CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Коя е Александра Хвостова?

10/25/22 / МИСТИКА
И как бе забравен интелектуалният мистичен гуру на XIX век





Павел I - Император на Русия

Отговорът дава Лили Мазикина – писател-изследовател:

Тя има всички шансове да се превърне в култов писател – ако не е волята на единствения човек, който е можел да пречупи всяка съдба в царска Русия: царят. Малцина помнят името ѝ днес.
Когато Александра Хвостова е изгонена от Санкт Петербург, мнозина скърбят. Популярен писател, очарователен социалист, добросърдечен човек… А също – един от най-големите „гурута“ на своето време, любовница на обширен мистичен кръг, в който присъстват видни и прочути хора.
Всъщност тази последна роля я съсипва.


          Александра Хвостова

"ПЪРВИЯТ МУЗИКАНТ И ПЕВЕЦ В СТОЛИЦАТА“
Изненадващо, но нито един от първите писатели на руски не е бил руснак. Румънските боляри, литовското дворянство, внукът на португалския граф (или по-скоро португалският евреин, който получава титлата при Петър) – графът и синът му обаче са женени за рускини. Всъщност моминското име на Хвостова - Хераскова – е русификация на румънското фамилно име на нейния дядо Матей Хереску. Сега и двете версии на фамилното име ще кажат малко, а някога първите асоциации са били с популярния поет Херасков и главата на влашката кавалерия, който се бие на страната на Петър Велики, героя от руско-турската война.
В края на XVIII век, когато се ражда Александра, мнозина вярват, че едно момиче трябва да има добро образование; тази мода почти ще изчезне при Павел I. Малката Саша е обучавана сериозно и знанията ѝ са много по-широки от на обикновено благородно момиче: тя изучава не само чужди езици и литература, но и руски, което се смята за незадължително. Но възможно ли е племенницата на руски поет да не разбира нищо от руска поезия?
Напредналото възпитание и образование дават по-голям ефект, отколкото може да се очаква.
Филип Вигел, член на кръга „Арзамас“, пише за младата Хвостова: „Тя знаеше как да се разграничи от благородната тълпа и да стане по-висока от нея. Тя пишеше на френски по-лошо само от Севин (известна френска писателка от онова време – бел. прев.), имаше очарователен глас и по едно време беше първият музикант и певец в столицата. Тя не изглеждаше добре (с попреминала младост, кръглият ѝ нос вече започваше да посинява), но, както някой каза за Делил, тя никога не е имала време да бъде лоша: преди това всички черти на лицето ѝ бяха винаги подвижни и изразителни от живостта на чувствата. И придворните, и дипломатите, и писателите, и руснаците, и чужденците – всички бяха в краката ѝ.
Уви, на Александра беше позволено да блесне в света само за да си намери съпруг до двайсетгодишна възраст. Уви, заради това кой се оказа този съпруг. Дмитрий Хвостов беше груб, глупав и злобен човек. Александра, която винаги търсеше доброто в хората, се стараеше да го обича и да бъде най-привързаната съпруга“.
Но като че ли колкото повече се старае младата жена, толкова по-отвратителна е за собствената си половинка.
„Той беше първият, който показа презрение към нея, открито и подло започна да й изневерява, потърси наемна любов в низшите класи и беше възхитен, когато забеляза, че тя се е отдалечила от него в сърцето си…
… Съпругът на Хвостова първо похарчи зестрата ѝ, след това пропиля второто или третото наследство. Самият той често нямаше пари, но живееше с жена си под един покрив, никога не се грижеше за нея и беше готов да ѝ откаже и най-малката помощ“, така Вигел описва семейния живот на Александра.

