Коя Троя е открил всъщност Шлиман?

04/27/20 / ИСТОРИЯ
Съкровището на Приам – сбъдната мечта, заблуда или една от най-големите измами в археологията





culturespace.bg

Според широко известната легенда, откривателят на истинския град Троя от „Илиадата“ на Омир е Хайнрих Шлиман (6 януари 1822 г., Нойбуков, Мекленбург-Шверин – 26 декември 1890 г., Неапол, Италия), авантюрист, говорещ 15 езика, пътешественик и талантлив археолог-любител. В спомените и книгите си Шлиман твърди, че когато бил на осем години, баща му го взел на коляно и му разказал историята на „Илиада“, забранената любов между Елена, съпругата на царя на Спарта, и Парис, син на Приам от Троя, и как тази любов и отвличането на омъжена жена довежда до война, която унищожава цивилизацията от късната бронзова епоха. И Шлиман тръгва към бъдещето си с една мечта. Но животът на Хайнрих Шлиман се оказва толкова легендарен, колкото и градът, за който той твърди, че е открил.

Франк Калвърт

Официалните разкопки на Хайнрих Шлиман в Троя започват през октомври 1871 г. Той е само на 49 години. Зад него е бурният му живот, наситен с пътувания, приключения, женитба, развод, дори учение (една година в Сорбоната: разбира се – гръцка история) и много, много бизнес – търговия с индиго, багрила, кафе, сяра, селитра, калай, олово, желязо, барут… И каквото пипне, става на пари. Освен предприемчивостта му, помага му и знанието на езици, които учи по своя специална система – за шест седмици. Дори взима докторат… (Шлиман се обръща към Университета в Росток с молба да му бъде присъдена докторска степен по философия, като се позовава на двете си публикувани книги; това става факт на 27 април 1869 г. и според Филип Ванденберг, германски изкуствовед, изследовател, журналист и писател на произведения в жанровете исторически роман, исторически криминален трилър и документалистика на археологически теми, въпреки липсата на доказателства, Шлиман е получил титлата благодарение на връзки и пари. Все пак Шлиман е „първият търговец на индиго, който без да бъде учен, е получил докторска степен в този университет с автобиография, написана на класически гръцки“. Но каквото и да прави, където и да пътува, Шлиман преследва своята мечта. Да открие Троя от Омировата „Илиада“…
И той наистина стига до разкопки на място, което се оказва историческата Троя; но Шлиман получава информацията за мястото от експерт – англичанина Франк Калвърт, който дори е закупил парцел на Хисарлъка (хълмът, където се предполага, че се намира Омировата Троя), и започва разкопки през 1865 г.

Археологически разкопки на хълм Хисарлъка

Обемните бележки на Шлиман са пълни с грандиозни лъжи и манипулации за всичко, което се е случило в живота му, отчасти – за да накара обществеността да мисли, че е наистина забележителен човек.
А той наистина е забележителен човек – с богата ерудиция (особено за гръцката история и култура), със знаенето на 15 езика, с уважението си към науката и учените… Но по някаква причина, може би поради липсата на системно образование, има комплекс, който го кара да преувеличава ролята и значението си за света.
И Шлиман тръгва след мечтата си, която го е обсебила, да търси археологическото доказателство за съществуването на Троя от „Илиадата“ на Омир.
Реалността, според биографията на Дейвид Трейл от 1995 г. „Шлиман от Троя: Съкровище и измама“ и подкрепена от „Намиране на стените на Троя: Франк Калвърт и Хайнрих Шлиман в Хисарлък” на Сюзън Хък Алън (University of California Press, Бъркли, 1999 г.), е, че по-голямата част от това е романтичен балон, надут от Шлиман в името на собствения му образ, егото му и публичността на особата му.
През 1871 г. Шлиман се заема с работата си в голямата могила Хисарлъка. Той вярва, че Омировата Троя трябва да е в най-ниския пласт на могилата и унищожава безкритично с взривове горните слоеве. През 1873 г. той открива укрепленията и останките на град с голяма древност и съкровище от златни бижута (както и съдове от бронз, злато и сребро), които контрабандира от Турция. Шлиман вярва, че градът, който е намерил, е Омировата Троя. Обаче се оказва, че е град от ера, която е предшествала времето на Троя на Омир. Троя VI (шестият слой), а не Троя I (най-ниският слой), по-късно е идентифициран като Омирова Троя (1500 – 1000 г. пр.н.е.). Независимо от това, съкровището, което открива, той кръщава „съкровището на Приам“. Откритията и теориите му, публикувани за първи път в „Trojanische Alterthümer“ (1874), са приети скептично от много учени, но други – включително премиерът на Англия Уилям Евърт Гладстон, самият той класически учен, и широката публика, приемат идентификацията на Шлиман, която не почива на никакви научни факти. Хората обичат сензациите.
Целенасоченият му интерес към местата и събитията от „Илиада“ създава широко разпространеното вярване във физическата им реалност – и по този начин кара много хора да търсят потвърждение на древните писания в света. Може да се смята, че Шлиман е един от първите успешни публично известни археолози.
Колкото до познанията му, те са събирани по време на неговите пътешествия по света (той пътува до Холандия, Русия, Англия, Франция, Мексико, Америка, Гърция, Египет, Италия, Индия, Сингапур, Хонконг, Китай, Япония още преди да навърши 45 години), оглежда древни паметници, спира се в университети, посещава лекции по сравнителна литература, учи чужди езици, пише хиляди страници дневници и пътеписи и създава свои приятели и врагове по целия свят.
Факт е, че Шлиман не се е занимавал с археология или сериозни проучвания за Троя до 1868 г. Няма съмнение, че и преди това той се е интересувал от археологията, особено от историята на Троянската война, но това винаги е било присъдружно на интереса му към езиците и литературата.


