Повечето правоверни християни, когато видят икона на св. Христофор, пламват от възмущение, понеже предполагат, че това е фалшификат, който е изографисан, за да оскверни вярата им.
Но не е така – Христофор действително много столетия е изобразяван с глава на куче и едва през XVIII век православните църкви се отказват от тази традиция.
Днес вече е прието св. Христофор да се изобразява като благообразен старец с рунтава брада, който държи в ръцете си или на плещите си младенеца Христос. Но не винаги е било така. Първото изображение на светеца е открито върху амфори от V – VII век сл.Хр на територията на днешна Северна Македония, а това е приблизително времето, когато започва неговото почитане от християните.
През 1722 г. някои синоди забраняват изобразяването на светията „с куча глава“, тъй като това, по мнението на върховния православен клир, е „противно на естеството и на самата истина“. След това кинокефалния Христофор започват повсеместно да прерисуват по иконостасите или просто да го изтриват. Кучеглавият образ се е съхранил само във фреските на старообредните черкви и върху някои исторически артефакта в музеите.
Кинокефалите, или песоглавците, за първи път са описани като народ от античните историци и пътешественици. Те се споменават в трудовете на Херодот, Плиний Старши, Хезиод. Историците ги описват различно, но всички са единодушни, че този народ, който не прилича на обикновените хора, живее на границата на известните на древните ни предци ойкумени – в Скития, Индия, Етиопия и Либия.
Сред християнските автори пръв разказва са песоглавите Андрей Първозвани. Апостолът среща необикновения народ по време на своите мисионерски странствания някъде около съвременната граница между Иран и Пакистан. Очевидно е, че Христофор е бил родом от покрайнините на античния свят, тъй като в православните сказания описано, че той попада в римски плен в битката край Мармарика, в Либия.
Чужденецът, когото успели да пленят легионерите, носел името Reprobus или Репрев, което означавало „бездомник“ или „отхвърлен“. Той имал гигантски ръст, невероятна сила и толкова свиреп вид, че римският император Деций Траян, като го видял, скочил от трона си. Кучешката глава, могъщото телосложение и гръмовният глас произвеждали неизличимо впечатление дори у най-прославените воини.
Ние отлично разбираме, че описаното в старинните църковни книги същество не би могло да съществува в действителност и появата му може да се обясни само с фантазията на авторите, с неточен превод или с физическо уродство, вродено или придобито. В някои константинополски източници се посочва, че не бива да се приемат за чиста монета описанията на Христофор. Монасите – автори на тези книжа, смятат, че кучеглавието било призвано да акцентува и обърне вниманието върху свирепостта и безчовечността на заловения чуждоземец.
В качеството на още един довод може да се приведат записките на пътешественика Марко Поло, който по време на своите странствания срещна в Централна Азия племе киноцефали. Това били нормални хора, но съгласно свой обичай, те разкъсвали устата си, за да заприлича тя на огромна паст, и заостряли с точило зъбите си. Освен това кинокефалите бинтовали черепа на бебетата, за да го деформират и да приеме той по-изпъкнала форма. Поло твърди, че тези хора изглеждали страховито и приличали на мастифи (догове).
Но да се върнем на гиганта Репрев. По какъв начин езичникът с глава на пес става един от най-почитаните светци в Европа? Една от версиите е, че веднъж, докато пресичал пустинни земи, Репрев видял буен поток, до който стояло малко момче. Момчето помолило пътника да го пренесе през реката и той се съгласил.
Но едва кинокефалът стъпил във водата с момчето на рамене, той почувствал невероятна тежест и се уплашил, че ще се сгромоляса под своя твар. Като усетило съмненията на Репрев, детето му казало смело да върви напред, защото нищо лошо не може да се случи. Момчето съобщило на воина, че е Христос и че тежи така, защото носи в себе си всички горести и тегоби на хората.
На другия бряг Иисус покръстил Репрев и му дал името Христофор, което значи „носещ Христос“. Тъкмо затова светията най-често е изобразяван носещ младенец и е най-почитан от тези, които се отправят на дълъг опасен път или се захващат за много трудно дело.
След кръщението си Христофор се връща в Рим, където продължава службата си при императора. Но ведно с това воинът активно проповядва християнството и обръща мнозина в новата вяра. Чувайки за това, Деций Траян заповядал да пратят при християнина блудници, които да го съблазнят, но претърпял фиаско — Христофор убедил и тях да повярват в Иисус.
Императорът не искал да се лишава от един от най-добрите си воини, но се наложило да прибегне до крайни мерки. Воинът-проповедник бил заловен и хвърлен в разжарен меден сандък. Както и може да се очаква, огънят не навредил на Христофор, затова на римляните се наложило да му отсекат главата. Тялото на мъртвия мъченик било прибрано от неговия ученик Петър Аталийски и занесено в египетския град Александрия.
Разбира се, да се провери дали легендата за кучеглавия мъченик отговаря на истината, е невъзможно. Архидякон Павел Алепски през XVII век твърди, че е имал щастието да се докосне до светите мощи на Христофор в Москва, в Благовещенския събор. Павел описва кучешката глава на светията, която целували при обреда „умиване на мощите“:
„Главата на мъченика Христофор е с лице точно като на куче, с удължена уста. Твърда е като кремък – умът ни бе поразен от изумление: тук ням място за съмнение!“.
Сложно е да се каже как са попаднали мощите в Москва и що за череп описва архидяконът. Мощите на Христофор са виждани в Константинопол, където те попадат от хърватския град Раб. Съществува легенда, че черепът на светеца е помогнал на жителите на тамошната крепост да отбият морската атака на норманите през 1075 г. Изнесли ги на градските стени в момент, когато вражеският флот навлизал в залива. Тутакси се извил ураганен вятър, който завърнал корабите в открит море.
Смята се, черепът на св. Христофор е върнат в Хърватска, където мощите за първи път сторили чудо и той се е сдобил с покой в реликвария на църквата „Св. Юстина (Иустина)“ в град Раб, където са и до ден-днешен. Един от бастионите на Рабската крепост, върху който са се намирали мощите при нападението на викингите, носи името на мъченика.
Интересно, но кучеглавието на светията е характерно само за православието. В католицизма такъв вариант винаги се е разглеждал със скептицизъм и дори като богохулство. Еразъм Ротердамски в своя труд „Възхвала на глупостта“ доста рязко критикува както самия светец, така и неговите почитатели. Католическата църква се съмнява в съществуването му и дори го е понижила до мъченик от местно значение. Денят за упоменаване на светията е изключен от католическия календар през 1969 г., но самият мъченик все пак не деканонизирали, оставили го свят.
В западната традиция Христофор е изобразяван като гигант с дете на раменете – тъкмо такъв е той в платната на Йеронимус Бош, в гравюрите на Дюрер и Кранах. Но въпреки отношението на официалната католическа църква, св. Христофор е много популярен в Европа, особено в Испания и Литва. Испанците се молят на Христофор да защити децата им от инфекциозни болести, а литовците го смятат за покровител на своята столица Вилнюс.
Накрая е нужно да поясним, че в християнството има още трима светци с това име – Христофор Римлянин, Христофор Никомедийски и Христофор Коряжемски.
|
