culturespace.bg
Има много древни култури, за които се откриват все нови следи и артефакти= Те ни помагат да разберем, колко важни са за нас и науката, да възстановим маркерите по пътя на човечеството към просперитет и съвършенство. Културата Нок е мистерия в продължение на много години, но едва сега се разкрива с цялата красота на своите артефакти, особено скулптурите, изработени с такова изящество от метал и теракота, като че ли са от друго място, правени от други хора и през друго време.
Хората в съвременна Нигерия може да не осъзнават, че дължат много на културите (съществували преди хиляди години), които първи са започнали да формират големи уседнали общества в региона. Една от тези групи е Нок, древна африканска култура, живяла в днешна Северна Нигерия от около 900 г. пр.Хр. до 200 г. В продължение на много години археолозите са гледали на Нок като на изолирана култура, която бавно се появява от нищото и пак така тайнствено изчезва без причина, но съвременните изследвания доказват каква голяма роля играе Нок в развитието на древна Африка.
През август 1987 г. Нигерия издига мемориален комплекс в чест на британския колониален офицер Бърнард Фаг. Той е широко известен като „откривателят“ на културата Нок в Нигерия, едно от първите сложни общества в Африка (доказателствата се увеличават в тази посока) и може би най-ранната култура в Африка на юг от Сахара, която изработва и използва инструменти от желязо.
Фаг пристига в Нигерия през 1939 г. като младши административен служител. Първата му работа е на платото Джос, център на нигерийската минна индустрия. Там в свободното си време той изучава участъците, търсейки доказателства за минали човешка дейност. Като квалифициран археолог, насърчава миньорите да докладват за находки, които иначе биха пренебрегнали или, по-лошо, биха унищожили. Именно докладът за използването на фигури от теракота като плашила в района за добив на калай южно от платото Джос запознава Фаг с художествената традиция на хората от това място, която става известна като културата Нок. Той открива ашелски ръчни брадви, шлифовани каменни брадви, каменни куверни и керамика. Фаг става първият правителствен археолог в Нигерия, когато е назначен за асистент инспектор на антиките през 1947 г. От тогава до пенсионирането си през 1963 г., когато поема управлението на музея на Пит Ривърс в Оксфорд, Англия, Фаг живее и работи в Нигерия.
Културата Нок е разположена източно от река Нигер и на север от река Бенуе в днешната северна и централна Нигерия. Кръстена е на града, където са открити първите артефакти. Това са предимно фрагментарни скулптури, заровени под около 8 метра пясък и пръст, които са били изхвърлени по време на местни минни разкопки за калай през първата половина на ХХ век . Културата Нок процъфтява благодарение на технологията за топене на желязо, която позволява производството на железни инструменти. Тя предоставя най-ранния пример за технология за топене на желязо в Африка на юг от Сахара, която може да е дошла от север (от Картаген) или може би, като се има предвид страхотната бариера на пустинята Сахара – от изток (от Нубия). Може дори да е било местно изобретение, но, за съжаление, има много малко доказателства в подкрепа на някоя от трите теории. Така или иначе това позволява на Нок да прескочи направо от каменната епоха към желязната и да пропусне етапа на бронзовата епоха, който е типичен за развитието на други места.
Останките от може би 13 пещи за топене на желязо са открити само в Таруга (на 55 км югоизточно от Абуджа). Издръжливите железни инструменти, като мотики, ръчни брадви и секачи, са били използвани за по0голяма ефективност на земеделието. Земеделските производители на Нок успяват да отглеждат зърнени храни, като сорго, и зеленчуци, като тикви (които са изваяни като теракотни образи). Разкопките в Таруга разкриват най-старото известно селище на културата Нок, обитавано между V век пр.Хр. и II век, според радиовъглеродните данни от дървени въглища, намерени в пещите за топене на желязо. Археологическите проучвания продължават през XXI век и изтласкват периода на културата Нок назад (може би тя е съществувала още през 900 г. пр.Хр.).
Праисторическото общество Нок добива популярност със своите теракотени фигурки (изобразяващи животни и хора до естествени размери), които са на 2500 години и представляват най-ранното фигуративно изкуство в Африка на юг от Сахара. Това прави теракотите Нок най-ранните големи фигуративни предмети на изкуството в Африка извън Египет. Но действителната функция на тези теракоти по време на разцвета на обществото Нок остава неразгадана и до днес. Наистина последните разкопки хвърлят допълнителна светлина върху функциите на теракотите, но и досега експертите са озадачени относно употребата им. Всичко, което знаят, е, че теракотите са неразделна част от всекидневието на Нок, въз основа на тяхното вездесъщо появяване на различни места. Едно от обясненията е, че са гробни инвентари в погребения. Разглеждането на етнографските записи показва, че теракотата и/или фигурките като цяло играят централна роля в африканските общности до днес. Хората ги използват като част от домашно светилище: те или представляват могъщи богове, или предци, или наскоро починали близки, все още – част от погребалните ритуали. Културата Нок произвежда скулптури на човешки глави и фигури на хора и животни в теракота. Теракотените глави в реален размер често са били част от фигура, която обикновено е изгубена. Когато куха фигура от теракота се изпича в пещ, газовете и водните пари, които се натрупват и разширяват в нея, могат да доведат до напукване на фигурата или дори да я разрушат напълно. Решението е да направите дупки за вентилация на фигурата и грънчарите на Нок са го направели, но с артистичен проблясък. Очите, устата, ноздрите и ушните дупки са с естествено изглеждащи отвори и така цялостният естетически ефект на фигурата не е компрометиран. За разлика от по-големите скулптури, по-малките фигурки са плътни. Всъщност повечето теракоти са били повредени при откриването и са били местени под въздействието на водата, така че първоначалният им контекст е труден за определяне.
.jpg)
Статуя на котка от културата на Нок
Фигурите са издълбани, за да придадат черти и линейна украса, когато глината е частично втвърдена, но преди изпичане. Много пълни фигури са седнали или стоящи върху основа, която представлява обърната с главата надолу тенджера. Често срещана поза е седнала фигура с една ръка, опряна на едно вдигнато коляно (както в прочутата скулптура на Огюст Роден „Мислителят“). Доста фигури носят оръжия, но повечето, изглежда, представляват участници в ритуали, тъй като понякога носят определени дрехи и почти винаги – много бижута и висулки с мъниста, които вероятно не са били носени всеки ден. Грънчарските съдове от Нок включват плитки купи с плоски дъна, които са украсени отвътре с дълбоко вдлъбнати линии, което показва, че дъното може да е позволявало купата да служи като ренде. Химическият анализ на глината от цялата Нок керамика показва, че тя идва от един и същ източник (все още неизвестен) и така се предполага, че индустрията може да е била централизирана и под кралски контрол.
Причината за упадъка на културата Нок около 200 г. не е известна, но се доказва от рязък спад в производството на керамика. Обичайните виновници може да са били прекомерна експлоатация на природни ресурси, период на неблагоприятно изменение на климата, граждански войни, пристигането на съперничещи кралства или комбинация от четирите.
Нигерийската национална комисия за музеи и паметници, Националният музей в Джос, Националният музей в Кадума и Националният музей в Лагос притежават колекции от артефакти на културата Нок. Извън Нигерия, Художествената галерия на университета в Йейл има колекция от предмети на Нок, специална африканска теракота, която е придобита през 50-те и 60-те години на миналия век от Баярд Ръстин, афроамериканец, почитател на африканското племенно изкуство, известен активист за граждански права.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
|
