ЛЕСНА И ПОЛЕЗНА ГРАМАТИКА III. ЧЛЕНУВАНЕ

03/12/20 / КУЛТУРА
(Продължение от миналата седмица)





Георги ВЕНИН

Кога съществителните от мъжки род изискват пълен член?
* при частицата „се“: Оттук СЕ прави изводЪТ…
* с глаголите оставам, ставам (в см. „превръщам се в…“) и съм, бъда, оказвам се, казвам се, наричам се, представлявам (в см. „съм“): Така този мъж става прорицателЯТ, който вижда невидимото…
* популярни географски имена: Дунавът, Ватиканът (м.р.!), Атлантикът
* Боли ме гърбЪТ…
* Но: ЧовекА не го бе грижа (подлог е „грижа“; съществителното човек не отговаря на въпроса „Кой?“, а на въпроса „Кого?“)

Правилото за това прословуто членуване всъщност се свежда до следната формула: ако съществителното от мъжки род може да се замени с местоимението „той“, значи това съществително изисква пълен член.

Други особени случаи:
* членуват се институциите и видът на плавателния съд: БългарскаТА телевизия, корабЪТ „Васил Левски“; еднородните определения: българското и италианското крайбрежие – т.е. и двете крайбрежия (но при нееднородни: животворящата и бъблива селска река, т.е. реката е една; вж. Строителният и технически флот заработи /тъкмо защото е един/); не се членуват и обозначените административни длъжности върху табелите в съответната институция; не се членуват научните степени и звания, както и ранговете в армията и флота: доктор (д-р), доцент; капитан, адмирал и пр., когато след тях следва името на притежателя им (за съжаление това се разпространява и върху професионални наименования в някои области – вж. края на ОСТАВАЩИ ДВОУМЕНИЯ); за предпочитане е да се членуват уточнени места за срещи, напр.: Място на концерта: ВходЪТ на Морската градина
* старши научният сътрудник, а не: старшият научен сътрудник
* 36-годишнината, а не: 36-ата годишнина
* прякори, псевдоними и прозвища не се членуват с пълен член дори когато са подлози (Васил Левски – Апостола подготвяше въстанието… – не е ясно обаче слага ли се, или не се слага запетая след прозвището, което в случая може да се отъждестви с вметнат израз; горния пример запетаята е спестена, но остава „едно на ум“… – за „на ум“ и „наум“ вж. края на раздела за слято, поллуслято и разделно изписване: също както при „под ръка“ и „подръка“ изписването е различно според смисловото съдържание: „на ум“ значи „в ума“ и в този случай „ум“ може да се членува: „На умА ми е…“, а „наум“ е наречие и отговаря на въпроса „как?“: „Той съчини цялото четиристишие наум…“)
* индианските имена обаче се членуват: Седящият бик
* заглавията в несвързан текст винаги се членуват с пълен член (освен ако заглавието е псевдоним, прозвище и пр.): Великият прелом, а не: Великия прелом
(Следва)
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.