CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Легендарната битка при Термопилите във филмите –

06/22/21 / ИСТОРИЯ
митове и факти





culturespace.bg

Битката при Термопилите (480 г. пр.Хр.) в централна Гърция при едноименния планински проход по време на Персийските войни има интересна, но показателна предистория. Политическите първопричини може да се проследят до предшественика на Ксеркс – Дарий I (Великият), който изпраща вестители в гръцките градове през 491 г. пр. Хр. с надеждата да ги убеди да приемат персийската власт. Това силно обижда гордите гърци. Атиняните стигнали дотам, че хвърлили персийските вестители в яма, а спартанците последвали примера им и ги хвърлили в кладенец. През 480 г. пр.Хр. Ксеркс нахлува в Гърция, като следва първоначалния план на баща си Дарий. Той започва по същия начин, както неговия предшественик: изпраща вестители в гръцките градове, но прескача Атина и Спарта заради предишните им отговори. Много гръцки градове-държави или се присъединяват към Ксеркс, или остават неутрални, докато Атина и Спарта оглавяват съпротивата с останалите други градове-държави. Преди да нахлуе, Ксеркс моли спартанския цар Леонид I да предаде оръжието си. Леонид му отговаря: „Елате и го вземете“ („Molon labe“). И Ксеркс възнамерява да направи точно това, като се насочва към Термопилите.
Като се има предвид почти легендарния характер на битката при Термопилите, популярните масови медиуми са нетърпеливи да я изобразят. Така са направени два големи филми: „300 спартанци“ (1962) и „300” (2006). В действителност битката е достатъчно епична сама по себе си, за да е необходимо да се променя сюжетът или да се прекалява със специалните ефекти. Но има митове в художествените истории, които не отговарят на фактите.

Основен момент за битката при Термопилите е идеята, че само 300 гръцки войници – спартанци – отиват да спират персийското нашествие. Това просто не е вярно. Въпреки че цар Леонид I знае, че вероятно се отправя към смъртта си, той възнамерява да нанесе възможно най-много щети на персийците. За тази цел той събира гръцки войници от различни региони. Докато историческите сметки варират, окончателният брой гръцки воини се оценява на между 5000 и 8000 души; сред тях са известните 300 тежко въоръжени пехотинци-спартанци.
По същия начин масовият зрител остава с впечатлението, че персите изпращат милиони в битката. Това е грубо преувеличение. След дълго преразглеждане историците установяват, че хората на Ксеркс са около 100 000 – 200 000, което все пак е огромна войска за онова време.
Факт е че „300“ е забранен в Близкия изток заради некоректното изобразяване на Персия. Макар и персийците да са сприхави и жадни за завоевания, империята на Ксеркс всъщност е доста толерантна по отношение на културните, расовите и религиозните различия. Докато много от завладените територии на Персия се противопоставят на окупацията си, империята е възприема принципа „Живей и остави и другите да живеят“. За разлика от това, Спарта е милитаристична държава, която практикува евгеника (действия с цел подобряване на расата), за да предотврати разпространението на вродените дефекти в генофонда. Всъщност Адолф Хитлер споменава с благоговение евгеническите практики на Спарта. Освен това, изолационистките политики на Спарта я правят нежелана за онези, които не се вписват в тях.
И в „300“, и в „300 спартанци“ цар Леонид/Леонидас е представен като мускулест, героичен мъж на около 30 години – още един мит. Леонидас е бил в средата на 60-те си години, когато се бие заедно начело на своите войски (а за онази епоха това е почти пределна възраст). Разбира се, Холивуд преценява, че това не подхожда на кинополитиката му – героят да не е млад и хубав, достоен за зрелищността на филмите, затова превъплащенията на царя не са изненада.
Друг малко известен факт е, че Леонид не е бил единственият владетел на Спарта. Спартанският закон изисква двама царе по всяко време. По този начин властта се споделя, вместо да се дава в ръцете на един човек. Разбира се, това може да доведе и до разногласия. Съвладетел му е цар Леотихид. И накрая, има подробности за смъртта на Леонид. Според филма „300“, Леонид е убит последен и пада достойно под дъжд от персийски стрели; историческите сведения обаче показват, че Леонидас е бил убит по средата на битката на третия (последен) ден – сцена, която е по-точно показана във филма от 1962 г., „300 спартанци“.
Битката при Термопилите е можела да бъде и по-продължителна , ако не се е намесил небезизвестният предател Ефиалтес. Той извежда персийските войски до скрита пътека и така им позволява да оградят гръцката стена от щитове и копия. И „300 спартанци“, и „300“ показват Ефиалтес в различна светлина, но в действителност нямаме доказателства за външния вид или мотивите на Ефиалтес; здравият разум обаче диктува, че действията му вероятно са породени от алчност – за пари.
За съжаление на Ефиалтес, крайното поражение на Персия означава, че той така и не получава наградата си. Неговото предателство не остава безнаказано. Вестта за действията му се разпространява бързо, като го превръща в най-издирвания мъж. Предлага се и награда за залавянето му. По ирония на съдбата Ефиалтес в крайна сметка е убит – най-вероятно по време на спор с човек на име Атинадес. Въпреки че Атинадес е нямал представа за щедрото възнаграждение, той е приятно изненадан, когато спартанците все пак му плащат наградата.
До края на битката Леонид и неговата малка група бойци принуждават персийските сили да дадат почти 30 000 жертви. Комбинацията от военна стратегия и превъзходно снаряжение е достатъчна, за да спре персийското настъпление и да положи основите за гръцката победа. Въпреки че си служим с художествени средства, за да извадим на бял свят подобни събития, никога не бива да ги използваме като основен източник на знания. В края на краищата документираните факти са по-важни за разбирането на историята, независимо колко увлекателен може да бъде един добър филм. (Дали разбират това „историчарите“ от Северна Македония!?)

Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2021, Всички права запазени.