Ирена ДИМИТРОВА
Следващата дискусия от серията „Срещи в Юка“ ще бъде посветена на днешната художествена критика. Използвайки термина на Оруел, бих определила този език като „критичен новоговор“. Като художник и изкуствовед, следя случващото се не само в изложбените зали, но и в публикациите за визуални изкуства, и стигам до извода, че качествената критика буквално се изпарява пред очите ни. На нейно място идват статии, изобилстващи от странни словосъчетания, неуместно използвани термини и чуждици. Целта на художествената критика е да привлече читателя на своя страна, т.е. да го доближи до изкуството. Ефектът на голяма част от публикуваните днес текстове обаче е обратен. Читателят спира до втория абзац изтощен от авторовото словоблудие. Ще дам за пример някои цитати от „Портал за култура, изкуство и общество“ – може би най-известното в артсредиумте издание:
„Вселената е батерия – астрофизично предположение, настанило се на Дондуков, проникнало в стълбището на жилищна сграда, пролазило в подземните основи и създало художествен отбой от ежедневието на булеварда.“
„Ако успехът увенчае артистичното им дело, то ще активира преживявания, които сумарно ще генерират у зрителя реконсолидация на паметта.“
„Художничката разкрива тази зависимост, като въвежда коварен текстов промпт.“
За съжаление, портал „Култура“ не е единственото издание, което дава възможност на „критичния новоговор“ да се разгърне. Подобни словоизлияния могат да се чуят в многр телевизионни и радио предавания, посветени на култура.
Ако се интересувате от начина, по който говорим и пишем за изкуство днес, заповядайте на 13 май, вторник, от 18 часа в галерия „Юка“!
П.П. Повече по темата можете да намерите в рубриката на Георги Венин „Езикови неволи“ в сайта culturespace.bg.
|
