локомотиви и вагони. В договора обаче не е определена цена за ремонта. Дали това е случайно или е средство за натиск върху държавата остава неясно. Именно поради този пропуск и високата цена ремонтът не е осъществен.
На площ от 50 декара са изградени съоръжения и сгради на обща стойност 13,5 милиона лева. Закупеният през 1927 г. плаващ док с водоизместимост 1200 тона струва около 15 милиона лева. До Втората световна война той остава единственото подобно основно доково съоръжение в България.
С изграждането на хелинг за строеж на кораби до 1000 тона, малък пристан за достроечни работи и предвидения втори хелинг за по-големи кораби се оформят основните корабостроителни мощности на едно модерно за времето си предприятие. Потенциалът на корабостроителницата привлича вниманието на военноморските среди още през 1928 г., когато инженер-корабостроителят лейтенант Протасий Пампулов разглежда възможностите на „Кораловаг“ за строителство на нови плавателни съдове по време на война.
В доклада си „Организиране и действие (сега и в близко бъдеще) на корабостроителницата във Варненското езеро и ползването ѝ за нуждите на флота във военно време“ той анализира техническите възможности на дружеството да задоволи нуждите на военния флот. Подобна позиция заема и капитан II ранг Георги Славянов, който в поверителната беседа „Характеристика за състоянието на морското дело (военен и граждански флот) у нашите съседи и у нас (към 1 януари 1928 г.)“ подчертава, че докът ще може да обслужва кораби до 5000 тона водоизместимост, а корабостроителницата ще строи кораби до 1000 тона.
Реализацията на тези идеи се осъществява едва през годините на Втората световна война, но продукцията е предназначена предимно за германския военен флот. През 1931 г. в „Кораловаг“ е построен 10-тонен плаващ кран – единственият по това време плавателен съд в България с железен корпус, изграден чрез заваръчна конструкция. През 1932–1933 г. в Корабостроителния отдел са построени шест железни шалана с товароподемност по 200 тона.
Поради редица субективни причини през 1934 г. Корабостроителният отдел е закрит и корабостроителната дейност е прекратена до 1939 г. Въпреки това материално-техническата база остава най-добре развита сред българските корабостроителници до началото на Втората световна война, а „Кораловаг“ се утвърждава като едно от най-големите машиностроителни и металообработващи предприятия в България.
Флотските арсенали и пристанищните работилници във Варна и Русе представляват държавния сектор. Заедно с „Кораловаг“ АД, Корабостроителната, корабоплавателна и риболовна кооперация „Нептун“ – Варна, както и няколко по-малки кооперации и частни работилници, те оформят облика на българското корабостроене и кораборемонт в условията на липса на собствено корабно машиностроене.
До началото на Втората световна война военното корабостроене в България, въпреки ограничените технически възможности, като цяло изпреварва гражданското и доминира през военните години. Основна предпоставка за това е включването на българските корабостроителници в изпълнението на германски военноморски корабостроителни програми.
Акционерното дружество „Кораловаг“ – Варна представлява характерен пример за междувоенно българско предприятие, функциониращо на пресечната точка между морския и железопътния транспорт. Неговото развитие отразява основните тенденции в българската икономика през периода 1927–1939 г. – от относителната стабилизация в края на 20-те години, през кризисните сътресения в началото на 30-те години, до последвалата частична стабилизация.
Наличните косвени сведения позволяват да се заключи, че „Кораловаг“ е изпълнявало важни функции в обслужването на транспортната система и търговския обмен, като по този начин заема значимо място в стопанската история на Варна и България през междувоенния период.
Снимки: РБ "Пенчо Славейков" - Варна
|