           Дмитрий Хвостов

ЛИТЕРАТУРЕН РЕКОРД ОТ ПЪРВИЯ РАЗКАЗ
Първата публикация на Хвостова на руски е повече от скромна – превод на чужда книга, дело на средновековния монах Хю де Балма. Още този превод показва отличното ѝ владеене на едва създадения и все още създаващ се руски книжовен език. Вярно е, че мнозина са озадачени – защо и кой може да се нуждае от това? В крайна сметка оригиналът е на френски – езикът, на който цялото висше общество говори, пише и чете.
Такива преводи в онези времена обаче са идеологически действия – те се извършват за развитието на литературния руски език, за да се покаже, че той съществува и може и трябва да съществува.
На двадесет и осем години Хвостова решава да напише собствена история – разказът „Камина“; като литературен стил той го сравняват с Карамзин. Разбира се, написан е на руски – и това е в онези години, когато дори написани на руски, есетата са публикувани в Русия… на френски. Популярността на „Камината“ е мигновена! Отначало се преписват един от друг на ръка: след това от разстояние – рекорден тираж за края на XVIII век от 2400 екземпляра.
Според спомените на съвременници, работата на Хвостова е била във всеки будоар, във всяка академична служба на новата и старата столица. Веднага след публикуването е преведена на френски, немски и английски. Свидетел на този успех, Хвостова пише следваща история – „Брук“. И отново голям успех! В петербургските всекидневници г-жа Хвостова е един от най-желаните гости, те веднага я разпознават, искат да я погледнат, искат да говорят с нея. През 1817 г. тя ще бъде включена във френския биографичен указател на съвременни знаменитости!

Александър I -Император на Русия

ПАВЕЛ: РИЦАР И ТИРАНИН. АЛЕКСАНДЪР: МРАЗЕЩ МАСОНИТЕ
Внукът на Екатерина, Павел I, изобщо не прилича на прабаба си по характер. Той изисква от благородниците да коленичат пред него, за да се чуе почукване на пода, и издава закони, които регулират най-странни неща: например в колко часа всеки руснак трябва да вечеря. При Павел има много повече наказвани, отколкото помилвани.
Свекърът на Александра, мъж малко над средна възраст, с характер, трябва да кажа, много по-добър от този на сина си, ще бъде хвърлен в затвора по нищожно обвинение. Синът ще започне да се държи по-тихо от водата, по-ниско от тревата. Александра… ще издири Павел на разходка и с ридания ще се хвърли на колене пред него. Дали е интуиция или тънък трик, но все пак императорът е известен с това, че обича да бъде рицар с жените.
Вгледан в разплаканото лице на Хвостова, той, разбира се, нарежда старецът да бъде освободен. Подобни жестове са лесни за него, когато изглеждат красиви.
Чудно ли е, че тъстът в завещанието си ще нареди на сина си в никакъв случай да не забравя да дава прилична месечна издръжка на жена си. Чудно ли е, че синът ще забравя редовно и ще представя всяко плащане като огромна лична благословия…
При младия цар Александър, който много бързо наследява баща си на трона, страстта към масонството и мистиката процъфтява в Санкт Петербург. Хвостова също се увлича. Нейният салон е един от най-желаните, най-строгият в подбора на гости (сред които, между другото, най-активен е Суворов) и освен това все пак най-големият в столицата. По това време тя се прехвърля от художествената литература към журналистиката и отново завоюва пламенната любов на читателите и широк успех. Поне първото от трите писания от мистичния период, със заглавие „Писма от една християнка, жадуваща за планинската си родина, до двама приятели, съпруг и съпруга“.
Разцветът на масонството безпокои Александър все повече: в края на краищата други масони, а не царят, имат по-голяма власт за тях.
През 1822 г. мистичните кръгове от всякакъв вид са забранени със специален указ. Дори такива, в които, както при Хвостова, думата „зидар” се използва от време на време, ако се стигне до разговор. Като твърде влиятелна и потенциално опасна с авторитета си личност сред мистиците на Санкт Петербург, Хвостова е изгонена от столицата и се опитват бързо да забравят нейните писания.
Така Александра се озовава в покрайнините на империята, в Киев. Който обаче винаги се е стремял да бъде алтернативен прозорец към Европа: при гласуването в края на ХІХ век за приемането на жени в университетите Киев отговаря положително, а Москва и Санкт Петербург са категорично против.
Там, в Киев, известната писателка е посрещната много топло. Тя е избрана за председател на Киевското дружество за подпомагане на бедните и ѝ предлагат мястото на ръководител на женското училище на графиня Левашева. Последните тридесет години от живота на Хвостова преминават спокойно и много тихо: сега тя се страхува да привлича вниманието към себе си. Ако напусне Киев за някаква дреболия, ще да остане без препитание.
Превод: Георги ВЕНИН
 







Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.