CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

„Лебедово езеро“ – шедьовър, написан по имперска заповед

05/13/21 / ИЗКУСТВО
От „неуспешна творба“ до световната слава





culturespace.bg

Балетът „Лебедово езеро“ владее сърцата на почитателите на класическата музика повече от век. С право се смята за стандарт на високото изкуство и много световноизвестни танцьори се гордеят, че са имали щастието да изпълняват роля в това представление. „Лебедово езеро“ може да се нарече без преувеличение перла на руската класика, а П. И. Чайковски – велик композитор. Балетът е базиран на приказка от рицарската епоха. Това е вълнуваща и красива любовна история, изпълнена с много препятствия и изпитания пред младите влюбени.


Но как започва всичко? През 1875 г. П. И. Чайковски получава много неочаквана заповед от ръководството на императорските театри. Те му предлагат да напише музика за балет по „Езерото на лебедите“ (само четири години преди Чайковски да получи тази поръчка, той вече е композирал за деца този миниатюрен балет, който е изпълняван под строгото ръководство на композитора през 1871 г. в имението Каменка). Но по правило оперните композитори по това време почти не работят в жанра балет. Пьотър Илич обаче не отхвърля тази заповед и решава да опита силите си. На композитора е предложен сценарий от В. Бегичев и В. Гелцер. Забележително е, че се основава главно на различни приказки и легенди, в които има момичета, превърнати в лебеди.


Работата по спектакъла продължава около година и с кратки почивки поради факта, че композиторът създава през този период и Третата си симфония. Чайковски подхожда много отговорно към „заповедта“. Композиторът трябва да учи танцовите техники, както и каква музика трябва да се пише за тях. Дори трябва да изучава подробно няколко балета, за да разбере ясно композицията и структурата. Едва след всичко това той успява да започне да пише музиката. Колкото до партитурата, в балета „Лебедово езеро“ се разкриват образите на два свята - фантастичния и реалния, но понякога границите между тях се заличават. Най-деликатната тема на Одета преминава през цялата творба като червена нишка.
Много почитатели на творчеството на Чайковски се чудят какво би могло да го вдъхнови да напише толкова прекрасна, чувствена музика? Смята се, че това е заслуга на езерото в Черкаска област, където живеят лебеди. Там композиторът почива няколко дена, възхитен от местната природа. Но в Германия са сигурни, че балетът разказва точно за Лебедовото езеро, което се намира близо до град Фосен.
Буквално след една година партитурата на балета е готова и Чайковски започва оркестрацията. Към есента на 1876 г. се поставя началото на работата по постановката на представлението, която е поверена на балетмайстора Венцел Райзингер, който за съжаление не смогва да се издигне до равнището на мисълта и фантазията на големия композитор. По това време той вече е работил като хореограф в Болшой театър в продължение на няколко години, но някои от постановките му претърпяват фиаско.
Дългоочакваната премиера на „Лебедово езеро“ през февруари 1877 г. е посрещната с нетърпение от публиката, но разочарова. Ценителите от онова време дори признават творбата за неуспешна и скоро тя е свалена от сцената. Основните виновници за тази несполучена постановка са главно хореографът Венцел Райзингер и Полина Карпакова, които изпълнява ролята на Одета.
Първоначално примата Анна Собешчанская е избрана за премиерата през 1876 г., но тя влиза в голяма битка с композитора, така че тази роля е предложена на Полина Карпакова. Както се оказва, причината за конфликта е, че примата не е доволна от липсата на поне един самостоятелен танцов номер в акт 3. Има информация, че Собешчанская дори отишла специално при М. Петипа и поискала той да вмъкне соло към музиката в това действие. Хореографът се съгласил да изпълни нейната молба, но композиторът категорично отказал да вмъкне фрагмент от музика, която не е негова. Скоро Чайковски предлага да разреши конфликта и написва соло за нея, малко по-късно към него са добавени варианти.
Почти двайсет години по-късно ръководството на императорските театри отново насочва вниманието си към творбата на Чайковски, за да я постави през новия сезон на 1893/1894. Така известният Мариус Петипа разработва нов сценарий за пиесата и буквално веднага започва работа по нея заедно с Чайковски. Но внезапната смърт на композитора прекъсва тази работа и самият хореограф е дълбоко потресен от това. Година по-късно ученик и асистент на Петипа поставя една картина от балета, която е приета много ентусиазирано от публиката. След такъв успех и най-високата оценка на критиците, хореографът поверява на Лев Иванов работа и по други сцени, а самият Петипа скоро успява да се върне на работата по „Лебедово езеро“. Несъмнено, благодарение на усилията на двамата режисьори, сюжетът на представлението е невероятно обогатен. Иванов решава да представи Бялата кралица на лебедите, а Петипа предлага да ѝ противопостави Одил. Така „черното“ па-дьо-дьо възниква от второто действие.
Новата премиера се случва през януари 1895 г. в Санкт Петербург. От този момент нататък балетът получава заслужено признание както сред обществеността, така и сред музикалните критици и тази версия е призната за най-добрата.
И започва шествието на шедьовъра „Лебедово езеро“ по световните сцени.
Един незабравим спектакъл е постановката през 1964 г. във Виенската опера. Изпълнителите: на партията на Одета – Марго Фонтейн, и на Зигфрид – Рудолф Нуреев, са призовани на бис осемдесет и девет пъти! Любопитно е, че самият Нуреев е режисьор на спектакъла. Естествено, в неговата версия цялото действие е съсредоточено върху принца.

Марго Фонтейн и Рудолф Нуреев в "Лебедово езеро"

Трябва да се отбележи, че повечето академични балетни представления се основават на версията на Л. Иванов и М. Петипа. Заслужава да се отбележи и продукцията на Ф. П. Бурмайстер през 1953 г. Той представя нови герои и леко променя сюжета. Хореографът също решава да промени трагичния край и да го направи оптимистичен. Но противно на очакванията, публиката не харесва подобна новост. Сметнало се, че именно трагичният край придава дълбочина на интерпретацията на цялото произведение.
Шокираща е работата на британския хореограф Матю Борн, чиято постановка на балета през ноември 1995 г., се смята за доста смела и оригинална версия. Ако първоначално идеята да се заменят всички балерини с мъже предизвиква обществено неодобрение, с течение на времето тази версия получава огромен успех. Както признава самият Матю Борн, първоначално мъжете са напускали залата, когато са започнали танците „Лебед и принц“, но скоро публиката е разбрала какво е модерна хореография и по какво се различава от класическия балет. Изненадващо е, че тази конкретна версия попада в училищната програма на Обединеното кралство.
Сред екранните версии на балета си струва да отбележим филма на Херберт Рапопорт.
Въпреки първоначалната остра критика и оглушителния успех впоследствие, след многобройните промени в сюжетите и сцените, едно нещо остава непроменено в този балет – красивата, вечна музика на П. И. Чайковски. Не случайно тъкмо балетът „Лебедово езеро“ е признат за най-известния балет в света и еталон за високи творчески постижения в балетното изкуство.

Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.