Хайнрих Шлиман

По времето, когато интересът на Шлиман е привлечен от археологията и „Илиадата“, има три предположения за местонахождението на Троя на Омир. Популярният избор на деня е Бунарбаши (изписван също Пинарбаси) и съпътстващият акропол на Бали-Даг; Хисарлък бил предпочитан от древните писатели и от шепа учени; и Александрия Троа, определена като по-нова, за да мине за Омировата Троя, е третата възможност.
Шлиман разкопава Бунарбаши през лятото на 1868 г. и посещава други обекти в Турция, включително Хисарлък, но очевидно не го разпознава като потенциално местоположение на Троя, докато в края на лятото не попада на археолога Франк Калвърт (1828 – 1908). Калвърт, член на британския дипломатически корпус в Турция и археолог на непълно работно време, е сред малцината учени, които са убедени, че Хисарлък е мястото на Омировата Троя, но има трудности да убеди Британския музей да подкрепи разкопките му – просто няма необходимите средства.
През 1865 г. Калвърт разкопава частично Хисарлък и намира достатъчно доказателства, за да се убеди, че това е правилният обект. През август 1868 г. той поканва Шлиман на вечеря и да види колекцията му. На тази вечеря разбира, че Шлиман има пари и дързост, за да получи допълнително финансиране и разрешения да копае в Хисарлък, което британецът не може. Калвърт споделя с Шлиман всичко, което е намерил досега, и започва партньорство, за което скоро ще съжалява.
Шлиман се завръща в Париж през есента на 1868 г. и прекарва шест месеца, като става експерт по Троя и Микена, пише книга за последните си пътувания и много писма до Калвърт, питайки го къде смята, че може да е най-доброто място за копаене и каква техника може да му е необходима, за да копае в Хисарлък. През 1870 г. Шлиман започва разкопки в Хисарлък, с разрешението, което Франк Калвърт е получил за него, и с членове на екипа на Калвърт. Но никога, в нито едно от писанията на Шлиман, той не е признавал, че Калвърт е правил нещо повече от това да се съгласява с теориите на Шлиман за местонахождението на Троя на Омир.
Версията на Шлиман, че той сам е идентифицирал местонахождението на Троя, остава непокътната десетилетия след смъртта му през 1890 г. По ирония на съдбата честването на 150-ия рожден ден на Шлиман през 1972 г. съвпада с критично изследване на неговия живот и открития. Има и други сигнали за несъответствия в обемните му дневници – например от романиста Емил Лудвиг, който внимателно изследва Шлиман в „Историята на златотърсача“ (1948 г.), – но те са отхвърлени от семейството на Шлиман и от научната общност. Обаче когато на срещите от 1972 г. американският класицист Уилям М. Калдър III обявява, че е открил несъответствия и в автобиографията му, други започват да ровят малко по-надълбоко.
Един от защитниците на Шлиман е Стефани А. Х. Кенъл, която през периода 2000 – 2003 г. е архивист за докладите на Шлиман в American School of Classical Studies в Атина. Кенъл твърди, че Шлиман не е бил просто лъжец и измамник, а по-скоро „изключително талантлив, но човек с недостатъци“. Класицистът Доналд Ф. Ийстън, също негов поддръжник, описва писанията му като „характерна смесица от една трета дисимулация, една трета арогантна реторика и една трета наглост“, а Шлиман като „човек с недостатъци, понякога объркан, понякога грешен, нечестен… който въпреки грешките си… [остави] трайно наследство от информация и ентусиазъм“.
Едно е кристално ясно в дебата за качествата на Шлиман: усилията и научността на Франк Калвърт, който всъщност е знаел, че Хисарлък е Троя, неговите научни разследвания, които той провежда там пет години преди Шлиман и моментът, в който, може би глупаво, се обръща към Шлиман при разкопките си – тези обстоятелства доказват, че на Калвърт Шлиман дължи заслугата за първото сериозно откритие на Троя.
Източник: thoughtco.com
Превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
 





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.